by PC Mania
Чувствам се абсолютно раздвоен още в началото на това ревю. Все още не мога да си изясня доколко бях удовлетворен, когато стигнах финала на Riddle Of The Sphinx. Трябва да призная, че още в самото начало ми идеше да захвърля играта. Нали знаете, понякога ви трябва само едно надзъртане в геймплея и графиката, за да решите дали си струва да играете. Едва успях да преглътна силното си разочарование от първите пет минути игра. Единственото нещо, което ме накара да продължа, бе любопитството ми, свързано със сюжета, както и моите спомени от играта “Morpheus”, която в графично отношение е доста сходна с ROTS.
Както и да е. Въздъхнах и продължих по-нататък в слайд-шоуто. Употребата на последния израз може само да ви накара да си направите извод за нивото на качеството на графиката. Ниската разделителна способност говори за дългия процес на работа, отнел на създателите повече от 3 години. Бях чел няколко превюта на тази тема преди това и определено ми бе любопитно да продължа нататък.
Първото предизвикателство се оказа една невзрачна палатка, обитавана преди това от Sir Gil Blythe Geoffreys – предшественика на нашия герой. Внезапно той изчезва, точно когато е на прага на голямо откритие, свързано със заровен под Сфинкса артефакт. Geoffreys ни е оставил безброй пътечки, по които можем да тръгнем. Първите два часа от играта са доста тромави. Лутането в 3 квадратни метра е повече от клаустрофобично. За първи път ще си позволя да посъветвам геймърите директно да погледнат към хинтовете, защото загадките в палатката са повече от умопомрачителни. Те обаче ще си останат върховно удоволствие за тези, чиито познания по археология и английски език са повече от добри.
Riddle Of The Sphinx е игра, която изисква пълна концентрация и поне една тетрадка за записки. Трябва да се обръща внимание на всеки детайл, на всяка дума и знак. Така например за първата сериозна загадка ще трябва да се ровите в библейски текстове и да правите сложни изчисления, които спокойно могат да ви накарат да се откажете от тази геймка. Определено не ми е попадала по-трудна игра до този момент. Повярвайте ми, наистина опитах да реша загадката. Мъчих се около 3 часа и накрая вдигнах ръце.
Едва когато видях правилното решение се поуспокоих малко. По-късно, сериозно притеснен за нивото си на интелект, си направих и един он-лайн тест за IQ. Задоволен от резултата се върнах към играта и поех към огромната пирамида. Оттам започнаха и приключенията и удоволствията.
Първите загадки определено си бяха глътка въздух за мен. Интериорът в пирамидата ме накара да сваля шапка пред арт-дизайнерите на играта. Всичко е изпипано и ще можете да се порадвате на невероятни детайли. Един от най-интересните моменти се оказа управлението на мини-роботизирана камера, с която може да проникнете и в най-тесните коридори на египетската пирамида.
Забравих да ви посъветвам да правите SAVE колкото се може по-често, защото неприятните изненади са доста. Освен това бих могъл да кажа, че играта се държи изключително нестабилно и доста забива. Звукът е накъсан и това определено дразни. Riddle Of The Sphinx е изградена на принципа на слайд-шоуто като в определени моменти се появява възможността да правите панорамен оглед. Менюто е скроено доста глуповато, както и използването на предметите от инвентара. В “джоба” ни попадат различни бележки, статуетки, ключове и разни символи, които в повечето случаи са част от отговора на някоя логическа загадка.
Бъговете направо изобилстват. Така например съвсем случайно може да се озовете в Подземната река, без да сте решили загадката със статуите в Голямата камера на пирамидата. За да не се случи подобно нещо, трябва да изтеглите няколко пач-а от официалният сайт на играта. С две думи – трябват ви доста здрави нерви и стабилна подготовка преди да се впуснете в това безумно предизвикателство.
От друга страна Riddle Of The Sphinx наистина се отличава от повечето игри в жанра. В нея присъства добра доза реализъм, както и невероятна атмосфера. Наистина си струва си да си затворите очите за всички недостатъци на играта, защото останалите 30-на часа геймплей ще ви зарадват. По сложност Riddle Of The Sphinx може да бие дори BLACK DAHLIA, която е една от любимите ми игри.
Много ми хареса една мисъл, която публикувана в Gamespot: “Riddle Of The Sphinx” ще отвори очите на американците за европейските адвенчъри, които са с класи по-добри от американските.” Абсолютно съм съгласен с тази теза. Единствените по-популярни игри от този жанр в Щатите са MYST и RIVEN, които се продадоха в милионен тираж там. Наистина трогателни са всички съобщения във форума към официалният сайт на Riddle Of The Sphinx, според които цели семейства с часове са играли това заглавие в навечерието на Коледа. Там, разбира се, не се споменава нищо за всичките недостатъци на играта, които май в случая са прекалено много.
Накрая ми се ще все пак да завърша с позитивни думи. Като че ли не съжалявам за часовете, прекарани пред компютъра. Докато европейски фирми-производители се опитват да спечелят някой друг фен на адвенчъра и куеста посредством добавянето на екшън елементи в игрите си и DreamCatcher Interactive действа безкомпромисно в това отношение. Вече се работи и върху продължението на играта. Този факт като че ли ме накара да се усмихна… А сега ви оставям и отивам да се поровя из допълнителна литература за египтологията…
Автор: Роро