by PC Mania
Липсата на кадърни хак енд слашчета определено се усеща в последно време. Наистина, огледайте се само: покрай цялата MMORPG истерия се изгуби духът на доброто старо време с ордите от гнусове за трепане и задълбочения item hunt тип геймплей. Е, имаше някакви опити за раздвижване на сцената (наистина добрата Sacred), но в общи линии софткор RPG-геймърът продължи да бие Pindelskin (преди пача) и Мефисто.
От друга страна, Sci-Fi игриците също позачезнаха. Сякаш в геймдивелъпърското съзнание идеята за фентъзи световете се е загнездила прекалено силно, и това е тенденция, която наблюдаваме във всички жанрове. Тук-таме, за наше щастие се среща някой и друг ентусиаст, който да поизтупа от прахта добрите стари идеи, да ги облече в нов енджин и да ни ги пусне отново, запълвайки меланхоличните дупки в паметта ни.
След не чак толкова много години
или с други думи през 2080 година Земята е общо взето нафъкана. Околната среда най-накрая е решила да спре безсмислената битка за оцеляване с човешката раса, стегнала си е багажерията и си е била шута в неизвестна посока. Масивните корпорации от наши дни се превръщат в тотални владетели на света, слагайки под контрола си всички бивши велики сили. Компаниите, специализирали се в разработката на генетични и кибернетични продукти и импланти, стоят на първо място. В опустошените зони се надига нов живот – размазани генетични експерименти (т.е. мутанти), побъркали се кибернетични съзнания и какво ли още не. Ако сте чели “War of the skylords” трилогията (издадена и на български в зората на демокрацията), знаете какво имам предвид.
Freelancer
В този постапокалиптичен хаос някакси се опитва да се набута и главният ни герой. Имате на разположение 4 персонажа (виж карето с повече подробности за уменията на всеки един от тях), чиито имена няма да споменавам по простата причина, че преди да ги вкарате в екшъна, ще можете да им станете кръстник. В общи линии всеки един от тях си има предистория. Например пичагата в агентски шлифер е бивш наемник на една от корпорациите, сладураната с микробюста, изживяваща се като хакерка, е детенце, отраснало по приютите, а жълтурестият образ с катаната е бивш член на Якудза. Всеки от тях по един или друг начин е стигнал до сегашното си положение. И тримата са freelancer-и – наемници на свободна практика, своего рода киберпънк ронини. Някакъв странен субект ви сгепцва точно в момент, в който имате силна нужда от кредитиране и ето как, още преди да се осъзнаете, прочиствате изоставен бункер от напъплилите го гадинки.
Системата
Играта е доста точно определима като Diablo клонинг. При това успешен такъв. Има изключително лесен интерфейс, с възможност за промяна на трите клавиша на мишката по всяко време дори в момента на битка. Героите ви разполагат с няколко стандартни характеристики (сила, воля, здраве и т.н.), както и някои по-особени такива. Интелектът например не ви помпа маната, а ви дава skill points, с които можете да научите нови умения или да подобрите притежаваните. Най-интересният показател е толерансът – тялото ви има предел на кибер/генетичните присадки, които може да понесе и именно с толерантността им към тях зависи колко може да се нагрухате откъм броня.
Всеки герой разполага с две дървета на развитие на уменията си. По едно, специфично за него самия, и едно, което е общо за всичките. Всеки нов левъл ви дава определена бройка допълнителни точки, които да разпределите между главните си характеристики и специалните си. Тук е може би добре да спомена, че факторът влияещ на щетите, които нанасяте, е Dexterity-то, тъй като всички ползват огнестрелни оръжия. Изключение прави нинджата, може би, на който, ако му се налее силата, раздава нелоши тупалки с меча. Умения можете да научавате и от предмети, които падат от лошковците на произволен принцип или се продават при съответния продавач.
Последната статистика е вашата репутация. Тук нещата са прости – печелите мисията – печелите репутация, губите мисията – имиджът ви спада. От последното зависи какви допълнителни задачи ще получавате, които са доста добър доход на допълнителен кеш и експириънс.
Геймплеят
Играта е типично хакче едн слашче – на моменти дори навява асоциации с аркадните мини шутъри, щъкащи из нета. Посочвате противника с мишока, кликвате веднъж, за да го гръмнете, кликвате още веднъж, ако не е умрял от първия път. Всички нива се генерират на случаен принцип, което на теория вдига интереса и процента на преиграваемост. Тук-там са разхвърляни варели, чието взривяване в подходящия момент ви освобождава от достатъчно главоболия.
Оръжията, както споменах, вече са предимно огнестрелни и са разделени в три категории – помпи, SMG-та и пистолети. Има още катани и огнехвъргачки. Последните са адски полезни. По принцип енергията им свърша доста бързо, но са единственият начин да нанесете маса щети на много гадове наведнъж. Освен това можете да експлойтнете с тях няколко бъга на AI-то, забиващо враговете в стени, тъй като огънят преминава през всякакви прегради. Катаните са само за нинджата и в общи линии не могат да се използват от никой друг.
Всеки персонаж може да се накачули с по един ляв и десен кибернетичен крак и ръка, изкуствени очи, мозък, кожа, сърце и нервен усилвател, които играят ролята на броня. Всяко оръжие и имплант могат да бъдат модифицирани при съответния vendor, което им добавя характеристики и така дори на 20 lvl да карате с пушката, която сте намерили на 3-ти например.
Графично
Играта е красива – 3D изометричният енджин комбинира предварително рендвани фонови картинки с моделите на персонажите и враговете. Експлозиите са адски ефектни но… се сблъскваме и с повтаряемост, нивата са прекалено тъмни и еднообразни, което, уви, на моменти писва. Същото важи и за музиката – най-доброто, което може да се каже за нея, е: “Има я”.
Та да обобщим – заглавието няма претенции да е велико (и не е), но е странно прилепчиво. То успява да ви отлепи за доста дълго от някои от наскоро излезлите хитове или поне при мен беше така. Ако сте се затъжили за Diablo и ви е писнала хакната отвсякъде вселена на MU Online – вземете си Restricted Area. Какво като мултито става, само след като въведете IP-то на френда, с който ще цъкате.
Автор: Георги Панайотов