Red Faction

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 05 окт. 2001

Станете част от “Марсианските хроники”! Включете се редовете на Red Faction! Обърнете историята на “Червената планета” в един маниашки триизмерен екшън, издържан в добрите стари традиции на “Зов за завръщане”.

“На крак, о, парии и презрени, на крак, о, роби на труда-а-а…”. Не знам защо, но винаги, когато чуя името Red Faction, в главата ми започват да кънти началото Комунистическия интернационал. 🙂 Може би защото става дума за някаква си “Червена фракция”. Може би защото емблемата на тази играта изглежда така, сякаш е лого на някой профсъюз – ръка, стиснала миньорска крика. А може би причината за това е историята, която се върти около работническо-селската революция на бачкаторите в марсианските мини, поели курс на въоръжена борба срещу алчна мегакорпорация…

Е, май леко се поизсилих. 🙂 Все пак действието се развива на “Червената планета” Марс, така че пролетарските асоциации са малко прекалени. И все пак няма как да пропусна, че класовата борба е в основата на този фантастичен 3D-шутър, който е на път да промени жанра завинаги. Вашият главен герой се казва Паркър и е подмамен на Марс с обещания за бърза и лесна печалба. Той попада в лапите на корпорацията “Ултор”, която е собственик на мините в недрата на планетата. Хиляди луди глави са привлечени от обещанието за

“high risk, high profit, high adventure”

Както обикновено обаче, реалността няма нищо общо с “розовите сънища”, които се леят от рекламния отдел на “Ултор”. Единственото нещо, което очаква марсианските миньори, е мизерия, епидемии, изтощителни смени в рудниците и постоянни разправии с охранителния персонал.

И все пак всяко нещо си има граници. Терорът, на който са подложени работниците в марсианските шахти, е нечовешки. В един прекрасен момент на миньорите им писва и решават да си поискат своето, следвайки принципите на юмручното право. Гардовете на “Ултор” обаче не си поплюват и се хващат за пистолетите. Бунтът се превръща в истинска касапница. Така, макар и без да иска, нашият човек попада в центъра на метежа. Паркър е принуден да убива, ако не иска да бъде ликвидиран от охранителния персонал. Както изглежда, единственият му шанс за оцеляване е да се влее в редовете на съпротивителната организация Red Faction, която води партизанска война срещу “хищните империалистически акули” от “Ултор”. Това е и единственият начин да намери лек за мистериозния вирус, който мори марсианските миньори…

Така започват вашите

невероятни приключения на Марс

Ако си спомняте фантастичния екшън “Зов за завръщане” с Арнолд Шварценегер, ще добиете някаква бегла представа за атмосферата, която цари в Red Faction. Поне в началото тази игра ми докарваше леки пристъпи на клаустрофобия, тъй като през по голямата част от времето се налага да скитате из подземните галерии, изкопани в недрата на Червената планета. Впоследствие, разбира се, свиквате, особено като се има предвид, че пробиването на нови тунели заема едно специално място в иновационния геймплей. Но за това ще си говорим по-нататък.

Първоначално този 3D-шутър е замислен като четвърта част на популярната поредица Descent (FreeSpace). В един хубав момент обаче гейм-дизайнерите от Volition, които работят по проекта, се хващат гуша за гуша с издателя Interplay, който държи правата върху търговските марки на компанията. В крайна сметка създателите са принудени да преименуват своята игра и да потърсят сътрудничество с разпространителя THQ. Слава богу тези разправии с нищо не са повлияли върху качеството на Red Faction.

Според мен, а и според други, тази игра е

следващото стъпало в еволюцията

на триизмерните екшъни. Създателите й са направили нещо, което отдавна трябваше да се случи. Много гейм компании постоянно се бият в гърдите, че ще ви предложат “fully destructable environment”, тоест ще можете да разбивате всичко по пътя си. В повечето случаи обаче просто можете да избиете някой друг прозорец, да нацепите на трески някой стол или по подобие на кварталните тийнейджъри да сритате някое кошче за боклук и после да си плюете на петите.

Volition обаче ви предлагат нещо много повече и то се нарича Geo-Mod engine. Това е графична платформа, която ви позволява не само да разрушавате кажи-речи всичко (с изключение на някои важни за геймплея съоръжения), но и да пробивате кратери в марсианската околна среда. Става дума не само за разрушаване на някои стени между, а направо за прокопаване на нови подземни тунели. За целта трябва просто да гръмнете с базуката или да използвате миньорски взривове.

Създателите на играта признават, че графичната технология Geo-Mod е истински ад за дизайнерите, които правят нивата. За сметка на това обаче тя открива

нови измерения по отношение на геймплея

По време на соловата кампания тя позволява на играча да намира скрити помещения из подземните лабиринти и да изненадва противниците си в гръб.

Истинската сила на енджина Geo Mod обаче проличава при мрежовата игра. Той променя изцяло концепцията за мултиплейър-сраженията. Идеята е, че в хода на битките обликът на нивата се променя почти изцяло – играчите ги надупчват като швейцарско сирене, разрушават повечето защитни стени, копаят си окопи и траншеи, откъдето устройват засади.

