Prisoner Of War

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2002

Вече не помните броя на дните, прекарани тук… Останало е единствено усещането за студ и влага, които се просмукват в костите ви… Мрачните нощи в самотната килия са били безброй, колкото са и опитите за бягство…
М-м-м да. Наистина е леко неприятно… Разочарованието от поредния неуспешен опит по пътя към свободата е убийствено. Има и няколко утежняващи положението факти, но нека ви вгорча живота с тях малко по-късно. 😉 Преди да си доставя това удоволствие, ще ви изтъкна причините, поради които всеки път, когато се опитвате да зарежете POW (Prisoner of War), бързо ще преосмисляте своето решение.
Да, играта е интересна, увлекателна или както там искате да го наречете. Но въпросът не е в това. Тя просто е различна! Нито една игра на тема Втората световна, за която се сетих, май не включваше подобна гледна точка. В POW сте военнопленник, който, забележете, НЕ прави всичко по пътя си на пух и прах. Играта залага предимно на ловкост и съобразителност.
Вие сте капитан Стоун – военен летец на САЩ. По време на изпълнение на мисия самолетът ви е ударен. Спасявате се, скачайки с парашут… Или поне такава е идеята първоначално. За зла участ попадате в ръцете на германците. Задържан сте като военнопленник в немски концлагер. Сега мисията ви е не само да спасите света и да попречите на Хитлер да разработи ново супер оръжие, но и да го постигнете в сърцето на Третия райх.

Zoom In  (за играта в детайли)

Както се досещате, за да постигнете заветната цел, първо трябва да се измъкнете от лагера. Ако случайно вземете, че успеете, авторите са се погрижили да не задържите самодоволната усмивка на лицето си за дълго. Очаква ви още по-тежко бягство. Ще бъдете охранявани в замъка Колдиц, където мерките за сигурност са на още по-непробиваемо ниво. Бягството от който и да било фашистки зандан, не е детска игра. Създателите хубавичко са се постарали да го осуетят. Тук отварям една скоба и споменавам, че настъпи дългоочакваният за мен момент да ви отчаям с подробности по темата ;-D.
Денят ви започва с проверка на военнопленниците. Ако не присъствате, естествено ще си го отнесете. Следва закуската, от която можете и да се скатаете. После още няколко досадни ежедневни рутини, част от които спокойно можете да пропуснете. Денят официално завършва с вечерната проверка на пленниците. В общи линии нещо като живота в родната казарма или поне така, както изглежда според разказите на очевидци. 🙂 За малкото изобретателно мозъче на нашия беглец обаче краят на деня обикновено е началото на поредния опит за незабелязано изнизване. Ако ви спипат в крачка, прекарвате нощта в килия. Можете да си отнесете и куршум, което пък автоматично ви изпраща при симпатичните мед. сестри… И да не пропусна една малка гадна подробност – има вероятност да загубите събрани вече предмети и да се налага да се сдобивате с тях отново… За да си ги върнете, можете да се възползвате от услугите на друг военнопленник, който е готов да подкупи някой пазач…
По пътя към

успешния завършек на бленуваното бягство

има доста пречки. Първо трябва да спечелите на своя страна другите обитатели на лагера, т.е. да им направите някоя и друга услуга, което включва идеята да се промъквате, разузнавате и откривате нови места. За тази цел има много методи и помощни тактики. Един от начините да добиете видимост до дадени обекти например е като се качите на някой стълб (естествено в най-тъмни доби – отделен въпрос е какво ще виждате ;-)). В друга ситуация може да се дегизирате и минете незабелязано. В повечето случаи обаче най-удобно е да се промъквате по тъмно там, където не трябва.
Изкуственият интелект на дебнещите ви пазачи е на високо ниво, но не е непобедим. Можете да ги излъжете като хвърлите камък, за да привлечете вниманието им, или почукате по някоя стена, за да ги насочите към звука. Ако пък сте пред врата, можете да надникнете незабелязано през ключалката, за да не попаднете на неподходящото място и с гръм и трясък да се хвърлите в лапите на пазачите. Ако пък сте на някой ъгъл, можете да надникнете какво се случва от другата страна, преди да набутате в устата на вълка…
С времето играта става все по-интересна, тъй като ситуациите, в които сте поставен, се усложняват. Нивата са по-обширни, пазачите – повече, а от Стоун се изисква да е по-дързък, но и внимателен. В по-напреднал стадий ще ви се налага да се справяте с ключалки, да саботирате машини или в определен момент да ги ползвате като убежище.
Друга интересна подробност е, че можете да говорите с всички герои. Дори с пазачите! Въпреки че в повечето случаи последното е безполезно и просто си отнасяте няколко груби ругатни за смелата постъпка. Героите сами по себе си също са интересни. Всеки си има характерни черти и слабости . Авторите дори са се постарали да създадат и предистория за по-главните действащи лица. Тя не винаги е от първостепенна важност, но дава чувство за цялост и реализъм в света на POW.

Zoom Out (Общи впечатления)

Графиката на играта е на приятно ниво, но не успя да ми събере очите. За музиката пък четох някакви невероятни суперлативи. Във въпросния текст се говореше за уникален динамичен саунд, който се променя в зависимост от ситуацията. Той подсилвал ефекта при по-напечени ситуации или пък ставал по-спокоен, когато няма заплаха и се изисква концентрация. Лично аз обаче така и не усетих тръпки на вълнение да разтрисат тялото ми точно заради звуковото оформление…
Играта сама по себе си обаче е наистина интересна и достатъчно интригуваща, за да спечели фенове. Допълнителен плюс е и фактът, че са използвани исторически достоверни факти и места, където да се развива действието. Друго сериозно преимущество е, че можете да преигравате POW по различни начини и да извлечете максималното от геймплея. При това авторите са се постарали да ви улеснят максимално: в главното меню биват маркирани отделните ключови моменти, които можете да преигравате, щом веднъж сте ги достигнали…
Препоръчвам POW на всички, които си падат по невъзможните бягства и умуването над тях. Предполагам, че тя ще се хареса особено на феновете на Thief заради stealth-елемента… Ако обаче държите на боя, играта ще е голямо разочарование за вас.

Автор: Лили Стоилова