by PC Mania
Времево-пространственият континиум е нещо голямо и странно, но докато пътуването от точка А към град Ц е възможно, шматкането по циферблата на часовника е все още в границите на научната фантастика. На темата са посветени безброй книги, филми и игри, последната от които се казва Red Shark.
Story
Историята е следната: След дълго мислене руснаците изкопават машина на времето, като годината е 2010-та. Откритието се запазва в тайна и влиза в директна употреба. Наследниците на Петър I създават проект за промени на ключови факти от историята. Първият избран период е този на Втората световна. През 2011-та шалтерът се вдига, определени точки от времето започват да се посещават от тежко въоръжени хеликоптери Ка-50. Както се и предполага, нашият герой е един от пилотите на тежките бойни машини. В интерес на истината действието не се отличава с някакъв оригинален и дълбок сценарий. Такъв практически отсъства.
Това обаче така и така не е било цел на авторите – важното е екшън да става. Повечето мисии са свързани с избиване на врагове, но има и такива като ескортиране, охрана и подобни баналности, характерни за симулаторния род. Както се казваше едно време в Холивуд, смяната и разнообразието в действието са от основно значение за запазване на интереса. Ако се внимава в картинката, Red Shark може да се превърти за няколко дни без да се стигне до доскучаване.
Основа
Същността на играта е такава, че заклетите фенове на по-сериозните симулатори могат да останат сравнително разочаровани. Red Shark е сред тези неща, водещи до замускуляване на пръстите и достигане на някакви странни невротични рефлекси. Като цяло, през по-голямата част от времето действието представлява стрелба по всичко де що мърда. Моментите на интелектуални напъни са ограничени до минимум и се свеждат до среднощни мисли от рода: “Я, ама то навън е светло…” Като малка черна точка може да се отбележи фактът, че Red Shark го е хванала липсата по отношение на мултиплейъра. Груповите изпълнения с отряд другари са невъзможни. Единственият начин, по който двама могат да играят, е сцепена клавиатура в комбинация с достатъчно голям монитор. Но пък, с ръка на сърце, кой е хукнал да се пилее в мултиплейър битки с хеликоптери.
Ка-50
В реалния живот управляемата машина с марка “Камов” е един от най-новите летателни и универсални бойни хеликоптери. Уникалността му е породена от два факта. Първо, Ка-50 разполага с две основни перки, въртящи се в различни посоки (което прави опашния пропелер излишен). Второ, той е едноместен, което е твърде нетипично за този род машини. Допълнително оръжията на милото чудовище са едни от най-тежките и качествени пуцала, създавани някога. В играта хеликоптерът разполага с три вида сеещи смърт пуцалки – оръдие, както и управляеми и неуправляеми ракети. Интересно е, че до голяма степен високотехнологичните прибори за насочване размиват границите между тройката.
Врагове
Противниците са елитни и разнообразни фашаги. Основната част от пълчищата на злото е представена от класически зенитки, качени върху танкови купета, стационарни противовъздушни установки и картечарски вишки. Противно на очакванията, ЗСУ-тата са изключително точни дори и при най-ниски нива на трудност. При ситуацията от рода nightmare гадините са направо непоносими. Неправилен подход към струпване от противници може да доведе до “mission failed” в рамките на трийсетина секунди. Все пак с малко опит и при технологичното превъзходство на управляемата машина справянето със ситуацията е лесно. Лошите умират бързо, единственото условие е успешното им нацелване.
Копчета
Red Shark е игра от най-класически аркаден тип, сиреч инструкциите по контрола на машината се събират на четвъртинка листче тип А4. По своеобразен начин клавиатурата се превръща в уголемено копие на джойпад. Като допълнение пространствената ориентация и пуцането се извършват с мишката. По принцип управлението може да се осъществи и с помощта на джойстик, но подобна опция се препоръчва само на най-дивите маниаци.
Погледът в Red Shark е от трето лице, непосредствено зад задницата на машината. Цялата нужна информация е извадена на монитора. Има си всичко – посока, височина и разните му там работи за прицелване. Индикациите се виждат лесно. Забавно е, че цветът на цифричките може да се сменя по желание на играча.
Графика:
В тази графа Red Shark губи част от натрупаните си плюсчета. Картинките не са кой знае колко шарени и разнообразни, основното усещане е зелено. Хеликоптерът е направен сравнително добре и си има всички подвижни детайли. Нещото, което намалява красотите, е стрелбата. Огънчетата са малко дървени. Всичко останало обаче е достатъчно прилично, макар и в никой случай прекрасно. Противниците са изрисувани сравнително реално. Неприятни асоциации възникват около “мъглата”, скриваща отдалечените хълмчета и праховите следички, оставяни от картечарските изпълнения на хеликоптера.
Звук
Музикалното оформление е една от най-забавните страни. Част от симулатора е озвучен в стил “Апокалипсис сега” – менютата просто преливат от Вагнер. По време на самото действие се пуска лека класическа фонова музика.
Комбинацията от сносна графика и звук има едно приятно последствие – играта е лека. Red Shark не е от онези неща, изискващи последните достижения на хардуерно-софтуерните мастодонти. С малко фантазия може да се подкара дори и на старичка машина, ъпгрейдвана за последно през по-миналата пролет.
Като крайна оценка може да се каже, че Red Shark е преди всичко забавна. Това не е аркадният симулатор на годината, но има всички шансове да се хареса на масите. Играта е от онези малки неща, така идеални за дъждовните пролетни дни.
Автор: Сергей Ганчев