by PC Mania
Помните ли Pizza Tycoon? За мен това си остава едно от най-свежите и нестандартни заглавия за всички времена, а идеята да се съчетае управлението на верига пицарии с тъмна криминална кариера в “подземния свят” е направо гениална. Явно хората от немската фирма Software 2000 са на същото мнение, защото тяхната игра Pizza Syndicate не е нищо повече от римейк на някогашния Pizza Tycoon. И макар че швабите никога не са били царе на оригиналните хрумвания и новаторските идеи, те за пореден път доказват, че се справят отлично, когато става въпрос за възкресяването на някоя позабравена стара концепция. И така – пригответе се да играете
Pizza Tycoon под нова шапка
Играта си е все същата – започвате кариерата си като жалък мияч на чинии с големи амбиции. Заемате пари и откривате първата си скромна пицария, наемате няколко кьорави сервитьорки и един сакат готвач и започвате своето съревнование с могъщите конкуренти. Няма да се спирам подробно на обзавеждането на ресторанта, подбирането на персонал, изборът на доставчик и рекламната кампания, защото всичко това вече сме срещали по един или друг начин в други игри. Задължително обаче трябва да кажа няколко думи за един от най-забавните моменти в играта – създаването на собствени пица-рецепти (това също е стара идея от Pizza Tycoon). Тук можете да се проявите като японски сумо-борец, редящ икебана – продуктите, които можете да използвате в пиците си са много и най-разнообразни: десетки зеленчуци, плодове, месни и млечни продукти, деликатеси, гъби и подправки. Жителите на всеки град имат определени предпочитания, представителите на всяка социална прослойка – също.
Например плодовите пици най-често се харесват на децата, а простите работници трудно ще оценят черния хайвер, повишаващ цената на пицата им с пет долара. Предвидени са и някои свръхекзотични съставки, които поне аз не бих рискувал да опитам – мравки, змии, скакалци и дори…
сирене! Но за моята фобия към сиренето ще ви разкажа някой друг път (подробно и с илюстрации, бел. ред.), сега нека се върнем на играта.
Скоро ще разберете, че спретнатият ресторант, любезният персонал, вкусните пици и добрата реклама няма да ви бъдат достатъчни, за да се преборите с опонентите си. Защото играта бързо загрубява – в складовете ви се появяват гризачи, в пиците – разхлабителни, саботьорите на конкуренцията не бездействат и, за да оцелеете, трябва да им отвръщате със същото. Ако докажете себе си пред Мафията, ще можете да се възползвате и от по-сериозен арсенал – бухалки, автомати, базуки и бомби.
Борбата е безмилостно жестока, борбата, както казват, е епична…
За да станете майстор на Pizza Syndicate, ви е необходим и един особен, по италиански двойнствен мироглед (няма значение, че е правена от немци) – “Луиджи, след като свариш спагетите се обади на момчетата – ще направим едно приятелско посещение при конкуренцията. Вече съм платил на кмета и полицията, така че никой няма да ни безпокои”. През цялата игра трябва да съчетавате Светлата и Тъмната страна на италианския национален манталитет. При успех ще завършите играта като уважаван шеф на световна верига от пица ресторанти и Кръстник в подземния свят. При неуспех – ви очакват трудовата борса, панделата, безименен гроб в околностите на Рим или пък дъното на някой от венецианските канали.
Надявам се все пак да не получите погрешна представа за Pizza Syndicate – не става въпрос за мафиотска симулация с непрекъснат екшън и улични войни. В основата си играта е стратегия, издържана в стила на старите серии “Sim” и “Theme”, където икономическите елементи и въображението на играча са от първостепенна важност. Но също както в една добра пица се слага “от всичко по малко”, така и в Pizza Syndicate (както и в Pizza Tycoon преди нея) са съчетани множество наглед несъвместими елементи от различните стратегии и дори от другите игрови жанрове – например екшъните и ролевите игри.
