Pirates of the Caribbean

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 13 авг. 2003

Когато за пръв път пуснах Pirates of the Caribbean и пред мен се размърда шареното лого на Disney, ме обзе смътното опасение, че смяната на името далеч не е единствената промяна, сполетяла Sea Dogs 2. Няколко мига по-късно на екрана се появи дръгливото и злобно на вид четириного, гордо представящо руската фирма Akella и образът му леко ме поуспокои. Сега мога да кажа, че проблемите на тази игра не идват от присъствието на Disney, а от съществуването на един черен паралелепипед, наречен XBOX, и от индивидите в маркетинговия отдел на Bethesda. Но всичко по реда си…

Nathaniel Hawk

“Скоро ще пристигнем в Оксбей. Трюмът е пълен. Вече ми се счува звънът на златните монети. Ех, колко повече щях да спечеля, ако не се налагаше да плащам за ремонт на кораба. В проклета буря изгубих и част от екипажа си, налага се да наема няколко нови моряка. На всичко отгоре боцманът ми се държи странно. Преди няколко дни най-безцеремонно нахълта в каютата ми и започна да ми говори някакви несвързани неща за икони и клавиши. Не искаше да си тръгне преди да се е уверил, че знам как да взема принадлежностите си. После се опита да ми дава уроци по фехтовка. На мен, капитана на този кораб! Изглежда си е ударил някъде главата по време на бурята. Ако това продължава, ще трябва да се освободя от него…”

Може би това е последното, което Натаниел е вписал в дневника си преди на акостира в залива на колонията. Продаде стоките, поправи кораба, нае екипаж. Не му останаха толкова пари, колкото се беше надявал. Поне боцманът сам му съобщи, че е решил да напусне и да остане в колонията. На прощаване човекът дори му даде един нелош съвет – да вземе пари от местния лихвар и да купи товар сандалово дърво, който да продаде в Редмънт.

Тъкмо напускаше пристана, и съдбата го направи свидетел на неочаквано зрелище. Ескадрон, плаващ под френско знаме, нападна колонията и я превзе. Дали защото корабът му беше много бърз или просто защото беше малък и не го забелязаха, нашия смел мореплавател успя да се измъкне. И реши той, че може да изкара някоя пара, ако съобщи новината на английския губернатор…

Така се заплитате в интригите и борбата за надмощие, чиято сцена са карибските острови през 17-ти век. Какво общо има играта с филма, заради който и промениха името й? Ами става дума за пирати, мястото на географската карта е горе-долу същото, времето донякъде съвпада, а във водите на океана там някъде броди един прокълнат кораб, известен като Черната Перла, всяващ страх в душите на мореплавателите. Добавените приказни елементи, липсата на кампания с женски персонаж – това май е всичко, с което Pirates of the Caribbean се различава от обещаното ни за Sea Dogs 2.
 
Синята шир

Океанът, кръстосван от корабите на четири европейски нации и от винаги готовите да плячкосват пирати, е основното средство за забогатяване в тази игра. Как точно ще си изкарвате прехраната, това е ваш проблем. Трябва ви кораб, а плавателни съдове много и видове най-различни. Освен това фрегата, произведена от испанците, не е фрегата, направена от англичаните. Испанските кораби са по-здрави и носят повече товар. Английските пък са по-бързи и по-маневрени. Изборът си е ваш. На кораба му трябват оръдия – два вида и три различни размера. Какви топове ще изберете, зависи от това дали предпочитате по-голям обсег или по-висока скорост на презареждане. С размера расте ударната сила, но намалява обхватът. Зарядите, с който ще засипвате корпуса на вражеския кораб, платната му и неговия екипаж, пък се делят на четири групи: гюллета, шрапнели, вериги и бомби.

Трябва ви и лична екипировка. Като за начало това са пистолет и меч. Отново са множество и с различни характеристики. Малко лечебни отвари също няма как да навредят. И да не забравите да си купите добър далекоглед, все пак искате да опознаете противника преди да започнете да си разменяте любезности.

С всеки потопен кораб, повален враг и изпълнен куест ще трупате опит. На ниво получавате по две точки, които разпределите сред десетте си характеристики, както и правото да изберете едно от 35-те специални умения. Не може още от самото начало да сте добър навигатор, стрелец, фехтувач, търговец… За да компенсирате това, наемате съответните офицери. Можете да се разхождате с антураж от трима. Те имат същото количество характеристики, също трупат опит, а на вас се полага да указвате развитието им. Грубо казано, най-високият показател в групата се смята за ваш. Така, дори да имате само 2 точки късмет, ако ваш придружител има 9, то определено ще ви върви на зарове.

Подбирайте внимателно екипировката на офицерите си, за да намалите шанса да ги изгубите в бой. Близките срещи с врага не са само дуели. Могат да ви се нахвърлят едновременно четирима главорези и просто ще се нуждаете от някой, който да ви пази гърба. Този тип сражения, макар и леко хаотични, са доста опростено организирани. Опитвате се да парирате всичко и само чакате удобен момент да замахнете обратно, а от време на време отскачате назад и пускате куршум в нечие чело.

Морските битки са доста по-сполучливи и изискват много повече умение. Ще можете да си изградите и малък морски ескадрон. За капитан на всеки от другите кораби ще трябва да определите някой от офицерите си, а на самите тях също ще можете да назначите помощници.

Интерфейсът

Тук обаче идва един минус. Играта е правена с идеята да се адаптира за XBOX с минимални промени. По този случай всички възможности за настройки са минимални, а управлението ще ви се стори доста изчанчено, поне докато не си пренаредите клавишите.

В графично отношение играта просто няма слабо място, а възможностите на DirctX са пълноценно оползотворени. Тази прелест просто трябва да я видите. Жалко само, че няма да видите как по време на битка как някое летящо гюлле отнася вражеска глава. Кръв в играта просто няма.
На звуковия фронт също нещата не са толкова розови. Музиката е добра и достатъчно настървяваща, но някак си под нивото от Sea Dogs. Звуковите ефекти са адекватни, особено впечатляващи са по време на буря. Озвучените реплики в играта обаче са минимално количество и въпреки че не са лоши, бързо почват да се повтарят.

В крайна сметка дали Pirates of the Caribbean е достоен наследник на Sea Dogs? Отговорът е: недвусмислено да, обаче след една яка кръпка. Играта доизгражда силните страни на предшественика си, но има немалко количество дребни гафове и интерфейс от конзолен тип. Жалко, че много разпространители смятат дребните маркетингови трикове за по-важни от издаването на изчистен продукт.

Автор: Борис Цветков