Project Eden

Нали знаете поговорката “каквото си надробиш – това ще си сърбаш”? На практика тя е основният двигател на действието в Project Eden и всичко се базира на нейнйното просто послание, останало скрито за бедното, улисано в техническото си развитие, сляпо човечество. Това е поредната игра, изтъкана от

злокобни визии за бъдещето

на планетата ни. В случая Земята се превъръща в Рай за едни и Ад – за други.

Далеч в бъдещето хората успяват да се справят с кратката продължителност на живота. Разбира се, това, довежда до пренаселване на Земята. Нововъзникналият проблем е решен чрез промяна на цялата човешка архитектура. Огромна мрежа от постройки обгръща цялата планета, а диаметърът на земното се увеличава значително. Ражда се един хипер-модерен и развит свят от метал и стомана, превърнал се в high-tech кошер. Най-горните му слоеве са заети от предоволната върхушка на обществото, потънала в разкош и глезотийки. Под тях обаче властва мизерното съществуване, което е бледа сянка на истинския живот. Това е съдбата на бедняците от най-долните етажи в това ново архитектурно чудо на бъдещето.

В тези най-ниски, скрити от ласката на Слънцето, слоеве няма чист въздух, вода или каквито и да било нормални условия за живот. Те са влажни, пропити със студ и безразличие. Кръв, ръжда, плъхове, крадци, убийци, мутанти – това са все привилегии на мрачния фундамент, върху който е изграден новият свят на богатите. Хората тук мрат като мухи, стават жертви на различни гнусни болестотворни създания, престъпност, а често и на собствения си стремеж незабелязано да се доберат до по-горните етажи…

Вашето присъствие

в цялата тази плетеница от асансьори, пътища и бетон е под формата на хора, които са призвани да вътворяват ред, когато има нужда, и да се грижат за благополучието на тези, които могат да си позволят един хубав живот. Поемате управлението над четиричленен екип, който работи за Urban Protection Agency (UPA). Той се състои от  две мадами – Миноко и Амбър, и двама мъже – Картър и Андре. Всъщност половата принадлежност на Амбър е по-скоро неустановена, защото си пада малко обкована с тенекии :-). Всеки герой притежава специфични умения, които го правят уникален и с помощта на които, единствено той може да се справи с даден пъзел.

Картър

е лидер на екипа и като такъв има най-големи правомощия. Това му дава привилегията да отваря врати, позволяващи ограничен достъп. Единствено той може да разпитва важни заподозрени и свидетели. Хубаво е, че освен това си води и точни записки на казаното, така че можете да проверите информацията по всяко време.

Миноко

е компютърният експерт (ех, рабира се, жена се изисква за тази работа;-)) На нея се възлагат задачи, свързани с разбиване на защити, придобиване на забранен достъп и хакване на различни системи за сигурност. Тя има достъп и до контролните панели, снабдени с камери. Преди да премина на следващият персонаж, който управлявате, ще ви кажа малко повече за така нареченото “хакване”. За да се справите успешно с коя да е защита, трябва да стопирате едни въртящи се кръгове с променящи се цифри в тях така, че точката, която се намира в тях, да попадне в ограденото място по периферията на кръга. Интересна представа за хакването, но пък знае ли човек какво ни очаква в бъдещето…;-)

Амбър

е второто нежно създание, върху което имате контрол. Е, може би “нежно” не е най- точната дума, но… Тя ще ви изпепели, ако не с вродения си сексапил и женственост, то с мощните пуцала, които е приютила под стоманената си броня. Ммм да – тя е единственият член от екипа, който не е човек, а киборг. Преимуществата й са, че може да издържи на газ, пламъци и високо напрежение. Или както казваха в една реклама: тя има “това, което никой от другите го няма”.

Андре

е инженерът в екипа. В качеството си на такъв той благополучно се справя с всякакви потрошени джаджи, като ги връща в изправност. Начинът, по който той постига това, също предизвиква у мен интересни реакции, затова ще ви го опиша. Имате една линия с части, която са оцветени в жълто, синьо и червено. Имате и една синя маркировка. Трябва да я придвижите с прецизност така, че да попадне в синьото поле.
Процедирате по този начин няколко пъти според това колко тежка е повредата. Има си индикатор, който отчита и този фактор. Колкото по- близо сте до финалното преповтаряне на операцията, толкова по-малка става синята част на линията. Ако маркировката ви попадне в жълтото поле, не става нищо. Ако попадне в червеното, прецаквате приспособлението. За да го поправите, налага се да повторите цялата процедура още веднъж. То май звучи малко объркано, но всъщност само така звучи.

