Rise of the Kasai

Не сте забравили Mark of Kri, нали? Поне не би трябвало. Все пак това беше една от малкото наистина свежи игри в този жанр през последните… и аз вече не знам колко години. Макар играта далеч да не се продаде толкова добре, колкото трябваше, поне според мен, очевидно не е ставало дума и за финансов провал. Най-малкото защото иначе нямаше сега да пиша ревю за продължението на Mark of Kri, кръстено Rise of the Kasai.

Първото нещо, което си струва да отбележим, определено е смяната на студиото, създател на играта. Вероятно си спомняте, че Mark of Kri беше дело на Sony студиото в Сан Диего. По неизвестни за мен причини Rise of the Kasai беше възложена на Bottlerocket. Добрата новина е, че в графично отношение новата игра не отстъпва на Mark of Kri, което само по себе си вече е комплимент. Вярно е също, че визията на Kasai не е мръднала и на йота над нивото на Kri, но какво да се прави…

Колкото до геймплея, тук авторите на продължението отново са заложили на вече изпитаната формула, макар и с леки вариации. Rise of the Kasai предлага цели четири управляеми герои, макар реално да става въпрос за два генерални типа с по-две леки “вариации на тема”. Отново става въпрос за добре позната комбинация между екшън и промъкване, ползваща все същата оригинална система за предварително маркиране на целите за атака. И тъй като единият от героите отново е добре познатият ви Рау (огромен мускулест тип с вид на полинезиец, маор, хаитянин или нещо от тоя тип), това означава, че в играта се връща и неговата птица. Рау отново може да гледа през нейните очи и така да предвижда дебнещите го иззад ъгъла опасности и засади. Нова в компанията е Тати, сексапилната сестра на Рау, която залага повече на умението да остане незабелязана и техниките си с два кинжала. Другите двама герои, за които ви споменах, са съответно Баумусу (вариация на тема Рау) и Гриз (вариация на тема Тати).

За мен поне, най-интересното нововъведение в Rise of the Kasai беше фактът, че във всяко от нивата се играе и с двамата членове съответно на “екипите” Рау/Тати и Баумису/Гриц. Пътят на всяко дуо се разделя често и през по-голямата част от времето те играят независимо, но в ключови точки от нивото двамата трябва да обединят усилията си.

Автор: Ивелин Иванов