Rise And Fall: Civilisations at War

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Ок, представете си следната ситуация – зергите нахлуват по всички параграфи, протонните оръдия се запалват едно по едно, още малко и ще ви премажат. Спокойно цъквате един-единствен клавиш, поемате Феникс под командването си и се впускате право в мелето, размахвайки пси остриетата му. Звучи доста нестандартно, нали? Именно върху подобна концепция се градят надеждите на Рик Гуудман за RTS революция. И донякъде я постига, но вече май свикнахме Stainless Steel Studios да вадят брилянтни идеи, и да губят инерция някъде по завоите.

Светът в твоите ръце

Ако се опитаме да класифицираме различните подвидове на жанра RTS, ще излезем със десетки, ако не и стотици логични варианти и петорно повече необосновани формулировки. Но всички те се описват с една обща характеристика – динамиката. Много малки елемeнтчета от микро и макро мениджмънта, баланса на расите, времето за развитие и какво ли още не, влизат в него. И нещата наистина като че ли са стигнали до своя еволюционен апогей. Дори Blizzard побързаха да кажат, че за момента място за иновации в жанра просто не може да има. И до някъде са прави – WarСraft 3 и експанжъна му са полирани до перфектност игри, в които геймплеят е на титанично ниво. Наистина няма много смисъл в безцелното копиране на идеи, но, от друга страна, именно в безцелното копиране на идеи и техния концептуален ъпгрейд се крие това, което все още поддържа индустрията привлекателна.

В случая е взета една сравнително стара идея. Преди много, много години, в зората на 3D-то се появи Battlezone. Sci-fi стратегия, даваща на играча възможност да се пренесе във всяка една от машините, уви това не оказваше силно влияние на изхода на битките, а беше просто приятно разнообразие. От тогава изтече много вода, а опцията за интегриране на RTS и Shooter елементи доведе до сравнително безидейната Savage. А и някъде по пътя изгря звездата на героите в RTS жанра.

Концепцията на Rise and Fall и основният й коз в надпреварата за RTS на годината е да интегрира в стандартния Age of Empires геймплей опцията за тотална победа чрез нестандартни елементи. По всяко време можете да поемете командването над героя си, и саморъчно да се изправите срещу вражите легиони и да ги натръшкате до един, изпълвайки се с чувство на могъщество и божественост. И донякъде на пълен контрол над игралната среда. Куул (леле как я мразя тази думичка), нали? Но в интерес на истината, морските битки са по-забавни.

Резюме

Имате на разположение 4 раси. Това са античните Персия, Гърция, Египет и Рим. Икономиката ви се гради на 3 ресурса – златце, греди и favor. Първите два събирате по добрия стар начин с много селтаци, чукащи дъбчета и златни мини. Вторият се натрупва с битки и строеж на сгради. Докато първите два са нужни за производство на войски и градежи, favor-ът е жизненоважен за levelup на героя и технологичния прогрес на нацията ви. Тук хората наистина са се постарали. Строежите на университети, ковачници и т.н. support структури, в които да разработвате нови технологии е вече отживелица. При всяко качване на ниво на героя ви, ще се отварят нови технологии за откриване. И тъй като неговото развитие става най-бързо с битки, това допълнително бутва динамиката на играта напред. В процеса на игра, ще можете да го екипирате с по-добри оръжия и броня (което се изразява в различни специални атаки и по-голяма издръжливост).

Армията ви се гради от стандартните за жанра единици. Пехотата се състои от мечоносци и копиеносци (пушчно месо/коне уийци), стрелци (за да гърмят по месото) и кавалерия (да гони стрелците и да бяга от копията). По тъч линията имате хийлър и кастър юнити. Въздушни единици и битки няма, но за сметка на това морските баталии са наистина много добре пресъздадени. Една от основните цели на играта е да гони мащаб. За това в началото лесно можете да я объркате с Rome Total War – стотици единици от всяка страна, автоматично формиращи се в взводове от по десетина. Но това е само привидно.

Стратегия без битки е като плаж без пясък

Героят е гръбнакът не само на икономиката, но и на войската ви. Докато го контролирате, той се превръща в машина за масово поразяване (в стандартен режим използва доста слаба атака) и само тогава може да вкара в действие “магиите” си. В името на баланса, чрез показателя Stamina, намаляващ с всяка атака/щети, които сте понесли, не можете да сеете смърт от негово име през цялото време. Но предлага радикални решения на стандартните проблеми – ако ви пречи някоя кула – просто застреляйте стрелците в нея. Или пък се врежете в центъра на вражата пехота и разхвърляйте всичко около себе си с един удар. Трябва доста внимателно да преценявате, кога ще влизате в кожата му, тъй като това води до тотално пренебрегване на всичко останало, случващо се по картата.

Няма друго заглавие, в което толкова добре да е пресъздадено чувството за епичност при защита/обсада на крепост или армейски сблъсъци. И това става възможно именно заради погледа ви от ядрото на действието, не от периферията му или отгоре.

В някои от мисиите ще ви се наложи да използвате единствено този режим на игра, а това едва ли ще допадне на по-консервативните фенове. Друг малък проблем е сравнително високото ниво на аркадност в тези епизоди. Също като реализацията на крийчърите от Black and White 2 – механиката на игра е лесно смилаема и лека за научаване, и в същото време и липсва дълбочината, нужна, за да стане реално кефеща. Като преяждане с fast food – тъпчете бързо и ви е вкусно, но след два часа пак сте гладни.

И тук идва брилянтната идея за навалните битки, които всъщност неутрализират блудкавия вкус на 3rd Person схватките. Сам по себе си корабът е просто транспортна единица. В зависимост от средствата и желанията ви можете да го подобрите, наемайки по-добър екипаж: войници или моряци. Също така можете да накатерите което си поискате от сухопътните си подразделения, превръщайки кораба си в огромна стреляща платформа или самоходна казарма. Срещу други плавателни съдове можете да изберете дали да се врежете в тях, взимайки ги на абордаж или да ги отстрелвате отдалеч. Докато сте в режим на птичи поглед можете да ги контролирате, но адреналина напомпващ се във вените ви, при първото скачане с героя си на вражия борд е нещо наистина несравнимо, като гейм усещане. Ако успеете да разчистите екипажа, можете да си приватизирате новата лодка, увеличавайки големината на флота си. Реалистично са направени и десантите. За да стоварите пехотата си, корабът трябва да се приближи до брега и за известно време да изгради мини док, по който ръчно да изведете войската си – ценно време, което може да провали опита ви за победа или в случай на защита да ви даде ценни секунди.

Технично

Rise and Fall е много красива, но и много тежка, за нормална игра на високи детайли ще ви трябва машинка доста над средния клас. Но за сметка на това при максимален zoom наистина може да ви висне езика. Кофти впечатление правят някои доста досадни бъгове на AI-то, забиващо безпричинно единиците ви при малко по-тясно пространство. Също така героят стои някак неестествено и феерично сред останалите обекти. Не съвсем високата оценка за геймплей идва от факта, че това си е добрия стар *** (сложи Age of Empires/Empire Earth/Empires: Dawn of the modern world по избор на мястото на звездичките) с опцията за директен контрол над героя. И все пак играта предлага достатъчна доза оригиналност и забавност, за да ме накара за 3 дни да забравя за всичко останало.

Автор: Георги Панайотов