by PC Mania
Когато излезе Raven Shiled, цялата геймърска общност по света беше обзета от доста смесени чувства. Едни мрънкаха, че не искат игра, в която в залата за планиране на мисията се прекарва повече време, отколкото в стреляне, други – че не могат да запомнят контроли, обхващащи буквално цялата клавиатура. Трети пък освиркваха първите и пищяха, че играта е прекалено екшънска и искаха още по-голям реализъм. Истината е, че след последния Delta Force, който обърна тактическата поредица в клане, в което най-трудното нещо е да умрете (тъпи противници, индустриални количества аптечки и т.н), Raven Shield остана единствената игра, в която не можете да прогресирате много успешно с изваден патлак и боен вик на уста. Поне аз все още намирам тръпката в това всеки изстрел да ме убива и гадовете да са наистина бързо реагиращи, а не да седят и да ти се пулят насреща…
Лично за мен Raven Shield беше успешно заглавие. И ето с малко закъснение пристига неговият експанжън.
Един свят, пълен със заложници
Годината е 2007-ма, а историята продължава оттам, където свърши тази в Raven Shield. Rainbow тимът ви триумфира, разбил десетилетния план да се възкреси международният фашистки режим и идеята да се използват оръжия за масово унищожение в Рио де Жанейро. Водачът на заговора е мъртъв, дясната му ръка – аржентинецът Алваро Гутиерез е хвърлен в затвора. Светът е в безопасност. Или поне така изглежда…
Но прибирането на Гутиерез на топло не означава, че е напълно обезвреден. Една последна клетка от терористичната му организация е все още активна и неоткрита. А това, което задвижва волята на терориста, са желанието за смърт и кръвопролития, жаждата за отмъщение. Една топла вечер в Милано терорът започва отново. И естествено само елитният отряд за бързо реагиране може да ги спре.
Толкова за историята. Ще я проследите с помощта на доста добре направените ин-гейманимацийки и брийфинги. Винаги ме е кефело как в края на всяка операция местната преса отразява действията ви. Очакват ви 8 мисии – не са много, но не са и малко. Като сигурно вече сте разбрали, първата ви е в Милано, Италия. Следват Палермо, Дубровник (Хърватска), Монте Карло (Франция) и за да си заслужи геймката името – Атина.
Всяка една от задачите се свежда до два основни елемента – избийте всички лошковци и спасете похитените. Ако целият ви тим умре – губите мисията, ако застрелят някой заложник – също. Разнообразието от местности, които ще обхождате, влияе както на геймплея, така и на стила ви на игра. От терена зависи и какви агенти ще използвате за ударния си отряд, както и тяхното въоръжение. От една страна, са щурмовите мисии, в които бавно и методично ще прочиствате големи сгради стая по стая. От друга, са бързите и изнервящи престрелки по улиците. От трета, снайперистки дуели на огромни площи.
Съспенс
Напрежението в играта идва от три елемента – няма сейв по време на мисията (пууу, да го е** оня капут дет ми изскочи в гръб точно като извеждах заложниците). Вторият е, че всеки куршум убива, а третият, че вразите са динамични, тоест не стоят винаги на едно място, а се движат из нивото. Сигурно дълго няма да забравя как докато разчиствах музея в Палермо, изведнъж започнаха да свистят куршуми през прозорците, а стрелецът беше тероряга, излязъл от вече прочистеното крило. Просто постоянно трябва да сте нащрек.
На всичкото отгоре вразите имат доста акъл и реагират светкавично. Дори само да си подадете носа в стая, те да знаят, че сте в сградата (мда, използването на заглушител е доста необходимо, ако искате да спечелите елемента на изненадата) и това обикновено е равносилно на един труп на прага на вратата. От друга страна, трябва доста да внимавате като нахлувате някъде – димката ви предпазва, но и вие трудно виждате къде са лошковците. Флашката ще ви осигури няколко ценни секунди, но когато и те свършат, не винаги е добре да тръгвате с граната напред – освен терористи в стаята може да има и заложници, а техният живот е по-ценен и от вашия.
Също така е добре да запазите колкото се може повече членове от отряда си живи. Най-добре всичките, защото с течение на играта те подобряват статистиките си. Съотборниците ви се делят на щурмови, сапьори, снайперисти и електричари, като всеки от тях си има своите плюсове и минуси.
Щучки
За незапознатите с руския язык “щучки” са нещица, а в случая става дума за всички джаджи, които можете да екипирате. Това са подобрения за оръжията и апаратите на самите командоси. В тази графа за мен фаворити си остават термалното приспособление към визьора на Драгуновия и уреда за проследяване на ритъма на сърцето. Особено полезни са за мултиплейър, където съотборниците ви не действат така перфектно като компютъра.
Споменавайки мултито, не можем да пренебрегнем факта, че в експанжъна са добавени 5 нови режима на игра: Adversarial Terrorist Hunt, Adversarial Scattered Hunt, Capture the Enemy, Kamikaze, Countdown. Според мен камикадзето е най-интересно – в него тим А трябва да предпазва сапьора с бомбата, докато намери къде да я обезвреди, а тим В трябва да го застреля. Също така има и 3 класически мисии, портнати от предишните епизоди на играта (Rainbow Six, Rogue Spear & Urban Ops).
Визийка и т.н.
Енджинът на играта е на UT 2003 с всичките му добри и лоши страни. Уви няма Wall Penetration, т.е. куршумите не дупчат стените. Това е единственото влияние на енджина върху геймплея. Иначе всичко изглежда много добре, дори и по днешните стандарти. Обектите реагират правилно на взаимодействието с околната среда – т.е. можете с точен куршум да избиете оръжието от ръцете на врага. Ако граната уцели някой, преди да е експлодирала, то той ще падне зашеметен, или ако се задържи на крака, ще започне да пищи като обезумял. Вярно че няма динамични светлосенки, но пък за сметка на това машината ви не се затормозва чак толкова.
Звукът на оръжията е пресъздаден много реалистично, а агентите също подхвърлят по някоя и друга реплика за допълнение към атмосферата.
В крайна сметка струва ли си да имате този експанжън? Ако сте фен на този тип игри и на поредицата като цяло – да. Все пак си остава доста хардкораджийски и ако единственото заглавие в геймкариерата ви е CS, то по-добре и не припарвайте до Athena Sword. От друга страна, наистина добрият левъл дизайн и динамичността на мисиите тук са на същото добро ниво, както и в Raven Shield. Единственият недостатък е краткото време, за което се изиграва сингълът. Но бъдещето е в мултито, пък и кой вече няма LAN ? 🙂
Автор: Георги Панайотов