facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Project: Snowblind
Ревю | 02.05.2005 | автор: Лили Стоилова


оценка:
Производител:
Crystal Dynamics
Издател:
Eidos Interactive
Жанр:
Шутър
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Възможност вие да изберете по какъв начин да изиграете играта

Смесица от футуристични и традиционни местности, пресъздаващи един убедителен Хонг Конг на бъдещето

минуси

Липса на оригиналност в дадени аспекти на играта

Липса на допълнителни нива на трудност

Недостатъчно детайлни човешки фигури

Изстрели. Кръв. Шумотевица и пукотевица. Хвърчат части на машини и крайници на хора. Изстрели. Кръв. Изстрели. Кръв. Изстрели. Кръв... Разнообразие... О, да... Но не и в тази игра.

Не ми се искаше да съм крайна в оценката си и до последно имах намерението да напиша едно по-позитивно ревю. Проблемът е, че за мен най-важното, независимо от жанра, винаги е било разнообразието. А тук, въпреки дългото ми тичане по клаустрофобичните коридорчета и задушаващи помещения, то успя да ми убегне. Притаило се бе някъде във вражеските редици, и дори започвам да се опасявам, че там съм го отстреляла по погрешка...

История

Е, да, играта си има история. Може би не най-епичната или безумно оригинална, но все пак...

Енергийните ресурси са ограничени. Трагедията се отразява в световен мащаб. Всичко е в ръцете на побъркан зъл гений, който иска да добие власт над правителството.

Годината е 2065 г. Хонг Конг е политически нестабилен. Терористична групировка, наричаща себе си „Републиката”, е поела контрол над страната. Симпатично хрумване е между другото, че авторите в самото начало обявяват, че всички събития са по действителен случай. Наистина го оценявам - все пак има някаква закачка в морето от комерсиализъм. Та „Републиката” заплашва да причини масивен, деструктивен и преди всичко наистина запомнящ се взрив. Ако след него е останал някой, който да го запомни...

Коалиционната освободителна армия (добрите момченца), разбира се, не може равнодушно да остави всичко да се затрие. В това число попадате и вие - втори лейтенант Nathan Frost. Малко след героичното ви пристигане обаче разбирате, че това не е шега работа (ако изобщо е работа). Бивате ударен и премазан от истината по най-бруталния, реален и буквален начин. И тук идва истинската завръзка. Останалата част от вас бива оперирана. Превърнат сте в „супер войник” (иха-а-а, удобен момент тръпки да побият тялото ви от вълнение!). Това същевременно ви трансформира и в последната надежда на вашата армия да спаси света.
Ако трябва да съм откровена, наистина тук идва най-забавната част от играта:

Глезотийките

Като един достоен „супервойник” вие естествено притежавате разни „супер”-способности. Вие сте „супер”- умен. М-м-м, всъщност дори и да сте, това не означава, че героят ви е, а и повярвайте ми, ако сте, причината не се крие в тази игра... Но малко по-сериозно, наистина героят ви не е за изхвърляне. Има подобрено зрение, което включва опции за инфрачервено и рентгеново виждане. Способността увеличаване на рефлекса пък ви дава възможност да постигнете „супер”- скорост, което на практика кара останалата част от света да изглежда флегматична, а вие нормални. Балистичният ви щит пък кара всякакви взривове и други доброжелателни подаръци, засвидетелстващи мира, хармония и насочени от врага към вас, да губят ефект. Генератор на наметало пък е едно наистина интересно име, зад което се крие една още по-интересната способност - да ставате невидими. И накрая идва Електрическата буря - способност, с която можете да изпържвате противниците си. Всяко ваше специално умение ви отнема определена доза биоенергия, която можете да възстановявате постепенно по време на игра.

Тъй като това е shooter, естествено разполагате и с нескромна колекция пуцала. Започвате с карабина, която е стандартното оръжие на Коалиционната освободителна армия. В процеса на играта се сдобивате с девет допълнителни гърмялки, всяка от които притежава основни и вторични функции. Интересно хрумване е, че второстепенната функция на повечето оръжия е по-нестандартна. Което е разбираемо, понеже действието в играта все пак се развива в бъдещето. Например второстепенните функции на карабината, с която започвате, позволяват да изстрелва гранати, които отскачат от първата повърхност, с която се сблъскат преди да експлодират. При снайпера пък можете, използвайки функция, да разпространите специален вирус сред опонентите си, който покосява нервната система. Чрез него ги печелите като съмишленици, подкрепящи ви в битката.

Друга интересна частичка от геймплея са

Джаджите

които си присвоявате. Например можете да използвате портативни „щитове срещу бунт”, което ви предпазва от засади или взривове, поставени за вас. Можете да използвате специален пикел, за да хакнете роботи или системи за сигурност. Като си осигурите контрол над вражеските джаджи, можете да приложите на практика „с техните камъни по техните глави”. Така можете да добиете достъп и до отделни камери и да си съберете полезна информация.

Приближавам се към финала на статията, но преди това ми се иска да направя още две неща. Едното е да ви запозная с първоначалната идея на създателите - играта да е продължение на Deus Ex. Което обаче не се осъществява поради комерсиалният провал на Deus Ex: Invisible War. Второто е нещо, което искам да направя, е да разсея съмненията относно моята оценка за играта. Като цяло не бих я определила като изключителна в нито едно отношение. Включително, че не е и изключително лоша. Реално погледнато, тя дори не е никак лоша. Просто и липсва точно този елемент на уникалност, който да я накара да изпъкне в океана от заглавия. В нея обаче определено има потенциал и тъй като това е напълно в стила на жанра, който представя, смятам, че няма да има разочаровани сред феновете на този тип игри. Просто не е подходящо попълнение към колекцията на другите геймъри, които по принцип не са привлечени чак толкова от интензивното стреляне. Едва ли точно Project: Snowblind ще преобърне представите ви за жанра.

Друга малка подробност, за която ми се иска да ви предупредя, е, че играта би могла да бъде превъртяна за 10-15 часа и тъй като в нея отсъстват много нива на трудност. Веднъж изиграна, в нея няма особено голямо разнообразие и това убива смисъла да я минавате втори път. Разнообразие биха могли да открият хората, които просто превъртат повечето заглавия от този тип, просто защото ги откъсва и разнообразява от предишното. 

 
системни изисквания
Pentium IV 1.5GHz 256 MB
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Project: Snowblind

Ревю:
Project: Snowblind включва, разбира се, и обикнатите от всички “мобилни” мисии, при които можете са се метнете на превозно средство, за да сеете смърт.

ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Crysis 2 200
Call of Duty: Modern Warfare 2 139
Battlefield 3 133
Call of Duty: Modern Warfare 3 121
RAGE 98
Crysis 3 74
Call of Duty: Black Ops: сингъл и кооп 74
Call of Duty: Ghosts 70
Bulletstorm 69
Aliens vs. Predator 68