Rise of Nations

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Когато името на Microsoft е свързано с някоя игра, това означава добре премерена инвестиция. А когато заглавието е вдъхновено от класики като Civilization и Age of Empires, това означава, че вероятно ще става дума за нещо специално. Точно такъв е случаят с Rise of Nations (RoN). Между другото, играта е разработена от Big Huge Games на гейм гурото Брайън Рейнълдс, който е работил върху Civilization 2 и Alpha Centauri.

RoN е реалновремева стратегия, която проследява развитието на човечеството от каменната епоха до близкото бъдеще. Тя е вторият опит да се претвори походовата класика Civilization на Сид Майер в един малко по-динамичен вариант. Първият експеримент беше Empire Earth, който не постигна очаквания от създателите си хитов ефект въпреки последвалия експанжън преди няколко месеца. Настоящият втори опит определено е много по-сполучлив. Играта силно прилича на Age-сериите – събирате ресурси, усъвършенствате технологии или измисляте други, влизате в нови ери, изграждате могъщи армии и изнасяте всеки, който не е на ваша страна. Но приликите с Age-овете и другите стратегии свършват дотук.
RoN предлага много свежи идеи, които коренно я различават от другите игри в този жанр.

На първо място това са

градовете

които можете да създавате или превземате. Във всеки от тях можете да строите точно определен брой постройки. Например във всеки полис можете да построите най-много един храм или църква, които увеличават границата ви (за нея малко по-късно). Първият град, с който тръгвате, е вашата столица, а името й зависи от нацията, с която сте си избрали да започвате. Впоследствие можете да я преименувате и така например столицата на Русия да се казва София. 🙂

Превземането на населените места става само с пехота. Неслучайно военните обичат да казват, че никоя територия не е завладяна, ако не е стъпкана от кашишки ботуш. Когато установите контрол над противников град, получавате АБСОЛЮТНО всички икономически постройки в неговия радиус на управление. Не можете обаче да превземете военните сгради, така че при евентуална контраатака на противника няма да можете да си възстановите бързо частите, за да задържите новозавзетите територии.
Преди малко споменах за вашата граница. Тя се увеличава, когато строите нови градове, крепости или като правите определени ъпгрейди. Само в рамките на държавата си можете да строите военни или икономически сгради. Също така след определена наука противникът или неутралните спрямо вас армии, намиращи се на ваша територия, понасят поражения, без дори да са атакувани от ваши части. А когато воювате на територията на собствената си държава, армиите ви нанасят по-големи поражения срещу неприятелите.

Цивилизациите

които можете да управлявате, са общо 18 – ацтеки, банту (Bantu), британци, китайци, египтяни, французи, германци, гърци, инки, японци, корейци, маи, монголци, нубийци, римляни, руснаци, испанци и турци. Всяка една от тях коренно се различава от останалите. Е, има няколко прилики, но при такава цифра постигането на пълна индивидуализация на нациите е доста трудно постижимо. Всяка цивилизация има свои собствени бонуси и специфични единици. Например египтяните могат да строят до седем ферми в един град, докато останалите нации – само по пет.
Германците пък събират ресурси много по-бързо и вадят някои от технологиите по-рано от останалите. Всяка страна има по най-малкото три бонуса.

Уникалните единици вече са друго нещо. Те са малко неравномерно разпределени. Например египетските спец единици могат да ви свършат работа до IV-V ера, докато германците имат най-унищожителните танкове (Leopard Tank) от VII до последната VIII ера, а преди това разполагат и с доста мощни бойци, предназначени за борба с конница. За щастие това се компенсира с развитие на науката (египтяните например имат доста ъпгрейди за производство, а някои от тях дори ги получават безплатно) или с бонусите на цивилизациите.

Всеки успех на бойното поле обаче е крайният резултат от развитието на силна и стабилна икономика. Добивът на ресурси е малко по-различен от останалите стратегии. Суровините никога не свършват, а техният брой е шест – храна, дърво, богатство, желязо, нефт и познание. Тук важи тъй наречената slot система – на едно място могат да работят по няколко работници с изключение на фермите, керваните и нефтените платформи. Например, когато построите университет, вътре можете да сложите до 7 учени, които да генерират познание. От друга страна, ако построите мина до голяма планина, в нея можете да сложите до 10 работници в зависимост от размерите на скалния масив. А ако издигнете дъскорезница в близост до дървета, в нея ще могат да се трудят до 4-5 човека.

Друго нещо, което трябва да се отбележи, е, че не можете да добивате всички ресурси от самото начало на играта. Например строите желязна мина едва след третата епоха, а нефтените залежи дори не знаете къде се намират, докато не влезете в индустриалната ера. Богатството се добива по-малко по-различен начин – чрез търговия с кервани, а по-късно и с камиони, които сноват между вашите и съюзническите градове. Има и т. нар. редки ресурси – те са нещо като реликвите в Age-сериите, но вместо да ги носите до храма, трябва да изпратите търговец до тях. Те са най-разнообразни – каучук, сребро, риба, китове, диаманти и др. Освен че ви дават допълнителни доходи, те ви гарантират и определен бонус – по-евтини машини, например.

Тук е мястото да спомена и няколко думи за

бойните части

Преди всичко трябва да кажа, че те нямат точно определена цена – колкото повече купувате от един вид войски, толкова повече разходите за нея ще се вдигат и обратното, колкото по-малко тренирате един вид бойни части, толкова по-евтини ще стават те. Друго интересно нещо е, че всички пехотинци излизат в група по трима и по този начин може да се отбранява от няколко различни страни. Тази схема не важи за машините и конницата. Една от най-важните единици е генералът. Той не може да атакува, но облагодетелства войските с четири умения – за увеличаване на скоростта, за окопаване, създава имитация на околните единици за заблуда на противника и прави невидими бойните части. Освен това няма вече излишни постройки. Ако си спомняте Empire Earth, след края дадена ера конюшните ви ставаха неизползваеми. Е, в RoN конюшните се “ъпгрейдват” на военни заводи, които произвеждат танкове.

Графиката на играта е на много високо ниво. Всичко е изцяло 3D, войниците и машините от отделните епохи са отлично анимирани. Просто красота. За звука не може да се каже същото. Но хайде може да минем и без глезотии.

След всичко, казано дотук, смятам, че всеки себеуважаващ се стратег не би трябвало да изпуска това заглавие за нищо на света.

Автор: Кирил Илиев