facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Republic: The Revoliution
Ревю | 01.10.2003 | автор: Борис Цветков


оценка:
Производител:
Elixir Studious
Издател:
Eidos
Жанр:
Куест, Ролева игра
Платформа:
PC
сайт на играта »

Нека се пренесем в не чак толкова далечното минало, попадайки на улицата във фиктивна съветска република. Младеж крачи бодро към дома си, нетърпелив да запише на хартия няколкото пламенни куплета, въртящи се в главата му. Но какво е това? Черна лимузина е спряла пред къщата на родителите му. Мрачни костюмирани типове, най-вероятно представители на службата за държавна сигурност, влекат майка му и баща му към колата. Момъкът отчаяно се затичва, но устремът му е спрян от юмрук в стомаха. Лимузината потегля. Родителите му вече ги няма. Той е абсолютно сам. Но една физиономия остава загнездена в паметта му, и която никога няма да забрави. Не и докато не си отмъсти.
Въпросното лице обаче си проправя път през ешелоните на властта. След разпадането на Съветския Съюз то печели изборите в новосформи раната държава Новистрана. Разбира се, такъв характер трудно може да се задоволи с ограниченията на свободното общество и демокрацията плавно преминава в диктатура. След такова въведение героят обикновено посяга към оръжието, изправя се срещу противниковите редици и оставя след себе си река от кръв, задвижван единствено от изгарящата го жажда за мъст. Случая в Republic: The Revolution обаче е друг. Нашия протагонист решава да се бори със системата по “цивилизован” начин.

Пътят на политиката

Преди да започне борбата ще трябва да насочите вниманието си към кратка анкета, покриваща периода от отвличането на родителите до пускането в ход на новата фракция, която ще оглавите. От отговорите, които ще дадете на този тест, зависи първоначалната д огма на групировката ви, както и началните показатели на вашия революционер – статус, контрол, харизма и присъствие. Има и пети показател, пресъздаващ отдадеността към каузата, но той е променлив само за последователите ви. Това е и първата ви работа, когато стъпите в град Екатерин – да издирите някой другар от младините си. Някой от компатриотите, с които сте кроили планове за създаване на новото движение. На него се пада честта да бъде дясната ви ръка. Следва набиране на още преки помощници и люта борба с другите фракции за сърцата и мозъците на местното население. Организацията ви си има и щабквартира, местоположението на която многократно ще сменяте поради най-различни причини, включително и разрастването на “партията”.
С течение на времето ще можете до подобрявате характеристиките на персонажите под ваш контрол, ще получавате достъп и до нови политумения, вариращи от лепене на плакати по улиците до ползване на груба сила срещу опозицията. Сплашване, шантаж, компромати, убийства – това са все неща от пропагандния ви арсенал… Изобщо, имате пълната гама политически номера, но за да ги използвате, ще са ви необходими не само специфични способни персонажи, а и определени ресурси. Последните са три вида и се натрупват всеки ден, в зависимост от обществената подкрепа, на която се радвате в различните градски квартали.
Всеки ден е разделен на три фази – предобедна, следобедна и нощна. През всяка от тях ще давате заповедите, които трябва да бъдат изпълнени през следващата. За отделните си подчинени ще трябва да изберете и фазата, през която да си почиват – все пак човек трябва да има време да се прибере вкъщи и да се отпусне малко.
Успехът на повечето действия в играта зависи и от още един фактор – местоположението, на което го извършвате. Трябва добре да разузнаете кварталите на града. Така ще разберете не само до каква степен населението в тези зони подкрепя другите партий, но ще можете и по-добре да следите действията им в района. Опознаването на територията, от една страна, ще ви покаже усамотените и потайни кътчета на махалата, а, от друга – популярните. Ползата от това е ясна. Примерно, на едните можете да проведете обществен митинг с голяма успеваемост, а на другите можете да пречукате някой без да привличате много нежелано внимание.

Камък, ножица, хартия?

