Project I.G.I.

През последното десетилетие наблюдаваме някаква крайно ясна тенденция в развитието на компютърните игри, която всяка година минава като червена нишка през цялото развитие на бранша. Тя се забелязва с просто око дори от най-незаинтересования човек. Става въпрос за  жанровите “оливания” – появата на безброй заглавия от един тип игри, а количеството обикновено е за сметка на качеството. Разбира се, винаги има изключения, които правят даден жанр популярен, но в някои моменти може и да се запитаме: По дяволите, толкова ли им липсва фантазия на тия програмисти, че не могат да измислят нещо ново?!

Фантазия явно не лиспва, щом от време на време има и достатъчно здрави заглавия, които ни приковават пред мониторите с часове или дни. Тази година модата повелява едно – ако не играеш някой tactical shooter, значи си демоде.

След Hitman: Code 47 и No one lives forever, които се появиха от миналия месец, идва ред на нов проект, издаден от Eidos Interactive – Project I.G.I. Името на играта означава “I`m going in”, като то звучи изключително подходящо за целите, които преследвате. Създателите й са момчетата от скандинавската софтуерна къща Innerloop Studios. Преди година и нещо те ни предложиха самолетен симулатор – Joint Strike Fighter, който при всички положения беше едно от нелошите заглавия в този жанр за миналата година. Сегашният им проект използва същия графичен енджин, а това ще рече огромни, направо безкрайни нива, в които на места ще ви се наложи да ходите повече от 5 минути, преди да достигнете целта си! Естествено, тази идея не е нова, а вече беше използвана от Nova Logic в техния (вече) класически хит Delta Force. Но качеството на графиката този път е на много по-добро ниво от пикселизираната, подобна на колци за домати, трева в Delta Force.

Историята на играта е банална, но в крайна сметка екшън-тематиката не предлага кой знае каква свобода на действие и креативност у сценаристите. Накратко – лоши руски бандюги, които искат да откраднат ядрено оръжие. За цвят е замесена и жена :-). Вие сте агент Дейвид Джоунс, перфектно обучена барета от британските специални части SAS. Уви, вече сте бивш кадър на силите за бързо реагиране, който обаче се е хванал да изкара някой лев (паунд, долар или каквато си поискате конвертируема валута) като изпълнява мокра поръчка за американското правителство. Лошият руски търговец на оръжие Йозеф Прибой е вашата основна цел и през цялото време ви бяга като гърмян заек. За да го заловите жив, ще ви се наложи да преминете през няколко военни бази, разположени в широката руска шир. Но ако си мислете, че господин Прибой е единственият ви проблем, дълбоко се лъжете. Татко ум – господин Прибой-старши, е продал ядрени заряди на опасна руска терористка. А ако сте фен на филмите с Джеймс Бонд, сигурно вече се досещате, че модерната руска жена може да иска само едно единствено нещо от света – неговото унищожение…

Започвате всяка мисия със скромно въоръжение, състоящо се от нож, военен пистолет “Глог” и автоматична карабина “Heckler & Koch MP5 SD3”. По-нататък се сдобивате с всякакви други оръжия, като автомат “Калашников”, автоматична пушка “М16”, гранатомет, снайперистка пушка “Драгунов” и т.н. Новите оръжия получавате от убитите противници. От тях взимате и амуниции. При всеки щурм трябва да имате предвид, че когато ви свърши пълнителят, трябва да презаредите. Съобразявайте се с това, ако не искате върху вас да връхлетят неколцина гадове, които да ви насметат и направят на решето.

Като казах “на решето”, смятам че е редно да се уточни – Project I.G.I. не е игра за новаци или хора с бавни рефлекси. Нивото на сложност е доста високо, като присъства и типичната за жанра липса на savegame по време на мисия. За всички хардкор-фенове това не би преставлявало да е проблем, тъй като истинският войник се познава в боя. Всички останали трябва да очакват фрустиращи първи 10-15 часа с играта, през които ще трябва да овладеете същината на безшумното и незабелязано промъкване и прецизната стрелба. Липсата на save понякога е доста гадна, защото нивата са огромни. Общият им брой е само 14, но това няма да ви попречи да прекарате поне 2 часа в обикаляне из съответното ниво. По-нататък, с увеличаване на трудността, се увеличава и времето, което трябва да посветите на дадена мисия. Всеки път поставената задача е достатъчно интересна, за да ви прикове пред монитора. Сюжетът е направен така, че да се чувствате като във филм.

За качеството на графиката може да се кажат само хубави неща. Някои може да възроптаят, но според мен тази игра заслужава титлата “Най-добра фонова графика в тактически екшън”. Различните атмосферни ефекти, с които се сблъсква Джоунс, създават усещането сякаш наистина сте захвърлен някъде насред руската степ. Противниците ви също изглеждат адски куул. Те се гърчат много реалистично, когато издъхват. Из огромните нива можете да видите доста предмети с приличен дизайн. Общо взето ще ви е нужен мощен хардуер, за да можете да се насладите на играта истински. С по-слаби конфигурации тя се влачи при смяна на картината, леко насича и си е мъчение.

В Project I.G.I. избиването на колкото се може противници не е основна цел. Най-важното в тази игра е да успеете да изпълните мисията си, без да предизвикате много шум – ако се вдигне аларма, ви предстои тежка, много тежка битка. Особено дразни изкуственият интелект на враговете или по-скоро естествената им тъпота. От една страна, снайперисти започват да ви обстрелват от майната си, от друга страна, не се случва абсолютно нищо, когато двама пазачи са един до друг и вие застреляте единия. Оцелелият гад просто стои като пън и не помръдва! На моменти кретенията на компютърните противници просто може да ви изкара от равновесие!

Големият проблем на тази игра е липсата на мултиплейър. Ако имаше такъв, Delta Force директно може да се скрие. Уви, въпреки добре структурираната история, въпреки многоборйните предизвикателства и напрегнатия геймплей, няма да имате възможност да определите кой се справи най-добре с поставените задачи – вие или приятелите ви.
Определено в тази игра е залаганала идеята за линеарност и за жалост е забравено, че в някакъв момент ще ви писне да изигравате за 15-ти път до болка познатите нива. Този пропуск, липсата на save-опция и дебилният коефициент на интелигентност са нещатa, които няма да ви се понравят в Project I.G.I. Всичко останало е на ниво и определено летвата се вдига с още една степен нагоре. Дотогава не ви остава нищо друго, освен да се впуснете в безкрайните дебри на руската шир! Задължително заглавие за истинските фенове!

Автор: Александър Бойчев