Rogue Warrior

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 03 дек. 2009

През трите десетилетия, в които се подвизава на големия екран, Мики Рурк претърпя всевъзможни завои в кариерата си. В различни периоди беше актьор, професионален боксьор, тотален неудачник, а след това и номиниран за „Оскар”. Сега пък приключенията му го отвеждат и до монитора на вашия компютър със задачата да озвучава главния герой в екшъна Rogue Warrior.
 
А помните ли 80-те?

Докато Мики Рурк вероятно ви е познат, то повечето от вас сигурно биха се зачудили на името Ричард “Demo Dick” Марчинко. За това си има причина – той е ветеран от специалните части на САЩ, участник в редица опасни мисии, а в последствие и автор на поредица от книги, които описват неговите приключения. Именно на него Bethesda и Rebellion възлагат да им помогне с историята на играта, снабдявайки ги с интересна и секретна информация, вдъхновена от времето, прекарано при „Тюлените”. Доколко случващото се в Rogue Warrior е истина, не можем да кажем, но сюжетът на играта е като истински екшън филм от 80-те години, когато всеки втори американски актьор правеше кариера, избивайки комунисти на килограм.

В Rogue Warrior годината е 1986 г., а напрежението между двата лагера не стихва за миг. Дик и неговият екип са изпратени в тила на врага, за да открият и обезвредят севернокорейска ракетна програма за балистични ракети. Буквално в първите секунди на интрото обаче двамата спътници на нашия герой, за които иначе той твърди, че са невероятни бойци, загиват по крайно нелеп начин от гранатата на повален враг, и Дик остава сам. Типично в духа на периода нещата се объркват и скоро той се оказва забъркан в поредица от сложни мисии, които го отвеждат обратно в Съединените щати, а после и в Съветския съюз.

Бой на корейци в тъмна нощ

Когато обявиха играта преди повече от три години, Bethesda възложиха работата по нея на Zombie Studios. Американците заложиха на модерна история и тактически шутър, изграден на базата на енджина Unreal. След време обаче издателите решават, че не са доволни от начина, по който изглежда играта и прехвърлят работата по нея на Rebellion. Така съвремието отстъпва място на 80-те, тактическият елемент е сведен до минимум, а енджинът става собствен. Можем само да гадаем какво щяха да направят Zombie, но в този си вид Rogue Warrior е шутър, който не впечатлява с нещо.

Въпреки че е вдъхновена от спомени за секретни мисии, в Rogue Warrior няма да намерите изтънчения геймплей от игри като Splinter Cell например. Инфилтрирането на вражески бази и подземни складове тук става с много стрелба и е придружено от цветистите псувни на главния герой. След Wolfenstein и CoD: MW2, това е поредният шутър, който пренебрегва възможността да се накланяте и надничате зад ъгли. За сметка на това може да се прикривате зад определени предмети, при което играта ви предлага изглед в трето лице. Иронично, най-слабият елемент са престрелките. Оръжията изглеждат и се държат изключително изкуствено, а враговете нямат почти никакъв интелект.    

Двама пролет на правят

Rogue Warrior до голяма степен се крепи на плещите на двама души – Ричард Марчинко и Мики Рурк. Първият трябва да осигури интересната история, а вторият – да вдъхне живот във виртуалния герой. Докато приключението не е от най-смислените, ветеранът-актьор се справя общо-взето по-добре. Цветистите изрази, които използва през десетина секунди, изглеждат крайно нелепо, но пък от друга страна са напълно в духа на играта. Както вече бе споменато, цялостното впечатление е като екшън филм от времето, в което подобни заглавия се предлагаха на видео касети и се консумираха от подрастващите като топъл хляб.

За атмосферата допринася и още едно умение на главния герой – възможността да убива враговете по особено жесток начин, когато се приближи непосредствено до тях. Идеята на авторите е подобни действия да се правят, когато успеете да се промъкнете зад гърба на противника, но често може да го направите и лице в лице. Когато играта ви подкани, натискате съответния бутон и за награда получавате брутална екзекуция. Марчинко разполага с цял набор от такива движения – общо 25 на брой – и те са най-различни: от ефектни хвърляния на врага през прозореца до убиването му със собственото му оръжие.    

Rogue Warrior има чар дотолкова, доколкото ни връща към едно позабравено време и ни кара да си спомним за филми, в които добрият герой е не по-малко гаден от лошите, които пък винаги идват от другата страна на „Желязната завеса”. Извън това обаче играта е твърде постна и не вдъхновява с нищо. Конзолните геймъри вероятно ще посегнат към съответната версия на Rogue Warrior, но като горди притежатели на мишка и клавиатура, със сигурност може да откриете нещо по-добро.

Автор: Иво Цеков