Red Ninja: End of Honor

Нинджи – кой не си е падал по тях в един или друг момент?! Колкото до мен, аз все така мразя в червата филмите за нинджи, но в същото време Tenchu: Stealth Assassins (PS One) ще си остане завинаги в челната тройка на най-любимите ми игри. И въпреки това, не е ли странно как по една толкова благодарна (и толкова експлоатирана) тема са създадени толкова малко читави игри. Какво ти малко, те май не могат да напълнят пръстите на едната ми ръка.

След този миньорен увод, вероятно вече сте се досетили какво е впечатлението ми от срещата с Red Ninja. Но нека караме по ред. Играта разказва за премеждията на девойка нинджа, на име Куренай (с извинение ?), която кръстосва из древна Япония (от 16-ти век, за да съм по-конкретен), за да… Един момент. Сега като се замисля, май смисълът на цялото и “кръстосване” малко ми се губи. Все тая. Така или иначе, всичко в играта се свежда да затриването на куп хора по-особено болезнен и (уж) изненадващ начин. Мдам, познахте, в играта има и няколко доста досадни и особено не-оригинални боса, но за тях просто не си струва да говорим.
Може би единственото интересно нещо в End of Honor е основното оръжие на… Куренай (ей на, пак го казах). То се нарича “тетсуген” и представлява дълга метална струна с тежест на единия й край. С нея нашата “червена нинджа” може да поразява жертвите си от разстояние, да ги души и дори да ги разполовява по особено ефектен (така поне си мислят авторите на играта) начин. ОК, признавам, че въпросният тетсуген носи известно удовлетворение… за около половин час! След това ви става безнадеждно ясно, че в Red Ninja няма на практика какво друго да се види. Някои сигурно ще намерят утеха в опита на Tranji да ги забавляват с прелестите на уж апетитната Куренай и в идеята, че тя трябва да привлича някои от жертвите си, подавайки по едно мършаво краче иззад близката стена. Мен лично от всичко това първо ме напуши смях, а после (след като изпълних въпросното упражнение десетина пъти) ме лъхна и адска досада.

Оттук нататък всичко, ама наистина всичко, в Red Ninja: End of Honor е пълен s**t, като особени “адмирации” заслужава просто безумната камера на играта. И така – не си губете времето с това “нещо”. Дори все още тайно да се разхождате из къщи в нинджа костюми и да си мислите, че захапването на летящ към вас шорикен със зъби е фасулска работа, щом веднъж му хванеш цаката.

Автор: Ивелин Иванов