Risen

Не ми се иска да използвам клишета, но няма как да не нарека Risen духовния наследник на Gothic. На практика това Е Gothic – и като визия, и като геймплей, и ако щете – като музика. Просто има ново име и този път ни е поднесен в изключително полиран вид – без бъгове (почти) и недомислици. Оле!

Gothic, ъ-ъ-ъ – Risen – ще ви изхвърли на един остров на име Фаранга

Ваша милост корабокрушира и се оказва измит на брега му – с опърпани дрехи и без оръжие. За щастие с всичките си спомени. Живи сме, добре. Къде по дяволите обаче се намираме?

Небето се раздира от назъбени светкавици, вълните се разбиват бясно в скалите, а насреща ви очаква пълна неизвестност, потънала в мрака на нощта. Тук започва и вашето приключение – на един мистериозен вулканичен остров, на който древни руини са се надигнали от дълбините на земята, а всевъзможни чудовища са започнали да тормозят жителите му. Какви са тези бури, обвили острова и непозволяващи на нито един кораб да го напусне? Дали боговете най-накрая са успели да се завърнат на този свят, след като хората така безцеремонно успяват да ги изхвърлят от своя живот? Или друга – дори по-опасна сила – не набира все по-голяма мощ?

Подобно на Gothic и тук главният герой си няма име, което придава допълнителен чар на играта и ви позволява да се асоциирате по-добре с приключението. Малко е ръбат в главата и няма мустаци, но това не е кой знае какъв проблем.

За историята обаче този път са отговорни истински таланти

Може да благодарите на Риана Пратчет (Overlord I и II), Джеймс Лийч (Fable) и Андрю С. Уолш (Prince of Persia) за отлично създадения сюжет и за множеството забавни реплики, вплетени както в устата на главния герой, така и на NPC-тата, с които той си взаимодейства.

Малко след като се освестите и осъзнаете къде всъщност се намирате, ще трябва да решите и на чия страна ще застанете. В единия ъгъл са онези, които се противопоставят на „тиранията” на Инквизитора, пристигнал наскоро на острова, за да проучи случващото се. Техният лидер – Дон Естебан – е напуснал пристанищния град и заедно с група последователи се е отцепил в един блатист район (асоциации с първия Gothic?), откъдето извършва всичките си подмолни операции. Тук хората преживяват като ловци и кроят планове как да се преборят със силите на инквизитор Мендоса.

От другата страна на нещата стоят Воините на реда. Те са окупирали пристанищния град и не позволяват на никого да влиза или излиза. Техният лидер пък – инквизиторът – се е настанил удобно в манастира, който до преди това е бил дом единствено и само на магьосниците.

Коя фракция ви вдъхва повече доверие?

Най-лесно е просто да отидете в блатото и да се опитате да спечелите доверието на Дон Естебан, правейки различни куестове за доверениците му. Тогава обаче няма да получите достъп до магическите умения в играта (тук не броим скроловете, които всеки може да използва). Воин на реда се става още по-лесно – насочете се към главната порта на града и оставете охраната му да ви пребие от бой. Ще се събудите директно в манастира, където искате или не – ще бъдете обучени на основните тънкости на битките с тояга и използването на „кристалната” магия – т.е. бойни заклинания.

Разбира се – има и трети вариант, специално за онези от вас, които искат да станат истински магьосници. За тази цел обаче ще трябва да се промъкнете тайно в пристанищния град през задния вход, подкупвайки тамошния пазач, и да спечелите доверието на Воините на реда и техния градски главнокомандващ. Тогава ще може да отидете спокойно до портите на Манастира, без да се притеснявате, че ще ви пребият по пътя, и да кандидатствате за магьоснически пост.

Вероятно всичко това ви дава ясна представа за

нелинейната структура на куестовете в играта

Почти във всеки един момент имате възможност да избирате. Дали да застанете на страната на кръчмарката Пати и да й помогнете в търсенето на съкровището на баща й – известния пират Стоманенобрад. Или пък да се съюзите с капитан Романов и да я прецакате. Дали да откраднете пръстен от една селянка или да й дадете по-добър заместител – перлена огърлица. Това обаче го знае всеки, който е играл още дори първия Gothic, много преди класики като Morrowind и Oblivion да излязат на пазара.

В гигантски и отворен свят като този на Risen, пълен с десетки различни куестове, предполагащи различен подход на разрешаване, човек може лесно да се изгуби и да не знае къде точно да отиде. В поредицата Gothic нямаше някакъв маркер, който да ни помага. В Risen обаче ще откриете – ако не за всички, то поне за голяма част от куестовете – нещо като Quest Tracker, който с червени точки ще ви показва по картата къде точно е следващата ви цел, а със зелена – човекът, който ви е дал задачата. Същото важи и за всички търговци и учители, които сте откривали из света – те могат да бъдат намерени с лекота с помощта на картата, появявайки се под формата на сини точици. За подобна екстра можем само да сме благодарни.

