Rayman 3: Hoodlum Havoc

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Първо искам да кажа колко много се радвам, че от Ubi Soft не забравиха моята скромна личност и бях удостоен с честта да тествам Rayman 3 преди премиерата й. Още повече се радвам пък, че тъкмо на мен се падна да пиша за тази супер весела игра – имах възможността да си припомня емоциите, които изпитвах, разджитквайки старите части. Интересното нещо е, че почти нищо ново не е едно към едно със старото (с малки изключения де). Държа да отбележа, че новите приключения на Реймън са малко по-различни като стил от предишните. За да не ви стряскам обаче, смятам първо да ви започна с недотам интересното заплитане на историята.

Приключенията на Реймън този път започват по един странно наивен начин. Оказва се, че един червен lum (светеща червена топка, отразяваща положителни енергии:)) изненадващо се става черен. Това, естествено, не е голям проблем, но се превръща в такъв, след като

всички червени lum-ове стават черни!

Естествено нашият герой е тук. Неговата е задачата да върне червените lum-ове в естественото им състояние и да спре настъплението на мрака. Реймън прави това с помощта на своите верни приятели и естествено на безмилостните си юмруци. За разлика от предишната част The Great Escape тук всичко е доста по екшън ориентирано. Събитията се случват на бързи обороти и ще ви се наложи да действате доста бързо и динамично, за да минете задачите. В Hoodlum Havoc има много повече бой и наистина може на моменти да ви втръсне да убивате гадове. Поклонниците на поредицата сигурно помнят, че в The Great Escape се наблягаше повече на скачането, тичането и събирането на lum-ове, така че тук наистина ще ви се наложи да промените стила си. За радост с повечето тупалки се свиква много лесно и се съмнявам, че някой фен на предишните части ще бъде недоволен.

Сега пък искам малко да се отклоня от темата и да разсея едно малко лъжливо убеждение. Обикновено, който чуе за Реймън, решава, че това е перфектната игра за сестра му или за малкото му братче. Аз пък не смятам, че това е най-подходящото заглавие за подрастващи. Първо: малкото ви братче едва ли ще може да разбера перфектното чувство за хумор, което са вкарали авторите. И второ: едва ли сестра ви ще си падне по игра, където се натискат по 3-4 бутона едновременно и постоянно се убиват гадове. Не искам да кажа, че тези ваши роднини няма да се изкефят. Напротив, имам предвид това, че те едва ли ще усетят играта в цялата й прелест. Затова не търсете на кой да подарите Реймън 3, а я пробвайте лично! Сигурен съм, че ще ви допадне!

В новата част на Реймън има над 50 вида различни гадове. Естествено, както е нормално за този тип игри, първо ще се биете с по-лесните, а с течение на времето ще достигнете и до истински трудните лошковци! Най-готините агенти, естествено, са босовете. Не искам да ви развалям кефа и да ви разказвам за много тях. Затова само ще ви кажа, че

босовете са от изродски по-изродски

Мога да ви гарантирам, че по-оригинални мегагадове в РС игра досега едва ли е имало. Системите за убиването на някой от тях не са сред най-простите и изискват малко повече от бързи рефлекси и много стрелба. Това е още една причина да твърдя, че тази игра не е най-подходящата за малкото ви братче.

Както и преди, и тук ще можете да се справяте с гадовете благодарение на вашия изстрелващ се юмрук. Имате възможност и за фалцов удар благодарение на strafe функцията. Ще можете да убивате някои гадове само с негова помощ. Освен това ще можете да си помагате и с един куп приставки за юмрука, които правят малкото дебилче да изглежда като Супер-Рей или нещо подобно. Приспособленията са много интересни – едно от тях ви превръща в бомба и благодарение на нея можете да взривявате подходящи предмети. С друго можете да се хващате за специално пригодени приставки във въздуха и да скачате като Тарзан по лианите. Общо взето може да сте сигурни, че и за миг няма да скучаете и винаги ще се изненадвате от разните новости.

Отделно от боя в Реймън 3 има и много тичане, скачане, катерене, плуване, гмуркане и т.н. Освен това, навсякъде по нивата са пръснати скъпоценни камъни, които можете да събирате. Те нямат никакво значение, освен че ви дават точки, с който да отваряте

бонус нивата

А те наистина са много интересни. Представляват нещо като мини игри. С тях също можете да прекарате доста време и затова е препоръчително да си събирате скъпоценностите и да трупате точки. Бонус нивата са общо девет.

Иначе общият брой на мисиите в самата игра е около 50. Те са разделени в различни светове, които са общо 11. Структурата на целия Реймън 3 е общо взето следната: Изпълнявате дадена задача и продължавате веднага към следващата. Така след 4-5 задачи минавате в друг свят и там схемата се повтаря…

Графично Rayman 3: Hoodlum Havoc изглежда почти перфектно. Визиите, които ще можете да видите в новото творение на Ubi Soft, са наистина магически, което между другото си е традиция за игрите от серията. Най-хубавото нещо е, че всичко изглежда адски шарено и яко! С една видеокарта от ранга на GeForce 2 Mx400 ще можете да се насладите на почти всички графични красоти.

Саундът също е на много добро ниво. Музиката е адски небрежна и въобще не се натрапва, което, естествено, е най-важно за такава игра. Още повече, че във всеки от 11 свята озвучаването е различно и осигурява още по-интересни и по-истински преживявания. Персонажите пък са озвучени много добре и някои от тях имат наистина атрактивни гласове. Те говорят с акценти, фалцети и използват всякакви други прийоми, които правят разговорите в по-голямата си част адски забавни.

Общо взето май Rayman 3: Hoodlum Havoc е може би най-добрият jump’n’run, излизал за РС през последните няколко месеца (да не казвам година). Като се вземе предвид, че в оригинал тази перфектна геймка струва $19.99 и се продава заедно със 4-бутонен джойпад, със сигурност може да се каже, че е перфектна инвестиция. Ако не за вас, то поне за малкото ви братче или сестра ви. Приключенията на малкото дебилче с отделени от тялото крайници за пореден път могат да послужат за еталон в жанра. Затова спокойно можем да кажем: кралят е мъртъв, да живее кралят!

Автор: Орлин Широв