by PC Mania
Хъх! Ами… не знам откъде да започна, а това за мен е нещо изключително рядко. Чудех се дали да не прасна стихчето, сложено в началото на играта. Ми-и-и – не, звучи тъпо. Най-малкото мястото ми е прекалено малко. Та, да карам по учебниците. Precipice of Darkness е първият епизод от първата игра, вдъхновена от уеб комикса Penny Arcade. Ако не си чувал още това име – марш да търсиш карето, в което е обяснено. Та играта е.. ами… УАУ, велика – най-доброто парче гейминг, до което съм се докосвал от много време насам, едновременно дразнещо сетивата ми с добре прицелени порцийки наслада и зараждащо чувство за несигурност и ужас. Защото това е толкова кежуъл игра, колкото ти душа поиска и в същото време ме залепи по-бързо към себе си, отколкото прословутия кибернаркотик, известен с трибуквената абревиатура WoW.
Историята…
или поне трошичката от нея, която ще ви разкрия, е следната. Живуркате си тихичко и кротичко и се чудите дали ще спечелите войната с изпопадалите листа, колонизиращи ливадата ви, когато огромен робот превръща дома ви в грозен отпечатък. Покрай вас прехвърчават Tycho и Gabriel – главните герои на Penny Arcade. Избеснели по адрес на тенекиеното чудо, нарамвате вярната си вила… гребла… както и да е, тръгвате да го гоните и вие. В крайна сметка се сблъсквате с Tycho, Gabe и една мързелива котка и започвате да разплитате мистерията. Допълнително объркване внасят малките роботчета, които имат навика да правят неприлични жестове и да… някой от дизайнерите да сложи 18-ца в червена точка тука… да пенетрират портокали, и да ви препикават с прясно изцедения фреш.
Героя си го създавате сами. Има само един клас – вила уориър. От вас зависи само дали ще е готино изглеждаща мацинка или загубеняк на средна възраст. Постепенно ще се сблъскате и с останалите герои на играта, всеки измъкнат от бруталните въображения на Jerry Holkins и Mike Krahulik (кои са те – виж в карето). Нека ви представя само един – бившия експерт уролог. Въпреки че ще е доста трудно да го разприказвате, преди да е приключил с невероятно важния за цялото човечество (или поне простата му) уринален експеримент. Както се сещате, в него е включена известна доза… телесна течност.
Ще можете да се щурите из улиците на Нова Аркадия съвсем спокойно. Придвижването се случва само и единствено с мишката за облекчение на претръпналата от WASD лява ръка. На всеки игрови екран има сума ти обекти, с част от които можете да общувате (т.е. да ги счупите) или разгледате. Поне в първите няколко часове игра си заслужава да преслушате всяка кофа или сандък.
И портокалите си го отнесоха…
Мдам, май този материал е недостатъчен, за да обгърне грандиозността на заглавието… определено. Значи ще се разхвърля епизод по епизод – нещо, като четиво с продължение. Precipice of Darkness е ролева игра с куест и екшън елементи, абе манджа с грозде в общи линии. Бойната система е олекотен микс от тези на уеб базираните и японските RPG-та. Инвентарът – също. Системата за придвижване и интеракция с околния свят се случва на принципа посочи-и-цъкни, а някои от специалните движения и мини игрите изискват бързи реакции и помпане на определени клавиши в типично аркаден стил.
Когато се натъкнете на враг, това ви бива оповестено от огромен, червен изскачащ екран в стил “Опасност”, “Готови за тупаник”, “ПРОСТО МНОГО ГОЛЯМ НАДИС” и т.н.. След това в зависимост от инициативата, вразите и екипът ви се редуват да удрят. Всеки един от персонажите има две атаки – нормална и тежка, както и достъп до инвентара. В общи линии на едно зареждане на тежката атака можете да направите 2 нормални или 4 пъти да си влезете в инвентара. Номерът е, че при всяко действие цялата ви инициатива се нулира и започва да се наглася наново. Ако пък повече от един от подопечните ви изроди се е “напомпа” за супертупаник, можете да направите комбо или дори Overkill, перманентно увеличаващ щетите ви.
По време на кютек ще можете да се възползвате от един от десетките тоници, които правят практически всичко – от бързо вдигане на… бронята и силата ви, до снижаване на бойните показатели на лошковците и нанасянето на директни щети. Ще можете да използвате и помощници в битките. Първият ви спътник е една брутално мързелива котка (дори за котешките стандарти), която опръсква всички гадове с дъжд от бълхи. Въпреки че коефициентът й на полезност клони към пълната нула, тя е… забавна. Вторият помощник в първи епизод е племенницата на Тycho (който напълно изперква в един момент и почва да говори с безумен речников запас) – фино малко момиченце, със синя поличка на маргаритки, плитчици, сладки лачени обувки и Е*АСИ ОГНЕПРЪСКАЧКАТА!!!
Ретро
Действието на играта се развива в паралелна вселена, заседнала някъде в 60-те години на миналия век. Всичко е анимирано в 3D, имитиращо анимационния стил на комикса и резултатът е повече от вдъхновяващ. Атаките и движенията на персонажите, милиардите дребни детайлчета в заобикалящата ви среда – Precipice of Darkness е създадена с много, ама наистина много желание. Показателен е фактът, че няма да срещнете две еднакви къщички, разхождайки се из необятните квартали на Нова Аркадия.
А, какво, пропуснал съм озвучението? За звука, е-ех звука… всъщност него почти го няма. Присъства най-вече под формата на различни саунд ефекти. И доколкото компетентността ми ми позволява да преценя, е достатъчно реалистичен. Стига да приемем хипотетичната ситуация, че вече съм чувал звука от робот, далечен братовчед на R2-D2, който клецка портокал. Мда-а-ам, айде пак червена точка за текста с номерче в нея. Между другото, фоновите мелодийки са сърцераздирателно лежерни.
P.S. – 10-те часа геймплей, напълно си заслужават. Искам още!
Автор: Георги Панайотов