Не си мислете обаче, че Red Faction ще е раят за онези, които дебнат “на гюме” със снайперистката пушка. Арсеналът на тази игра е обогатен с оръжия, които имат рентгенов визьор. Ако набарате такова устройство, ще можете да

виждате врагове и през стените

подобни приставки има към базуката и нараменното оръдие, което е тукашният аналог на BFG-то от Quake и може да пробие дупка с размери, достатъчни да мине стадо слонове. Най-големият кошмар за дебнещите играчи обаче е рентгеновият railgun. Благодарение на него можете да видите противниците в радиус от 25 ярда, независимо дали между вас има преграда или не. Лошата новина е, че оръжието действа като своя еквивалент в “Заличителят” с Шварценегер и пробива всичко по пътя си с един изстрел. Така че възможното спасение е да се движите бързо и да не се заседявате дълго на едно и също място. Все пак смъртоносният изстрел може да дойде и през стената.

Въпреки че действието се развива в бъдещето, арсеналът на Red Faction не включва прекалено изчанчени sci fi-пушкала. Идеята на създателите е била повечето оръжия да наподобяват футуристичен еквивалент на съвременните им аналози, за да позволят на геймърите да се почувстват в познати води.

Друго приятно нещо в Red Faction е

реализмът при стрелба

– куршумите рикошират по стените, стъклата се напукват, преди да се разпаднат с трясък на малки парченца, попаденията в главата водят до моментална смърт. Ако пък гърмите твърде бързо, оръжието ви започва да дава неприятен откат и с всяка изминала секунда ставате все по-неточен. Това важи не само за автоматичния арсенал, но и за стандартния самозаряден пистолет. Ако започнете да кликате с мишката като луд, куршумите по-често ще се забиват около вашата жертва, дори и да сте се прицелили съвсем в главата й. Вероятно точно затова автоматичната щурмова карабина е настроена на къси откоси от по три изстрела…

В играта има и нива, където задачата е не да изтрепете всичко, което шава, а по-скоро да се промъквате по подобие на Thief или Hitman. По време на тези “безшумни” мисии Паркър е въоръжен само с пистолет със заглушител, който трябва да се използва само в екстремни ситуации. Действайки под прикритие, трябва да убивате само в краен случай, след което добре да криете трупа на вашата жертва. Ако започнете да гърмите насам-натам, веднага пристига тежковъоръжената охрана и ви прави на решето в неравна схватка. В повечето случаи е достатъчно да измамите охраната и различните служители на “Ултор”, вместо да ги изпращате във “вечните ловни полета”.

Descent 4?

И все пак отвсякъде си личи, че създателите са се изкушили да вкарат в играта и елементи от геймплея на аркадните симулатори. Какво да се прави – Volition са автори и на Descent FreeSpace. Играейки Red Faction, ще можете да управлявате най-различни превозни средства, всяко от които е въоръжено със свое специфично мегаоръжие – като започнем от оръдията на бронетранспортьора и торпедата на подводницата и стигнем до убийствените земекопни сонди на марсианската миньорска машина, позната ни от “Зов за завръщане”. Лично аз не съм чак такъв привърженик на прекаленото смесване на жанровете. Още повече, че симулаторите са малко нежелани в геймърските среди и заемките от тях по-скоро могат да навредят на един 3D-шутър от калибъра на Red Faction, отколкото да му помогнат. Това обаче си е лично мое мнение, дано ценителите на жанра да не ми се сърдят много.

Но да се върнем към технологията, на която се базира Red Faction. Не мога да не отбележа, че технологията Geo-Mod все още е в първоначалния си етап на развитие и страда от доста пороци. Доста странно е да се види как някое огромно метално съоръжение нелепо увисва във въздуха, въпреки че сте го подкопали с изстрелите на вашата базука. Оказва се, че и едно миниатюрно парче скала би могло да го закрепи към околните канари. Проблемът е, че енджинът Geo Mod не умее да изчислява тежестта на различните обекти в играта, да преценява какви сили им въздействат и в крайна сметка да прецени дали те трябва да се сринат или не. Според създателите за подобно нещо ще е нужен чип с възможностите на компютрите в Пентагона.

Но това са бели кахъри – хардуерът става все по-мощен, а технологията Geo Mod със сигурност ще търпи развитие.

Важна е новаторската идея…

Red Faction определено е най-маниашкият 3D-екшън, който ми е попадал от доста време насам – и като геймплей, и като визия. В графично отношение енджинът Geo Mod доста наподобява Quake III, но без прекалената помпозност на цветовете, характерна за геймката на id Software. Имам известни резерви към изкуствения интелект на противниците, но вероятно съм станал твърде претенциозен на тази тема.
Особено като се има предвид, че предишният добър (макар и къс) фърст пърсън шутър, който излезе през това лято, се нарича Half-Life: Blue Shift, а в това отношение той е безспорен еталон. Малко се ядосах на кретените от охраната на “Ултор”, които първоначално кибичеха като живи мишени, след едно-две точни попадения панически побягваха, а 2-3 секунди по-късно пак се обръщаха и се хвърляха в самоубийствена атака. Може и да си въобразявам, но ми се струва, че AI-то плаче за пач.

Но стига капризи. Red Faction е маниашка игра, която влиза под кожата като краста. Със сигурност тя ще е моят фаворит до излизането на Return to Castle Wolfenstein и Duke Nukem Forever (when it’s done! :-)). А може би и след това…

Автор: Момчил Милев