Целият принцип на играта се крепи на три основни фактора: Сила, богатство и влияние. Парите купуват сила, силата убеждава влиянието, а влиянието добива богатство. Цяла- та гама политически машинации в играта е в известна степен някаква деривация от този принцип. На средностатистическия нефанатизиран играч първият сблъсък с Revolution ще му изкара въздуха. В смисъл че или ще се откаже да има каквото и да е взимане-даване с туй чудо, или атмосферата ще го погълне и ще се почувства като Че Гевара.
След това, ако сте от втория тип, или ще влезете в стъпка с действието, или бързо ще се отегчите. Основната история на играта е доста прилична и се разгръща на отделни интервали в относително нелинейния геймплей. Самият начин на игра на някои хора може да се стори монотонен, най-вече защото само раздавате заповеди и почти безсилно наблюдавате изпълнението им без да имате каквато и да е възможност пряко да поемете нещата в ръцете си и да се почувствате като част от действието. След Екатерин има още два, значително по-големи града. Ще има да агитирате, събирате компромати и да вадите на бял свят кирливите ризи на неудобните за вас движения колкото ви душа иска. Че как иначе? Конкурентите ви пуснаха статия във вестника, че сте крали четки за зъби от църквата? Някои от последователите им особено ви дразнят?
Защо да не разберете къде живеят и да ги навестите, когато най-малко ви очакват? Дали ще вербувате въпросния индивид на ваша страна или ще използвате малко по-груб начин, за да го отстраните от сцената, си зависи от вас.
В техническо отношение играта е почти безупречна. Но нека първо ви попитам нещо...

Груба изненада


Как ви звучат 512 MB RAM като част от минималните системни изисквания? Е, можете спокойно да се пробвате и с 256, но това ще ви коства повечето графични екстри, а ще трябва и да се примирите с измъченото чегъртане на твърдия си диск, дерящ отчаяно виртуалната памет.
Бавната скорост (трета охлювска) на сейване и зареждане е съвсем отделен въпрос. Но нека приемем, че компютърът ви покрива всички норми. 3D частта от играта изглежда перфектно и бих казал, че олицетворява съкровената мечта на всеки SimCity фен. Градът е като жив. Автомобилното движение, хората по улиците, дърветата и най-вече сградите – всичко е изпипано до най-малък детайл и създава отлична постсъветска атмосфера. Това добре, но в крайна сметка много повече време ще прекарате пред “сателитния” 2D поглед на града, който далеч не е толкова привлекателен. Да надничате любопитно над рамото на някой случаен човек в 3D средата може първоначално да е интересно – наблюдавате го как ходи, как пазарува, говори с приятели, чака автомобилния поток да спре, за да пресече улицата, чеше се зад ухото, бърка си в носа… Да, ама играта не се играе така – хайде обратно към грозните менюта. Ако не бяха няколкото опции, до които имате достъп само в уличния режим, спокойно можеше да се мине и без него. Но тогава с какво да се впечатли публиката?
Композиран от твореца, познат на много от “Изгубени в космоса” и последния Privateer и изпълнен от словашкия радио-симфоничен оркестър, музикалният фон на Republic е истински малък шедьовър. Шумовете на града са точно каквито човек би очаквал. Измислената новистранска реч също е озвучена, но далеч не оставя приятни впечатления. Получило се е нещо средно между полски и руски.
В крайна сметка до това, което се лее от устите на новистанци, крясъците на тумба разгневени германци звучат като песен на хор малки ангелчета. Е, това последното си е въпрос на вкус и лични предпочитания. Само още едно нещо да спомена, преди да съм забравил… Играта няма истински tutorial. Ще трябва да разчитате или на ръководството (да, това, което на много от вас ще ви го изяде котката, ах, този домашен звяр!), или на постните обяснения, до които можете да се докопате в самата игра. Желая ви късмет, не че ще ви е необходим. Инат му е майката!
Ще излезе ли от вас революционер? Ще върнете ли демокрацията в ръцете на народа или ще предпочетете да го водите към прогреса с железен юмрук? Нямате ли под ръка половин GB RAM, може би ще искате да отложите обмислянето на този въпрос. Ако смятате Counter Strike за комплексна и дълбокомислена игра, направо пък бягайте от Republic като от чума.
Имате търпение в излишък и обичате игрите, в които първоначално човек гледа и мига недоумяващо без да е в състояние да разбере кой знае какво поне през първите двадесетина минути? Да раздавате заповеди и спокойно и безучастно да наблюдавате как другите се мъчат да ги изпълняват съвпада с идеята ви за добре прекарано време? В такъв случай в Republic може и да намерите точно тази уникална игра, за която сте си мечтали. 

 
системни изисквания
Pentium 800 MHz, 512 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
PCM & GW - Legacy of Kain 33
Tales of Monkey Island - Chapter 4 27
Machinarium 25
Tales of Monkey Island - Chapter 1 22
The Next BIG Thing 21
Still Life 2 16
Sherlock Holmes vs. Jack the Ripper 14
Tales of Monkey Island - Chapter 5 14
The Talos Principle 13
Back to The Future: It's About Time 13