Бойната система пък като цяло е претърпяла известни промени

в сравнение с последния Gothic. Повечето са за добро – при меле битките са възможни по-разнообразни комбинации от удари, а хуманоидните противници не са болезнено тъпи и се предпазват от нападенията ви. Т.е. не може да убиете някого с последователна тирада от удари, макар че ако го приклещите в някой ъгъл или го притиснете в стена, и това е възможно.

При магиите също се усещат известни новости. Сега те са разделени в две основни групи. „Кристалната” магия, както вече стана дума, е чисто бойна – огнени топки, ледени заклинания и вълшебни куршуми. Руническата от своя страна пък ви позволява използването на… руни, каква изненада! Тук са познатите ви Light, Conjure Skeleton, Light Healing и т.н. Но и шепа нови като Levitation и Transform to Nautilus. С първата ще преодолявате непроходими пропасти, а с втората – ще се превръщате в малки охлювчета. Да, и в предишните игри на Piranha Bytes можехме да се трансформираме в животни, но целта на тази магия е да ви помогне да преминете и през най-малките процепи в стените. За разлика от свитъците, които също съдържат в себе си същите заклинания, но могат да се използват само по веднъж, зарядът на руните не се изчерпва. Но за да може да използвате и тях, трябва да станете истински магьосник.

Макар и променена, бойната система далеч не е съвършена. На места ще си изскубете косите от яд, когато не успеете да убиете някоя лагеруваща край огъня група гномчета, просто защото последното от тях, останало на плюнка кръв ви нанася три поредни и фатални удара, които вие някак си не успявате да блокирате. Това обаче не ги прави по-малки сладури. Погледайте ги отстрани какво правят край огъня. Гномчетата щъкат като пингвини напред назад, отварят сандъка, повдигат се на пети, за да го претършуват, и продължават да се занимават с ежедневните си грижи.

За да оцелеете в света на Risen, е нужно да се въоръжите с търпение

да натрупате опит, наблюдавайки поведението на враговете си, и много, много сейвене. Защото всъщност истината е много проста – за разлика от игри като Fallout 3 и Oblivion,  тук просто няма да може да убиете всяко едно същество във всеки един удобен за вас момент. Противниците не се нагаждат автоматично спрямо вашето ниво, а се различават не само по големината си, но и по своята сила и трудност. Това добавя към Risen, а и към цялата Gothic поредица, един специфичен елемент – откривателството. Усещането да щъкаш из гората и изведнъж да попаднеш на някое гигантско огре с оръжие колкото цяло дърво и то да те подгони, е далеч по-готино, отколкото ако си 2-ри левъл и въпреки това успееш да го повалиш с два-три удара и една огнена топка. Днес ще избягате от това огре, но утре, когато сте по-силни и с по-добро оръжие, ще се върнете, ще го смачкате и ще видите какво в крайна сметка се крие в сандъка зад него.

Ако Gothic 3 бе една от най-неоптимизираните игри, то Risen върви мазно

Наистина мазно, което е добра новина, тъй като това е доволно красива игра. Кадрите в секунда са стабилни, времето за зареждане на света не е достатъчно за направата на кафе, а записването отнема точно 1 секунда.

Озвучаването също е на ниво, като голяма част от героите говорят с наченки на английски акцент. За това вероятно допринася и звездния каст. В ролята на Дон Естебан ще чуете Джон Рис-Дейвис, по-известен с превъплъщението си на Гимли. Вярвате или не пък – мощният, плътен и отчасти зловещ глас на Инквизитора е изцяло дело на Анди Серкис/Ам-гъл от „Властелинът на пръстените”.

Не на последно място –

някои дребни дразнещи елементи от третия Gothic са напълно елиминирани

Вече нямате на практика излишния показател „издръжливост”, който ви позволяваше да спринтирате на кратки разстояния. Също така ще може да консумирате елексири и храна по време на битките далеч по-лесно. Героят ви няма да спира на едно място всеки път, когато трябва да си сръбне от колбичката кръв, и по този начин да става открит за десетки удари от страна на противниците си. Напротив – ще може да тича и да пие. Истински мултитаскинг.

Върната е дори и мини играта за отключването на ключалки, която изчезна по необясними за мен причини в Gothic 3. Въобще – евала Piranha Bytes!

Трябва да си призная – имах резерви към Risen. От една страна – очаквах да видя същите проблеми, които бяха споходили Gothic. От друга – се надявах да не променят механиката на игра твърде много. В първия случай – бъговете ги няма, поне не в такава степен. Във втория – Risen е Gothic във всяко едно отношение. Но по-добра.

Автор: Владимир Тодоров