Road to India

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Изминете пътя до Индия – една древна страна на приказки и легенди, в която и днешната злоба и егоизъм също са намерили своето място… Понякога само истинската любов може да ни избави от тях.

“Road to India” – новата игра на френската фирма Microids, е определено едно от най-приятните заглавия, които са ми попадали напоследък. Производителят вероятно е спечелил някои от вас още с издаването на “Amerzone”, която аз за съжаление не съм имала възможност да изпробвам до момента. Всеобщо мнение на гейм-критиците обаче изглежда е, че всяко ново заглавие на Microids е потенциален хит. За гореспоменатата игра се твърди, че има собствен стил и облик и че е доста оригинална. Е, аз ще потвърдя, че това важи и за “Road to India”.

Обстановката е екзотична – доста различна от това, което сме свикнали да гледаме в куестовете. Атмосферата е много добре пресъздадена – жива и свежа… Но всичко по реда си. Преди да съм ви засипала със суперлативи и впечатления, ще ви обърна повече внимание на

историята

Тъги е индийска религиозна секта, която издига в култ богинята на разрушението Кали. Членовете й често удушават своите жертви. Те вярват, че жертвоприношенията омилостивяват богинята им и затова култът е забранен от правителство в Индия…

Влизате в ролята на Фред Рейнълдс – американски колежанин, влюбил се в индийско момиче на име Ануша. Когато я виждате за последен път на летището, сред море от целувки, прегръдки и сълзи влюбени до уши се разделяте… завинаги? След седмица получавате писмо, в което тя без каквито и да е обяснение ви казва, че не бива да я търсите повече, защото ви напуска. Вие, разбира се, не я послушвате и веднага тръгвате за Индия. Едва ли сте си представяли своето пътуване точно така, но винаги сте искали да посетите тази екзотична страна…

Когато пристигате, девойката е отвлечена пред очите ви от мистериозна черна кола. Благодарение на едно хлапе успявате да съберете малко информация. Оказва се, че похитителят е човек на име Дармеш и че писмото е фалшиво. Задачата е да я спасите. Но от какво? Нейните родители изглежда нямат воля да се противопоставят. Майката на момичето непрекъснато плаче, предала се е на безсилието си и отказва дори да говори с вас. Жителите на Ню Делхи също не са ви от голяма помощ…

Малко по малко обаче събирате парчетата от голямата мозайка. Оказва се, че сектата Тъги е отговорна за изчезването на Ануша. Всички ви убеждават, че тя вече не съществува. Фактите обаче говорят друго. Тъмните цели на култа изглежда не са единствения мотив на Датмеш да отвлече момичето…

Изключително ми допадна това, че

играта следва два отделни сюжета едновременно

Единият се развива в реалността и вторият пресъздава Индия в приказния свят на сънищата. За да спасите Ануша, разполагате с три дни. Всеки един протича под формата на три части – ден и нощ в реалния свят, предхождани от сън. В истинския свят – съвременна Индия, се набляга повече на интеракцията с героите (които са над двайсет), а в имагинерния – на загадките и пъзелите. Вторият всъщност е отражение на първия, пречупен през въображението на главния герой и обогатен с приказните представи за древната страна.

Това, което героят сънува, му предстои да се случи и в действителност. Отвличането на принцесата в съня му съответства на изчезването на Ануша. Маймунката, която му помага в съня, символизира хлапето, слонът – стария просяк… Във всеки от двата свята всичко е стилизирано, дори и менютата.

Озвучаването на играта е другото нещо, което привлече вниманието ми. То е изключително професионално и всеки герой звучи индивидуално. Образите са развити в детайли – акцент, носово говорене, диалект. Естествено и самите гласове се много добре подбрани. Музиката също е на много високо ниво – модернизирана, но въпреки това претворява очарованието и екзотиката на Индия.

Нивото на трудност не е обидно ниско, но пък и едва ли ще има момент, където някой закоравял куестаджия може да забуксува. Допада ми това, че авторите са помислили и за логиката в загадките.

Номерът с налучкването не върви

което е просто супер 🙂 Например във втория сън (ако не ме лъже паметта…) имате пъзел с маймунката. Тя трябва да вземе ключа за килията ви от масата в стаята на пазача. Имате право на четири вида маймунизирани реплики (Eeek, Hoo Hoo Hoo, Gnee, Whahaee) и трябва да кажете пет “словосъчетания” (имате право да ги повтаряте). Признавам първоначално не откривах логиката и опитах да постигна някакъв напредък по стария метод с различните варианти… Е да, но те се оказаха твърде много. За кратко време стигнах до извода, че логиката присъства и тук. Вторият поглед ми беше достатъчен, за да достигна до правилното решение. Е, разбира се, няма да ви кажа какво е то, за да се поизтормозите поне малко ;-))) Само ще ви препоръчам да не се мъчите с възпроизвеждането на звуците, които маймунката издава – това не е разковничето.

Местата, които посещавате в играта, условно можем да разделим на четири – Делхи, храма на Кали, Тадж-Махал и къщата на Дармеш Шерийф. Създавайки Road to India, хората от Microids си поставят за цел да създадат нещо като интерактивен приключенски филм, в който главен герой е играчът. За постигане на този ефект са добавени изпълнени с екшън триизмерни видеоклипове с трайност около 15 минути (към които, между другото, можете да се върнете по всяко време на играта).

Всички герои са триизмерно анимирани в реално време. За да разглеждате заобикалящата ви среда, е използван вече доста често употребяваният 360-градусов поглед от първо лице. Като цяло графиката е доста детайлна и красива. Разбира се, по-претенциозните имат от какво да се оплачат, но то е нищожно на фона на цялостното добро впечатление, което ми направи играта и ще си позволя да го пренебрегна.

На финала отново ще ви препоръчам много горещо този продукт на Microids, тъй като в мое лице той спечели един верен фен. Засега не ми остава нищо друго, освен да си потърся “Amerzone” в чакане на друга толкова приятна геймка. Единственият минус и на двете игри май е твърде малката продължителност. Не, че 20 часа са чак толкова незначителна цифра, но геймърът винаги е жаден за още приключения!

Автор: Лили Стоилова