RIDE

Студиото Milestone разбира от мотори, в това няма съмнение. Италианците обикновено наблягат на принципа „количество за сметка на качество“, но все пак като създатели на няколко авто поредици на две колела – MotoGP, MXGP и SBK – със сигурност са успели да понаучат как се правят игри в този по-специфичен поджанр на рейсинга. В този смисъл, RIDE представлява опит да съберат на едно място всичко, което знаят за моторните спортове, при това в един оригинален пакет, който очевидно изглежда вдъхновен от класиката Gran Tursimo.

Но има ли RIDE достатъчно гориво, за да издържи през цялото състезание?

Едно нещо не може да се отрече на играта и това е, че в нея е вложена душа. Начинът, по който са оформени менютата, вниманието към някои на пръв поглед невероятно дребни детайли и такива тънки подробности като стойката на ездача по време на състезанието подсказват, че Milestone наистина е имало доброто желание да направи нещо хубаво с RIDE.

В същото време, това не е игра, която ще се понрави на типичния фен на рейсърите. Тук няма лъскави анимации, мощен сандтрак или нитро и други екстри, които да направят машините по-експлозивни. Това е игра за ценители, при това такива, които познават поне малко света на моторите. В RIDE има над 100 мотора, между които може да избирате и всеки от тях може да бъде оборудван с лицензирани части. Ако кажем, че есенцията на RIDE се състои най-вече в това да откриете любимата си машина и да я модифицирате според вкуса си, няма да сбъркаме. Запалените почитатели на моторите със сигурност ще оценят множеството тънкости, които играта предлага и богатия каталог от марки и производители, който се разпростира в няколко различни епохи.

RIDE предлага богат календар, в който личат множество различни състезания – от стандартни преки двубои до надпревари на няколко етапа. Проблемът е, че предвид сериозния акцент върху ъпгрейдите, трябва да знаете, че тук не може да изпреварите естествения ход на нещата. Доста често балансът отсъства и ако не ъпгрейднете новия си мотор, това значи, че просто нямате шанс в състезанието. Сложете по-мощен двигател и веднага ще получите съвсем друга перспектива. Освен с това, трябва да се справяте и с проблемното AI, което твърдоглаво отказва да се отклони от оптималната траектория. Така на моменти играта изисква перфектната комбинация от умения и ъпгрейди, което може да не се понрави на всеки.

От друга страна, никъде в RIDE не се казва, че това е лесна игра. Драг надпреварите ви карат да се замислите за фините настройки по машината, а състезанията, когато трябва да изпреварите определен брой ездачи пред вас изискват огромна прецизност и внимание.  Сингъл плейърът следва традиционна структура на поредица от състезания, които ви носят точки в класирането. Постепенно отключвате нови мотори и си проправяте път нагоре. Периодично се срещате и с Elite състезания, които обаче не дават нищо друго освен нови мотори. Създаването на голям мотопарк е забавно до един момент, но в по-продължителен план сингъл плейърът няма с какво толкова да ви се хареса.

Не е нужно да играете дълго RIDE, за да разберете, че огромната част от и без това не толкова големия бюджет е отишла за моторите. Извън това играта просто няма достатъчно лъскав облик и атмосфера, които да подгряват състезанията. Саундтракът е съвсем постен, а звуковите ефекти се ограничават до ръмженето на мотора. Подобна атмосфера може да се рекламира и като „изчистена“ и „автентична“, но всъщност е доста потискаща и определено не гали нито ухото, нито окото. Симулацията в RIDE е достатъчно солидна, но се иска доста усилие, за да се абстрахирате от вдървените анимации и усещането, че между моторите на пистата няма голяма разлика. Дълбочината на геймплея наистина присъства и може да убиете доста време в напасването на различни части и умуване около това коя да изберете, но след като излезете на пистата, там просто няма достатъчно, което да привлече вниманието ви. Графиката също е много пестелива като детайлите се изчерпват до относително добре моделираните мотори. Въпреки, че са вдъхновени от реални трасета, самите писти са доста скромни и изглеждат като произведени на конвейер. Играйте RIDE след някой от рейсърите тежка категория като Forza 5 или DriveClub и ще се разочаровате много.

Като нишова мотосимулация, RIDE е адекватна игра, но тя няма да се превърне в рейсъра, за който говорят всички. Очевидно е, че хората от Milestone имат страст към тези машини и най-запалените ще могат да я оценят, но когато се окажете на пистата, нищо не ви подсказва, че това е експлозивната игра, която внушава усещане за скорост и динамика. Ако искате да градите колекция от десетки мотори и методично да си проправяте път нагоре в скучноватите групи състезания, RIDE има какво да ви даде. Всички останали обаче ще открият просто един компетентен рейсър, който така и не успява да превключи на висока скорост.

Автор: Александър Рангелов