RHEM 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 сеп. 2005

След дълги години пред щайгата установих, че алтернативното джиткане става все по- и по-примамаливо. При един явен момент на пренасищане човек има нужда от две неща: малко почивка и нещо различно. За щастие тези елементи не са чак дотам невъзможни: по отношение на първия страната ни е страхотна, а относно втория – по света има добри индивиди с малко по-странни представи за нещата, които успяват да пуснат някоя и друга прилична неконвенционална игрица.

В настоящия случай чудото, за което ще отделя следващите редове, се казва RHEM 2 и представлява най-оплетената компютърно-базирана глваоблъсканица, излизала на пазара (поне) от издаването на първата си част, наречена просто RHEM. 

Загадки

Историята на Епизод 2, както и тази на оригинала, е малко объркана и неясна. Основната идея е, че трябва да се стигне до артефакт, скрит в подземие, който трябва да бъде фотографиран. Защо точно…? Не се знае. До голяма степен всичко, което се случва, е свързано с първата игра. Като опит за пояснение тук-таме присъстват малки филмчета, в които един индивид със здрав немски акцент дава кратки обяснения с практически нулев смислов ефект. Клипчетата са адски дразнещи, но човек трябва да изтърпи поне първото, тъй като е единственото малко нещо, което му дава някаква частично пряка информация. Други подсказки почти няма, но това не е голям проблем поради факта, че произведението е страшно отворено. Крайната цел е една, но пътищата и комбинациите, по които може да бъде достигната, са многобройни…

Основата на всичко

в RHEM 2 са пъзелите. До определена степен разгадаването на повечето от тях води до отварянето на нови пространства, зад които има още подсказки, които разнищват историята и помагат за решаването на трети съвсем отделни чудеса. Често елементи, който се намират на най-различни места и притежават каква ли не форма, могат да имат значение за разчепкване на някоя от загадките. В RHEM 2 няма прости отговори. Повечето главоблъсканици изискват солидно мислене, поне малко математически напъни и много, ама много отворен подход, при който асоциациите са добре дошли. Ако нещо заприлича на часовник, вероятността елементите му да имат нещо общо с числото 12 или стрелки е голяма.

За малко разсейване в действието се срещат и няколко артефакта, които могат да се прибират в инвентарната чантичка на героя и да се използват при нужда. Някои от тях нямат голямо значение, но други са изключително важни и имат пряко отношение към достигането на финалната победа.

Наръчник на картографа

Подземието, из което се подвизава наша милост, не е много голямо, но въпреки това разходките из него могат да се окажат доста объркващи. В играта има нещо като компас, но идеите, които се крият зад него, са по-сложни от половината пъзели. Дори ако сте индивид с добра пространствена ориентация, можете да се залутате здраво. В случая има две възможни решения на проблема. Mоже да се опитате да си направите карта. А ако ви мързи, влезте в интернет, пуснете си едно гугълско търсене и изкопайте някоя готова. Чудото не е голямо и се разпечатва на лист хартия без никакъв проблем.

Контрол и картинки

Всичко във вселената на RHEM 2 се управлява с едно-единствено натискане на левия бутона на мишката. Фактът изглежда доста приятен, но идеята не цели безкрайно шукаритетно опростяване. Номерът е, че заедно с версията си за PC чудото излиза едновременно и за Macintosh, които, въпреки богохулните опити да пуснат опашата периферия с две копченца, все още се придържат към еднобутонието.

По отношение на графиката положението на игрицата е малко по-сложно. В тези дни ми е наистина трудно да класифицирам RHEM 2. От една страна, картинките са си за чиста единчка: движение практически отсъства, гледната точка е от първо лице, героят се мести от точка в точка и всичко прилича до голяма степен на извратено слайдшоу. Но от друга, това леко дразнещото усещане се губи почти веднага след началото. Значението на картинките за цялостното възприятие е твърде минимално. Хората, които са свикнали с милионите полигони и милиардите цветове, могат и да не схванат идеята, но всички, които са виждали титаните на родната киберпромишленост Правец 8 и 16 и последвалите ги капиталистически машини, биха схванали и преглътнали визията на играта. В първите години на сериозен гейминг машините бяха слаби, цветните монитори работеха често на убийствените 60Hz (ефектът за очите от половин час джиткане се равнява на ситното нарязване на три кила лук) и въпреки това всичко си беше перфектно…

Писукания

Звукът на гигантския пъзел е пълно копие на картината. Античната простота извира на талази от всеки ъгъл. Но за разлика от много други игри, при които писуканията са просто фон, в RHEM 2 всяко пето поскърцване си има своето значение. За пример още в самото начало натискането на един невинен бутон води до звук от отваряне на нещо, някъде, далеч… Нещото е врата, а това къде се намира, е въпрос, над който играчът трябва да се потруди с прилична доза ентусиазъм.

Всъщност комбинацията на аудио и визуалните страни е добра, тъй като особеностите водят до това, че изискванията на играта са смешно ниски. Ресурсите, които гълта чудото, са достойни за някое PDA от среден клас. RHEM 2 би тръгнала на който и да е PC компютър, пък бил и той на поне десетина години, стига да има чистичко CD и какъвто и да е работещ мишок.

Изберете различното

RHEM 2 не е никак конвенционална и със сигурност няма да стане хит. Това е игра, която се разцъква изключително бавно, препоръчително с лист и химикалка. Заглавие, предназначенo за хора, които обичат да си разтягат мозъка или за сноби, които искат да оставят такова впечатление у околните. Ако принадлежите към една от тези две категории, намерете я. Ако не – не се и замисляйте. Геймката е специална, твърде възвишена и главонатоварваща.

Автор: Сергей Ганчев