by PC Mania
Този гайд е предназначен за сингъл и донякъде за мулти. Въпреки че новите нации са доста интересни, любимата ми комбина за 2v2 си остава Рим+Египет и дори след излизането на експанжъните не съм играл сериозно в други формации. Ще разгледаме военните и икономическите аспекти от играта, искрено надявайки се, че ще ви бъда полезен.
Кампанията или мисия невъзможна?
Кампанията проследява историческия момент на възхода на Александровата империя. Дадени ви са 100 хода да изпълните задачките си, което е наистина малко, и за по-неопитните от вас може би и по-трудно. Всъщност играта се минава и за 40 хода със силно експанзивен начин на игра и много късмет при сблъсъците с водещите генерали на врага. Но ако искате да се развиете като хората, да завладеете всичките 32 сектора, да превърнете армията си в елитни ветерани, мачкащи всичко, ще трябва да се погрижите за много неща. Като за начало да се подсигурите, че големите персийски армии няма да ви изненадат на голо поле, а ще можете да доведете битката до обсада на крепост, където ще можете да се защитавате много по-лесно. Закрепите ли се първите няколко хода е въпрос на време да ги смажете. Важното е да не се панирате и да играете спокойно.
Войските
Гръбнакът на армията ви са хоплитите. Добре познати, на всички играли Rome:TW, така че няма да се спирам на тях. Хипаспистите са подобни на легионерите – могат да хвърлят копия и имат добър Charge бонус, те стоят зад фалангите и са ударната ви група в началото. Елитната ви пехота са Фалангистите. Изискват 2 хода, за да бъдат тренирани, но трябва да имате поне три подразделения в армията си, които да поемат главната атака. Не забравяйте, че силата на фалангата е в челото й, фланговете и гърба са изключително слаби и всъщност останалите ви войски трябва да ги покриват.
В градовете можете да тренирате само 1 тип стрелци – Agravian Skirmishes. Основната им сила е скоростта, с която се движат и са перфектни за тормозене на врага преди да се надене на копията на фалангите и преследването му. Но имате нужда и от стрелци – т.е. наемници – но само египетските са подобри от критските стрелци. Все пак армията на Александър се концентрира върху кавалерията и фалангите.
Конницата ви е добра и надеждна. Prodromoi-те са леката кавалерия, единствената й употреба е да се charge-ва в гръб на пехотата след като се е надянала на фалангите ви или да преследва бегълци (по-бърза е от тежката пехота). Companion cavalry са чиста ударна сила, но е трудно и скъпо да ги retrain-вате, но можете да ги купувате като наемници. Dahae horse archer-ите, както всички horse archer-и са просто за тормозене на врага и основната им сила отново е скоростта, която да използвате при преследване. Внимавайте когато се биете срещу фаланги, бонусът на копиеносците срещу кавалерия е толкова висок, че дори в гръб е самоубийствено да засилвате кончетата си. А личната кавалерия на Александър може да понесе много щети. Но ако я държите в постоянно движение – врязвате я в подразделения и я дърпате назад не само че ще свалите морала на врага адски много, но и ще имате много по-голяма полза от нея.
Базови военни съвети
Основната идея на битките е да използвате фалангите да поемат първоначалния удар и да държат врага на едно място, докато кавалерията се намеси по фланговете и в гръб. Доста по-лесно е да атакувате с фалангите, вместо да чакате врагът да ви удари, но ще трябва да приложите много микроменджмънт, за да ги подреждате по най-удобния начин. ИИ-то винаги се опитва да ви заобиколи и удари по фланговете. Докато при атака вие определяте от коя страна ще поемете удара. Разпънете фалангите до 4 или 5 редици – така първо ще покрият по-голяма площ, а и имате 2 редици, които да заменят умрелите в първите 3 (които пък реално се бият). По-разпъната линия ще отслаби фалангата, а по-тясна означава прекалено много войници, стоящи на задна линия без да участват в битката.