Ролевите елементи
В началото имате възможността да си създадете свой собствен, уникален персонаж, като зададете своите качества и способности в почти 20 категории (като “готварство”, “продажби”, “мениджмънт”, “здраве”, “енергия” и пр.). За да има справедливост, когато повишите стойността на някое от тези качества, губите част от началния си капитал или пък възрастта на героя ви се увеличава (а това означава, че ви остава по-малко време до пенсия). Няма никакъв смисъл да “надуете” до край всичките си характеристики, защото тогава вашият “г-н Съвършен” ще представлява 100-годишен дядка без пукнат цент в джоба. Трябва да прецените кои конкретни показатели са по-важни за вас, а това в голяма степен зависи от вашия игрови стил – ако си падате по мафиотските мисии и екшъна трябва да заложите на “кураж” и “здраве”, ако искате да създавате пици-шедьоври, то задължително трябва да повишите “готварство” и “талант” и т.н. Портретът на вашия герой се създава автоматично в зависимост от тези качества, като са възможни стотици хиляди алтернативи. Аз лично се позабавлявах десетина минути просто да наблюдавам различните муцуни, които се получават при промяна на един или друг показател (написал съм кратка 3-томна монография на тема “Как готварският талант влияе върху формата на носа на героя?”).
Вашите потенциални служители също разполагат с аналогичен набор от качества. Когато наемате персонал, трябва да обръщате особено внимание на показателите “здраве”, “надеждност” и “мотивация”, защото дори най-добрият готвач или сервитьор няма да ви бъде полезен, ако непрекъснато отсъства по болест или редовно закъснява за работа. Когато ви омръзне да играете с началния персонаж, можете да го пенсионирате и да прехвърлите бизнеса в ръцете на някой от неговите подчинени. След това продължавате играта с новия герой и имате възможността да се възползвате от неговите конкретни таланти.
Тези ролеви елементи внасят приятно разнообразие в играта, но пък от друга страна като че ли я усложняват прекалено. Скоро ще почнете да си задавате въпроси от рода на: “За какво точно ми служи показателят Personality?”, “Изобщо има ли някакво значение какви са характеристиките на героя ми?” и “Не е ли по-добре да се откажа от тази игра и да се захвана с ядрена физика, че там нещата са по-простички?”. Освен това съществува реална опасност да станете разногледи и да се загубите из хилядите екрани с опции, а нестандартните, кичозни бутони в комикс-стил допълнително ще ви объркат.
Интерфейсът е направо трагичен::
за овладяване на играта са необходими часове
Разбира се, предвиден е спомагателен текст (help), който би трябвало да отговори на въпросите ви, както и тренировъчна кампания (tutorial), но те съвсем не са достатъчни. За да се преборите с Pizza Syndicate, ви е необходимо най-вече търпение.
Може би играта щеше да е далеч по-удобна, ако авторите й бяха предпочели някой по-традиционен и непретенциозен интерфейс, защото така тя изглежда неприлично шарена – анимираните курсори, бутони и менюта в началото изглеждат доста симпатични, но скоро след това започват да ви объркват и да лазят по нервите ви. Колко по-прости бяха нещата в Roller Coaster Tycoon например – там за половин час играчът беше напълно наясно с интерфейса. Аниматорите на Pizza Syndicate са се постарали да подчертаят шантавата идея на играта с нестандартен външен вид, но като че ли малко са попрекалили.
Въпреки това, ако имате смелост и време – веднага се захващайте с Pizza Syndicate, тя е едно много добро заглавие, представител на жанр, който в момента определено не е презаситен. Не си мечтайте обаче за кървави пица-детмачове срещу приятелите, защото multiplayer не е предвиден. За сметка на това AI-то на компютърните опоненти е доста добро, а и са създадени множество single player сценарии по цялото земно кълбо. Всеки град има свой уникален облик, но София и Пловдив за съжаление все още не са включени. Кой знае – може би в следващия expansion pack 😉
Автор: Боян Спасов