Изсипвайки всички тези слова за екипа ви трябва да отбележа, че комбинираната игра е много важна. Не можете да успеете, ако не използвате уменията на всеки един от героите. Често дори не се изискват конкретните преимущества на персонажа, а просто ви е необходим втори човек, за да решите някой пъзел. Ако например се изисква да дръпнете някой лост, то оставяте един човек да стиска ръчката, а другите минават през отворената врата.

Най-важното нещи в един екшън/адвенчър обаче си остават

мисиите

Така че, да си дойдем на думата. Имате общо 11 задачи. Всяка една се развива на достойна по размери карта. Комбинирани са екшън, адвенчър и пъзел елементи. Патакламата е общо взето попретупана и се набляга на логическите главоблъсканици. Не очаквайте безцелна гонитба и разпльокване на опоненти по терена, иначе ще се разочаровате. Настройте се на вълна ръчки, бутони, защитни системи, търсене на пътя, което, понякога, изисква и по-нестандартни решения. Мислете в тази насока, за да добиете реална представа за нещата. Това НЕ Е, както много хора се заблуждават, поредната пуцалка, независимо дали ви харесва или не. За мен лично това е по-скоро преимущество, отколкото недостатък, но всеки си има различно мнение…

Да не се отклоняваме от геймплея все пак. Допадна ми хрумването да си имам e-mail в играта. Там сравнително често получавате нова информация и снимков материал по случая, който разследвате. Праща ви ги човекът, който ви дърпа конците, тоест вашия началник.

Готино е, че можете да говорите с NPC-тата. Ако играете в multiplayer-режим, можете да разговаряте и със съекипниците си. Споменавайки груповата игра не бива да пропускам да ви кажа, че екипът ви може да придвижва в два варианта –  единия случай трябва да накарате трима от хората си да следват контролирания от вас герой, а в другия – да управлявате всеки един поотделно.

Другият забавем момент в геймплея е, че опонентите ви не могат да се отърват от вас веднъж завинаги! Ако случайно ви се случи да загубите цялата си жизнена енергия, съответният герой автоматично се “преражда” на последния regen-пункт (предполагам произлиза от regenerate). На същото място можете да си презареждате и оръжията. Това може да стане и като използвате така нарачените енергийни клетки, които събирате по пътя.

Като стана дума за арсенала ще ви разкажа и за “приятелчетата”, с помощта на които ще сеете смърт. Но преди това нека да обърнем внимание на останалата част от инвентара, която крие далеч по-голяма оригиналност от пушкалата, които сте свикнали да гледате. Нещото, без което никой адвенчър не минава, е, разбира се, фенерчето. То отново присъства. Доста  повече обаче се израдвах на rover-а. Това е едно мини- роботче с камера и малка стрелялка. С негова помощ можете да проникнете на иначе недостъпни места и така да отворите пътя на целия екип. За съжаление в хода на играта успях да се сдобия единствено с него. Според ръководството обаче, когато напреднете, ще се сдобиете и с други интересни джаджи, които да ви помагат.

А сега към обещаните оръжия: pulse gun, disk gun, time shock, energy gun, pipe bomb и rocket. Разполагате с два режима на стрелба- charge и rapid. Разочарование очаква садистично настроението от вас – не можете да стреляте по невинни граждани или съотборници. В този ред на мисли остана само да спомена, че когато си поискате, можете да превключвате в гледна точка – от първо или от трето лице.

Открийте разликите

Първоначално, признавам си, си мислех, че играта ще си е чист клонинг, тъй като е отроче на екипа, създал оригиналния Tomb Raider през далечната 1996г. Истината обаче е доста по-различна, което, в случая, е за добро. Колкото и да ми допада една идея, не мисля, че бих искала да я видя мултиплицирана едно към едно, но с ново име и големи претенции… За щастие, както казах, това не е случаят! Единствената прилика (поне според мен) си остава качеството на геймката, въпреки че, признавам си, не вярвам да достигне успеха на Tomb Raider. Просто макар по мое мнение тя да е най-добра за момента в този тип игри (е добре де, изхвърлих се), никак не е оригинална. Не крия, че съм субективна спрямо Project Eden.
Просто се замислете колко много подобни игри се наплодиха напоследък…
Говорейки за прилики и разлики обаче мисля, че трябва да спомена сходните черти с една не толкова отдавна излязла игра по роман на Ан Маккафри – “Freedom: First Resistance”. Начинът, по който е пресъздадена отборната игра, е доста подобен.

И все пак самият факт, че на тази игра са отделени три страници, би трябвало да ви подсказва нещо. Въпреки недостатъците си, тя си е потенциален хит със своя интригуващ single player, който обаче не изчерпва всичко – когато се справите, остава ви и удоволствието от multiplayer-a.

Автор: Лили Стоилова