Още в началото на битката разделете кавалерията си на две части от двата фланга, генералите ги оставете между пехотата и стрелците, а мечоносците и непосредствено зад фалангите. Докато двете пехоти се сблъскат със стрелците или конниците си свалете кавалерията на врага и започнете обходна маневра по фланговете. В момента в който фалангите ви се забият във врага (стигнете до него с вдигнати копия и малко преди да го ударите ги свалете), изчакайте малко и ръшнете с мечоносците си директно. Те ще запълнят “дупките” между копията и ще свалят всеки измъкнал се от фалангата. Ако насреща има друга фаланга – заобиколете. Същият номер можете да направите и с генералската конница, но не и срещу копиеносци. Ако имате стрелци/копиехвъргачи – използвайте ги преди битката (изключете автоматичната стрелба) с нормални стрели. Огнените стрелят по-бавно и целта им е да свалят морала на врага, а на вас ви трябва да убиете максимално много. Тъй като стрелите не познават свой/чужд и не искате да избиете една трета от собствената си пехота, малко преди двете армии да се врежат една в друга пренасочете огъня към кавалерията на врага или генерала му. Много рядко чуждият генерал се включва веднага в мелето, а ако свалите морала му, можете лесно да го догоните с лека кавалерия.
Самите фаланги подредете така, че хоплитите и фалангите в центъра да са в еднакво количество (могат да се застъпват), но задължително сложете на фланговете елитните фалангити. Ако нещо се обърка в бойния ви ред и не изненадате врага, именно там е слабото ви място и взводът, отговарящ за него, трябва да може да издържи достатъчно дълго преди да получи подкрепления.
При движение на пехотата, ако искате да запазите предварителният им ред (задължително преди самата схватка), трябва да ги движите всички заедно. Постоянно следете в коя посока са насочени, тъй като много често се оказва, че застават под ъгъл или дори с гръб срещу врага, което не е фатално, ако имате повече войски, но номерът е не просто да победите, а да го направите с минимални загуби. Не е нужно да прибързвате докато придвижвате армията си. Врагът най-често държи подразделенията си статични до момента на самата атака. Изключение правят конните му стрелци. Ако тръгнете да ги гоните със собствената си конница (не дай си боже с пехота), само ще понесете загуби. Те са слабо бронирани и много лесна хапка за стрелците ви, че дори и за копиеносците. Те тръгват първи към армията ви.
В момента, в който влезете в обсега на неговите стрелци, те ще излязат пред пехотата му. Тук можете да изберете дали ще ги “застреляте” или погнете с пехота/конница. Отново най-малко загуби ще понесете, ако успеете да им отвлечете вниманието с лека или стрелкова кавалерия.
Идва моментът, в който пиконосците ви са на един хвърлей разстояние от врага, можете да Charge-нете и тогава да разгърнете копията, но по-сигурно е да го направите с една идея по-рано. В момента, в който доближите врага, също се хвърля в атака, което при правилно предвижване до него (в права линия) и разгърнати копия означава сигурна смърт за половината му армия. След като пуснете и мечоносците, можете да забравите за пехотата си. Пренесете цялото си внимание върху конницата, която вече трябва да е по фланговете. Основният неин коз е огромният Charge бонус. За това използвайте hit and run тактика – врязвайки се нанасяте големи щети в гърба на противника. Но ако задържите конете си там, те губят преимуществото си. Повече от две конници да се врежат в един взвод е разхищение, най-често 1 или максимум две са достатъчни да избият половината и да обърнат останалите в панически бяг. След първите няколко минути изберете една от конниците си (тази, която искате да качи бързо ниво), разгърнете я максимално и почнете да гоните дезертьорите преди да са се прегрупирали.
През цялото време следете какъв е теренът и кои ваши единици какви бонуси имат. Като минем през тривиалното – по-добре е да сте на хълм и да се спускате, отколкото да не сте и да се катерите има много други места, където ще се чувствате по-добре. Горите са удобни за засади и да развалят вражите формирования. Една или две фаланги са достатъчни да задържат мост, докато стрелците ви наказват останалите вражи единици струпани пред него. Особено срещу по-силните персийски армии е добре да се биете на познати места. Ако армията на врага ви превъзхожда числено, завардете някой от краищата на картата така, че фалангите ви да бъдат основата на триъгълника, в който краищата на картата са страните му.
