Red Orchestra: Ostfront 41-45

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 мар. 2006

Въпросът с реализма в игрите отдавна тормози част от геймърите и ги разделя на два лагера – тези, които искат просто да поцъкат нещо за разтоварване, и тези, които държат на максимално сходство между виртуалния и реалния свят. Моето мнение е, че човек играе на компютър/конзола, за да се откъсне малко или много от реалността. Действителността е навсякъде около нас, като на моменти може да бъде болезнено осезаема и поне аз не мисля, че имам нужда игрите да ми показват кое е реално и кое – не.

Но все пак всеки е прав за себе си и съм сигурен, че има много несъгласни с моето виждане за нещата – фенове на хардкор реализма, за които запомнянето на стотици клавишни комбинации, необходими, за да подкарат виртуална подводница или хеликоптер например, не е досадно задължение, а удоволствие. Към такива геймъри е ориентирана и Red Orchestra: Ostfront (ROO), само че тя се цели в жанра на шутърите от първо лице. Ако сте един от тях, за вас оценката спокойно може и да е 6.

Парен каша духа или приказка за Steam

Не знам как спечелилият първа награда на MSU мод на UT2к4 (виж карето) е попаднал в ръцете на Valve, небезизвестните автори на Half-Life, но той е прераснал в самостоятелен проект и сега се разпространява само и единствено през Steam. Мдам, правилно чухте, няма издание в кутия. Може би скоро ще се появи, но за момента единственият (легален) начин да се сдобиете с играта е да кихнете малко пари през Интернет. Steam, освен виртуален магазин, е и единственото пълноценно място, където може да се играе ROO – макар да не е изцяло мултиплейър игра, единствената сингъл-опция е Practice Mode, където се играе с ботове на картите за мулти. В това отношение можем да я сравним с Counter-Strike, но по-точно би било с Battlefield 2.

Всичко това струва ми се прави джитката почти неиграема в България най-малко по две причини. Първо, макар Steam далеч да не е hack-free пространството, за което го рекламират, шансът да подкарате пиратско копие на него е доста малък и на желаещите да поцъкат, ще им се наложи да си купят играта, а нашата мила родина не е известна с високите си доходи. И второ: у нас multiplayer игри се джиткат предимно по клубове – с хора, които не познаваш и които ще забравиш пет минути след като напуснеш залата. Следователно намирането на добър отбор, с който да изиграете пълноценна и координирана игра през петнадесетте минути на голямото междучасие, ми се вижда загубена кауза. ROO изисква наистина сериозна концентрация, отборна игра и липса на ентусиасти тип “и сам войнът е войн”. Вградени са сериозни комуникационни възможности, защото координацията между командира на отряда и подчинените му е едно от най-важните неща (затова и offline играта смърди много яко).

Реализацията на реализма

Както може би сте се досетили,  в ROO не се печели с набиване на хедшоти от половин ниво разстояние. Ключовата дума тук е реализъм. Ако нещо не е възможно в реалния свят, то то е невъзможно и в играта – например да се затичаш към вражески отряд понесъл базука и да оцелееш. Може би не е много честно, но и войната не е честна. Идеята е играчите да се разделят на два отбора – руснаци и германци – и да се попилеят от бой. Битката се води за части от картата по подобие на Battlefield серията.

Истинската война ви удря по челото още със стъпването ви на бойното поле – няма автоматична смяна на пълнителите, нито брояч за оставащи патрони. Индикаторът за здравето ви не си служи с цифри, а само показва в коя част на тялото са ви улучили. Обикновено обаче тази информация не ви е необходима, защото както и в истинска битка, умирате от един-два куршума. И най-важното забележете – нямате мерник. Точно така, единственият начин да сте сигурни къде ще попаднат изстрелите ви е да погледнете през мушката/оптиката, което от своя страна ви прави по-лесна мишена. Липсата на двете пресечени чертички в центъра на екрана си е болка в задните части, но на маниаците на тема реализъм ще им допадне. Други дребни детайли по отношение на правдоподобността е това, че например при по-дълго спринтиране се уморявате и т.н.

В играта има няколко класа войници, като дори имената им са написани на съответния език: например Автоматчик, Екипаж танка, Командир отделения – за братушките, и Sch?tze, Gruppenf?hrer, Sto?truppe – за германците. Важно е всеки да си знае ролята, защото тук по-голямата картечница не значи по-голям шанс за фраг. Всъщност тежките картечници, както си трябва, стрелят, само ако са разгънати и имат нужда от презареждане възмутително често, така че, ако тичате наоколо с една от тях под мишница, само правите услуга на врага – това да не ви е Serious Sam. 🙂

Реализъм без реалистична графика?

Един от проблемите на играта е използваният стар Unreal енджин. Личи си, че обектите са моделирани внимателно, но съвсем не са толкова детайлни, колкото би ни се искало. Интересна дреболия е замайването, което получавате, когато наблизо гръмне снаряд или граната, но уви не е нищо невиждано и поради застаряващата графична машина не е реализирано твърде добре. Куршумите рикошират от стени, но това е отразено по доста смешен начин: нали сте виждали “физичния модел” на пуканки в машина 🙂 ? Е, почти същото е. От друга страна, играта е с една идея по-тежка, отколкото би следвало да бъде. Времето за Loading на нивата е порядъчно дълго, особено като сте повечко хора, а понякога има и забележимо засичане. Звукът е на средно ниво, музика почти няма.

ROO е струва ми се по-скоро игра за ценители – определено няма да допадне на масовия CS-аджия, но в крайна сметка всеки сам решава какви игри му доставят по-голямо удоволствие. Ако имате желание и възможности, се снабдете с нея и поцъкайте online срещу хора – усещането е наистина добро.

Автор: Пламен Димитров