Reservoir Dogs

В последно време никак не е лесно да се натъкнеш на оригинален проект от сорта на Bad Day LA например, който по един или друг начин разчупва еднообразността на пазара. Ясно е, че не всеки екип разполага с гениален творец като Американ МакГий, който да измъдри подобни свежи и изродски идеи, но нали знаете, че обикновено има повече от един начин за удовлетворяване на потребителските нужди.

В този ред на мисли някои девелъпърски студия се ориентират в друга насока и осъзнават, че е по-добре да играят на сигурно, отколкото да рискуват с опити за оригиналност. Формулата за успех в това начинание не е особено сложна. Добър филмов сюжет, качествен енджин, отбор мастити програмисти и воала – имаме си готова игра, базирана на вече тествана фабула. И така, след като преди няколко месеца се накефихме тотално на The Godfather: The Game и умело се вживяхме в ролята на сицилиански гангстер, дойде времето да навлечем черните костюми, да надуем K-Били – “The Sounds of 70th” и да се потопим напълно в атмосферата на неостаряващия филм на Тарантино, наречен Reservoir Dogs (популярен у нас като “Кучета в резерв”).

Хубава работа, ама циганска

Точно преди да стартирам играта, изгледах филма, за да си припомня някои моменти, които времето беше заличило от съзнанието ми. Минути след като потекоха надписите, пуснах и геймката и какво да видя – персонажите нямат нищо общо с реалните актьори! Огромен мегаминус в книгата за оплаквания получават програмистите от Volatile Games за тази безотговорност. Единствено г-н Рус има известни прилики с филмовия си първообраз. Всички останали нямат даже допирни точки. Г-н Бял дори не предизвиква асоциация с достолепната визия на Харви Кайтел, г-н Син, Готиният Еди – те не притежават и бегли визуални прилики с филмовите си аналози. А колко щеше да е яко да видим виртуалните двойници на актьори като Тим Рот, Майкъл Медсън и Стив Бушеми на собствените си монитори. Но явно производителите са сметнали, че е по-рентабилно да изградят образите на своите герои само чрез култови фрази от филма, без да изпадат от цифра кеш, за да получат разрешение за пресъздаване на реалната им външност.

16 мисии: свобода на действие и специален геймрежим

Подобно на The Godfather: The Game и тук с развитието на сюжета се внася яснота около някои недоразвити във филма моменти. Напредвайки в играта, ще получавате информация за това как оцелелите обирджии се домъкват до мястото на срещата им. Превъплъщавайки се в г-н Розов, ще разберете къде той скрива куфарчето с откраднатите диаманти. Освен това ще застанете зад волана на бегачката, с която г-н Бял докарва в бърлогата смъртно ранения г-н Кафяв.

Готино е, че вие сами ще избирате по какъв точно начин да осъществявате горепосочените действия. Имате две възможности – да бъдете професионалист, което ще рече да оставяте колкото се може по-малко трупове след себе си и да не вдигате много шум или да се вживеете в ролята на умопомрачения г-н Рус, който сее смърт навсякъде, където мине. Изборът е изцяло ваш, а най-хубавото е, че след като се справите с определена мисия, можете да я преиграете, колкото пъти пожелаете. Така, съобразявайки се с конкретното си настроение, можете да решите как да процедирате и колко брутални да бъдете.

Геймплеят е разнообразен и в зависимост от показателя, отмерващ нивото на адреналина ви. Когато той се изпълни докрай, можете да преминете в Bullet festival режим, където движенията на целия околен свят се забавят, подобно на ефекта от The Matrix и Max Paine. Ако сте настроени по-садистично обаче, можете просто да намерите някой заложник, на който да изпробвате някое от специалните движения на героите. Единственото условие е показателят, отмерващ нивото на адреналина, да е на макс. Ако то е на лице, нищо не може да ви спре да видите как г-н Бял реже палци, а г-н Рус не се поколебава и за миг преди да раздели някоя от жертвите си с ухото й.

Оръжия и изкуствен интелект

Въпреки че играта предоставя възможност за избор на геймстил, за мен тя си остава повече екшън ориентирана. Един от критериите, който ме навежда на тези мисли, е наличието на прилично разнообразен арсенал. На ваше разположение ще бъдат няколко вида пистолети, които могат да бъдат използвани в комбинации по два, пушки, автомати, димки, флаш гранати, полицейски щитове и т.н. Общо взето, ако искате да нараните някого – не мисля, че ще ви е особено трудно.

За съжаление обаче изкуственият интелект на противниците е базиран главно на скриптирани движения и при преповтарянето на дадено ниво вразите влизат в ролята на безпомощни мишени, защото вече знаете откъде идват и какво ще направят. При първоначалния сблъсък обаче ще се натъкнете на сериозен стрелкови отпор от страна на командосите от специалните части.

Когато плюсовете са повече от минусите

Като изключим досадното визуално несъответствие между персонажите от играта и филма, мога спокойно да определя графичното оформление като сполучливо. Героите са раздвижени добре и създават усещане за реалност. Освен това в междумисийното пространство ще се сблъскате с редица сцени от “Кучета в резерв”, пресъздадени с енджина на играта. Заслужава си да се видят и въздействащите ефекти, които превръщат сраженията с противниците в същинско удоволствие. Като прибавим и оригиналния филмов саундтрак можем да обобщим, че в звуков и визуален аспект девелъпърите са си свършили работата почти перфектно. Ако бяха се понапънали малко, за да измуфтят лицензите за лицата на актьорите, цена нямаше да имат. Но и така играта си я бива. Следващия път по-добре, а до тогава помнете думите на г-н Рус и внимавайте в картинката, защото “Всичко, което можете да направите, е да се молите за бърза смърт… която така или иначе няма да получите.”

Автор: Асен Георгиев