Rune: Halls of Valhalla

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Когато излезе в края на миналата година, тази игра притежаваше всички предпоставки да се превърне в хитово заглавие и да покори сърцата на повечето екшън фенове. Оригиналната идея обаче не можеше да компенсира високото ниво на трудност и комплексност, което – уви! – съпътстваше преживяването Rune. Убеден съм, че мнозина от играчите са захвърлили разочаровани на страна диска с играта и са посветили свободното си време на по-интересни и по-вълнуващи неща като например играене на Counter-Strike. Да, точно мултиплейър екшънът е онова, което разнообрази еднообразното геймърско ежедневие, спорадично пресичано от пореден dead match на Quake или UT. Както се знае, мултиплейърът ще спаси света, пардон, екшън геймингът. Факт е, че качествено заглавие като Project I.G.I. вече тъне в забрава точно поради липсата на мултиплейър опция. В крайна сметка много по-ефектно е да разстреляш до стената някой геймър в мрежата, отколкото поредния компютърно симулиран и свръх(не)интелигентен противник. Твърде широко ми се струва лирическото ми отклонение, но Rune: Halls of Valhalla е мултиплеър добавка. Нищо повече!. Разликата между нея и мултиплейъра на оригиналния Rune са просто различните терени.

В играта Rune, както е известно, сюжетът се гради около

скандинавската митология

Играчът влиза в ролята на Рагнор – синът на вожда в едно малко скандинавско село, което обаче е сполетяно от участта да пази древен рунически камък. Този камък е на върховният бог Один, който в скандинавската митология играе ролята на баща на всички живи твари.
Один е разпръснал няколко такива камъни, като единствено те са в състояние да възпрат Рагнарок, злия бог, предизвикващ неизбежния край на света. От поколение на поколение се предава традицията за опазване на чудотворния камък от мъжете в селото. Сега е ваш ред да поемете стража. След полагането на тест за мъжественост в самото начало на играта, вие тръгвате с вашите другари по оръжие в бой срещу Конрак – воин, изпаднал под влиянието на Рагнарок и решил да причини колкото повече злини може. След кратка схватка се оказвате сам, на самотен остров и оттук започваше вашето приключение из митичния свят на Руната. Основната цел беше побеждаването на висшето зло.

Разказах ви историята на играта още веднъж неслучайно,  тъй като на практика около Halls of Valhalla няма много промени, свързани със сюжета. Add-on-ът е standalone, което ще рече, че не се нуждаете от оригиналната игра, за да го играете. В него са включени 34 нови карти, които обаче са за… мултиплеър. Единствено и само. Освен картите са включени и 16 нови персонажи, сред които и

женски образи

Мнозина сигурно си задават въпроса, защо аджеба от известно време насам всички игри, във всички жанрове се феминизират?! Причината е крайно банална – в глобален мащаб жените са повече от мъжете, а последни изследвания доказват, че малките момиченца са много “по-харчливи”, т.е. техните татковци трудно устояват на влажните им погледи и лесно разгръщат дебелия портфейл, щом е за дъщеричката. Така че лека-полека може би ви става ясно защо и Руната решава да атакува тази таргет група.

В новия аdd-on са предвидени два нови типа мултиплейър битка – headball и arena. Arena е бой от типа deathmatch един срещу един (или петима срещу петима, допустими са общо 16 играчи). Може да бъде сравнен с популярния Rocket Arena. Вашият отбор влиза на арената в бой с противниковия отбор, като победителят остава за битка със следващия противник, а загубилият трябва да изчака края на битката. Проблемът в този вариант на игра е

чакането

Просто прекалено дълго време ви се налага да изчаквате другите да се налудуват, в случай че са ви победили и просто безучастно наблюдавате схватката. Гейм дизайнерите са се опитали да разнообразят чакането, като са въвели малки развлекателни опцийки от сорта на мятане на ножове, надуване на рог (кой духа най-добре – и ако това не е перверзия), надбиване на барабани и подобни. Основен недостатък на този тип игра обаче е недомислената зрителска функция. Гледката не е оптимална и вие не можете да наблюдавате достатъчно добре боя. Позицията ви е високо над сражението, освен това липсва възможността, позната от Counter-Strike, да станете “безплътен” наблюдател, който е близко до действията. Това отегчава и определено не стимулира интереса ви.

Другият тип игра – Headball, е смесица между deathmatch и capture the flag. Основната идея е да намерите (или буквално да отрежете) една глава, да я вземете, след което да я метнете в определеното за целта място – колкото по-далече, толкова повече точки. Идеята е сравнително оригинална – вместо флаг размятате викингска тиква! Отначало това ви се струва забавно, но с течение на времето започва да ви омръзва. Недомислица от страна на дизайнерите е приоритета на оръжията пред главите – ако имате опция да вземете глава или оръжие, то 100 процента ще се окажете с поредната брадва в ръка.

С това новостите комай се изчерпват. Същите оръжия, същия UT-eнджин, същите дребни недоразумения в геймплея, познати на играчите от оригиналната Руна. Липсва и съпорт на ботове, затова прекарахме няколко безсънни нощи с колегите, докато изпитаме малките нововъведения в играта. Предпочитаният тип игра определено беше Arenа поради една проста причина – качеството на една мултиплейър игра се определя от броя на играчите в нея. Освен новите мултиплейър опции са запазени и съществуващите в оригиналния Rune възможности. В крайна сметка се оказва въпрос на вкус дали ще играете познатия ви deathmatch или някое от новите видове.

В заключение си задавам въпроса доколко Rune: Halls of Valhalla ще придобие популярност у нас. Тази игра едва ли може да се определи като CS-детонатор, след като дори оригиналната й версия не се справи с това. Във всеки случай, ако ви се играе викингска касапница с брадви на компютъра заедно с бандата от квартала, опитайте. В противен случай дори добрият стар Quake ще ви свърши същата работа.

Автор: Александър Бойчев