Rise of the Argonauts

Гръцката митология е един от най-благодатните извори, от които разработчиците на игри могат да черпят вдъхновение. Прословути герои, антични чудовища, мощни артефакти и епични пътешествия – какво повече ви трябва за една яка геймка? Очевидно нещо повече, ако съдим по това, което е излязло под името Rise of the Argonauts.

Целта на Liquid, разгласявана във всеки един рекламен трейлър по темата, бе да наблегнат на силните страни на жанра – добра история, развитие на героя и важни решения, които оказват влияние на съдбата ви. Същевременно авторите са сметнали за необходимо да пренебрегнат изцяло онези досадни елементи на RPG-тата, които ги правят толкова неприветливи за мнозина – безкрайни менюта, тромаво боравене с инвентара, десетки статистики, по-голямата част от които нямате представа за какво служат, и т.н. Крайният резултат обаче не е толкова добър, колкото се надявахме.
Още в самото начало ваша милост ще надене галошите на

митичния Язон

Той е млад воин и крал на Йолк, чиято жена бива убита в деня на тяхната сватба. В желанието си да я върне от отвъдното, той се качва на гигантския боен кораб “Арго” и се отправя на опасно приключение в търсене на митичното Златно руно. Дотук всичко звучи многообещаващо.

Уви, играта започва мудно. След като отблъснете нападателите от родния си град, ви очаква поне половин час лутане из Йолк и водене на дълги и не особено впечатляващи разговори, преди да отпътувате за Делфи и да се срещнете с Оракула. Това никак не е забавно. Всъщност е и един от основните проблеми на Rise of the Argonauts. Шматкането напред-назад и диалозите обхващат твърде съществена част от геймплея на играта, а битките – на фона на всичко останало изглеждат по-скоро като изключение, а не като неотменна част от действието.

Щом се качите на „Арго” и напуснете Йолк

обаче, оставяйки града в ръцете на вашия чичо Пелей, нещата стават с една идея по-интересни. След като потърсите съвет от Оракула, той ще ви изпрати на три различни острова, всеки един от които е покровителстван от отделен бог. Къде ще отидете първо, зависи единствено от вас и от това какви заповеди ще дадете на Арго – човека, построил вашият величествен кораб. На плавателния съд ще откриете всичко, от което имате нужда – олтари на четирите основни божества, които наглеждат приключението ви – Арес, Аполон, Атина и Хермес; вашите спътници, които са се присъединили към вас по време на странстванията ви и с които може да разговаряте и да научавате повече за тяхното минало… Тук складирате и цялата екипировка, която ще откриете по пътя си.

Бойната система

поне на базата на трейлърите, подвизаващи се в мрежата, изглеждаше умопомрачително добре. На практика обаче тя няма нищо общо с God of War, както поне аз тайничко се надявах, и има своите кусури, но определено е най-интересният елемент в тази игра.

Язон е вещ в използването на три вида оръжия – меч, копие и боздуган – и ги носи със себе си през цялото време. С първото той изпълнява бързи и поразяващи атаки. С копието умело се справя с противници от безопасно разстояние. А с боздугана, който е най-тромавото оръжие от трите, нанася изключително силни удари. Язон е въоръжен и с щит, с който не само че може да парира част от ударите, но и да удря противниците си и за момент да ги зашеметява.
С течение на времето може да научавате и един куп

нови умения, обвързани с даден бог

от гръцката митология. Liquid са подходили изключително нестандартно в това отношение. По време на вашето приключение ще ви се наложи да изпълнявате най-различни подвизи. Едни от тях са свързани с убийството на определен брой хора, други включват помагането на човек беда, а трети – преодоляването на тежки предизвикателства. Съборете на земята 30 противника и ще спечелите Knockdown. Срещнете се с Оракула и ви очаква Seeker of Truth. Още в Йолк например, стига да решите да потренирате с вашите войници, може да спечелите подвига Duelist. Дори самите диалози ви носят подобни награди, като например Words of Courage. За тази цел трябва просто да изберете пет реплики, които да бъдат по-агресивни, за да се харесате на Арес.

Впоследствие ще имате възможност да посветите всички тези натрупани подвизи на даден бог по ваш избор и по този начин да овладеете някое специално умение, свързано с него. Например Rampage, което ще направи атаките ви в пъти по-мощни, когато бъде активирано. Или пък Spirit Trail, което ще оставя двойник зад гърба ви, който да изпълнява ролята на примамка, всеки път, когато избегнете вражеска атака.

Истински кеф е да видите на забавен каданс как героят ви разбива черепа на противника си и кръвта бликва във всевъзможни посоки. Или пък как го набучва на копието си и го премята през своя гръб. За съжаление по-голямата част от уменията, както и описаните специални движения, са пасивни или се изпълняват автоматично без ваша намеса или конкретна комбинация от удари, което наистина е жалко и определено намалява цялостния кеф от клането.
Друг елемент от бойната система остава почти напълно пренебрегнат – това са

вашите спътници – Аргонавтите

Прословути гръцки герои като Херкулес, Ахил, Пан и Аталанта могат да ви придружават по време на вашите приключения, но – уви – нямате абсолютно никакъв контрол над тях и действията им. Макар и да се справят относително прилично и сами, би било наистина чудесно, ако можеше да им даваме простички команди като например да атакуват конкретен противник. Или пък да променяме поведението им по някакъв начин. Не – Liquid са решили, че нямаме нужда и от този елемент и така битките в по-голямата си част си остават чисто и просто едно безсмислено помпане на левия и десния бутон на мишката.

В желанието си да опростят играта

Liquid Entertainment са стигнали още по-далече. Дори в настройките на Rise of the Argonauts няма да откриете нещо съществено, особено в графичните. Освен резолюция, друго не може да промените – нито детайлността на текстурите, нито антиалайзинга и нито разните визуални филтри… Вярно, играта изглежда прилично и на стандартните си настройки. Все пак това е Unreal Engine 3. Но липсата на кустомизация лишава по-голямата част от геймърите от възможността да нагодят изискванията на играта към своята щайга. Единственият начин да я пуснете на по-ниски детайли е като изберете Rise of the Argonauts – Low Detail от стартовото меню на Windows-а. Честно казано, не мога да си представя що за човек е взел подобно малоумно решение и е изрязал всички графични настройки. Но това е положението.

Що се отнася до звуковото оформление – то не е чак толкова зле, колкото всички пищят. Репликите са озвучени прилично, а диалозите са добре написани. Макар че от време на време ще ставате свидетели и на някой потресаващо тъп разговор от типа на „Херкулес: Язон, мислех си”. И отговор – „Язон: Аз също.” Но като цяло подобни неща са изключение и историята по-скоро е увлекателна и добре разказана. Навсякъде из света ще срещате и малки паметници, от които ще научите повече за гръцката митология, стига да имате търпението да ги прочетете.
За съжаление истината е една – Rise of the Argonauts не е това, което очаквах. Фактът, че тя изхвърля играча на десктопа периодично, също не помагаше кой знае колко по време на отчаяните ми опити да я харесам. Яд ме е на Liquid, защото това можеше да бъде една жестока игра. Те имаха всички предпоставки да я направят такава – добра концепция, богата митология, от която да черпят вдъхновение и увлекателна история. Нещо много сериозно обаче се е объркало по време на реализацията…

Автор: Владимир Тодоров