Robert D Anderson and the Legacy of Cthulhu

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 01 сеп. 2007

Има идеи, които лесно могат да бъдат опропастени от чист ентусиазъм

Митологията за Ктулу на Лъвкрафт е една от най-любимите ми, редом с тази за Сендмен на Нийл Геймън. Ако името H.P. Lovecraft не ви говори нищо, силно ви препоръчвам да намерите броя на PC Mania от 05/2006, където в представянето на Call Of Cthulhu: Dark Corners of The Earth съм се спрял доста по-подробно върху детайли за автора и митологията. Все пак с две думи, ще ви кажа, че Лъвкрафт е американски автор от по-миналия век, който е писал мрачни хорър разкази за отвъдното (и неговия допир с реалността).

С многотo написани разкази и истории, той е заформил нещо като митология за Ктулу (Cthulhu или Ktulhu, както е едноименната песен на Metallica), което е едно от основните божества в неговата вселена. Дълги години всички фенове настръхнало очакваха игра по темата, но едва преди една година доживяхме да видим нещо сносно.

Ето че този месец, в летните жеги, едно “домашно” немско студио се е опитало да зарадва Ктулу феновете с поредното творение, посветено на Лъвкрафт и неговата митология. Всъщност играта не е правена от геймстудиото, а просто от група фенове. За съжаление веднага ще ви разваля кефа и ще ви кажа, че плодът на труда им е абсолютна скръб и определено не става за прекарване на времето.
Първо: Robert D Anderson and the Legacy of Cthulhu

не е точно игра

Тя включва аудиозаписи на части от книгите на Лъвкрафт, филмчета, генерирани от аматьорите, създали играта и малко геймплей-елементи. Последните са направени на софтуер за редене на полигони и текстури (3D editor), който според разбиращите струва не повече от $50. Така те са се захванали с направата на игра и без нито един ред програмиране се е получило нещо като мултимедийна презентация. Това нещо, първо заема около 2 GB, а след разархивирането става около 7 и допълнително има системни изисквания като Halo 3 например, а изглежда малко по-добре от Quake 2.

Ако дотук не съм ви отказал напълно от геймката, то ще се опитам да го направя, като ви разкажа историйката й. Robert D. Anderson е американски частен детектив (както оригиналния герой Джак Уолтърс в книгите на Лъвкрафт). Той е наследник на богата баварска фамилия и цялото му име е

Роберт Дитрих Фрайер фон Ланерс

и последния да затвори вратата. След малък инцидент, който включва мистериозно убийство и улика, която носи неговото име, изписано на нея, героят е принуден да замине за Германия (откъдето са авторите на играта) и да разследва тази кримка. Там той се сблъсква с тайните на SS и подземната фракция “Черното Слънце”.

Всичко в Robert D. Anderson and the Legacy of Cthulhu е реализирано в тъмни тонове и игралният елемент е направен, по-скоро за да отключвате филмчетата по-напред и по-напред. За най-голямо съжаление графиката е ретро, идеите на пъзелите и загадките са плоски. Единственият случай, в който смятам, че някой ще отдели повечко време на тази геймка, е някой от закоравелите Лъвкрафт фенове, отегчен адски много и с повечко свободно време.

В Robert D Anderson and the Legacy of Cthulhu има и мрежова игра, която със сигурност няма да допадне на хората, докосвали се до мултиплейър шутър преди това. Звукът в играта е единственото нещо, което не прави ужасяващо впечатление и може да бъде приет без особени критики (на фона на цялата скръб).

За съжаление, се оказва, че от ентусиазъм (защото съм сигурен, че авторите на играта са големи ентусиасти) е много лесно да провалиш някоя добра идея. Поредният пример е именно Robert D. Anderson and the Legacy of Cthulhu, който, аз лично, от сърце ви препоръчвам да не пробвате.

Автор: Орлин Широв