Аз самият не използвах стрелци и обсадна техника при атака. Половината ми армия беше от копиеносци, малко мечоносци и останалото кавалерия. Лъконосоците и прашкарите седяха чинно по крепостните стени. Просто употребата на стрелци изисква много повече усилия и коства много нерви при една офанзивна форма на игра, за да оправдае КПД-то си.
Икономиката
Развитието на градовете и икономиката в тази кампания не са основният ви приоритет. Поради нейната краткост минавайки като фурия, и разграбвайки вражите селища можете да си осигурите достатъчно роби и пари, за да развиете военно столицата си и още два града, както и да поддържате армията си. Особено в началото ще имате нужда от максимално разнообразие от добри войски. За тази цел изберете един град, в който да се развиват пехотинци, втори за кавалерия и трети за стрелци и обсадна техника.
Всички завладени градове не са предвидени да понасят обсади – случи ли се това значи сте допуснали врагът да контролира динамиката на действието, което не трябва да става. Стройте сгради за парични приходи (пристанища, пазар, ферми, мини) и повишаване на морала и щастието на жителите му, за да избегнете бунтове. Това не означава и никакви фортификации. Наистина дървените стени се държат сравнително лесно срещу малки армии (3 фаланги образуват ветрило на входа), но е лесно да бъдат преодолени от силни армии. Каменните стени предлагат място за стрелците, което комбинирано с една фаланга изнесена точно пред портата да привлича интереса на ИИ-то в готина защитна комбинация.
Кампанията е достатъчно кратка, за да не се налага да използвате и големи гарнизони в новопревзетите си градове. След Masacre опцията 90% от населението (т.е. потенциалните бунтовници) го няма – така че 3-4 подразделения селяни са достатъчни до края на играта да опазват мира. Единствено изключение правят по-големите метрополии около столицата ви, но за това винаги си имате няколко свободни генерала. Постепенно изместете столицата си на изток, за да попаднат повече територии под нейното благотворно влияние.
Общи съвети за кампанията
Както вече споменах още от самото начало ви се налага да бъдете агресивни. Наемете колкото се може повече наемници още Парменион, започвайки с елитните пехотни подразделения и конница. Насочете се на изток към Бизантиум и избийте по-големите тракийски формирования преди да са се усетили и да са се оттеглили в града. Оставете малко подразделение да обсажда Бизантиум и с останалата армия се насочете към корабите.
Следващата ви цел е Халикарнас. Ако можете отделете максимално време, за да построите Siege Tower-и. Както знаете те могат да бъдат използвани като балисти и атакувайки с две – една да отвлича огъня, а другата да докосне стените, можете да разпределите останали да отстрелват гарнизона по бойниците. Самата кула пази войските зад нея и почти не давате загуби.
Защитата на завладените градове е лесна – 3-5 формирования хоплити в центъра им, които лесно и бързо да затапят улицата по която идва врага са достатъчни, за да се спре армия надвишаваща вашата дори 6 към 1.
Следващите по пътя ви са илирийците. Насочете се към Иссус, който е достатъчно голям, за да можете в него да попълните войските си. След като го превземете насочете се към Египет и Халикарнас. Основното преимущество на египтяните са стрелците им, имайте го предвид и се запасете с конница, по пътя, като помнете, че елитните стрелци са същевременно и лека пехота. Справите ли се и с тях издебнете Дариус и Персийците спират да бъдат проблем също. Превземайки Вавилон ви остава малко в посока Бактриа, като в същото време можете да си позволите дори морска хегемония. Армията с Александър трябва да е могъща, но това не означава и единствена. За по-малките градове и гарнизони можете да екипирате още два генерала, които да тръгнат в различни посоки.
Автор: Георги Панайотов