by PC Mania
До момента, в който завършвам писането на тази статия, все още не съм гледал едноименния филм. Странно е при положение, че първият меко казано ме очарова. И то не само мен. Прекрасната игра на Джони Деп, леко наивната, но с учудващо малко сюжетни луфтове, история и общия авантюристичен дух на лентата събра доста солидна фенска маса. А както всички много добре знаем (или поне тези, които са чели едиториала миналия месец), кино- и гейминдустрията все по-често се хващат ръка под ръка, че и още нещо. Но от всяка връзка може да се получи както нещо красиво, така и пълен отврат.
Бързата работа, слепи ги ражда
Сигурно от интро пасажа във вас започва да се надига лекинкото съмнение, че в случая няма да ви разказвам за геймшедьовър. Е, напълно сте прави. Още от сега казвам – заглавието е недоклатено като айран на Данон. Но си има и хубавите страни. Всъщност момчетата от Seven Stuidos (какво-о, не знаете кои са те…? спокойно, и аз не съм ги чувал, а уж това ми е работата) явно са били под пара да се вмъкнат в датите на филмовата премиера, но с удоволствие биха вложили още половин година бачкане. Играта излиза едновременно за две платформи – PC и PS, като имам странното усещане, че на компютърните фенове се е паднал гадния порт. Та играта, даже readme си няма, и това е само началото.
Из морета и океани
Историята на Пиратите ще ви отведе някъде в средата на първия филм и атаката на Черната перла. Оттам нататък полека-лека ще се придвижите по сюжета на втория. Тези от вас, които вече са ги гледали, да скипнат следващите редове. В общи линии се разказва за пиратския капитан (но без екипаж) Джак Спароу (Джони Деп) и неговия… хмм, приятел по неволя Уил Търнър (Орландо Блум, който слава Богу е без дълга коса и женствен изглед). Двамцата попадат в една странна серия от събития, която буквално ги сблъсква с Елизабет – дъщеря на местен губернатор. Тримцата се засилват да разплитат проклятието на пиратско съкровище. В хода на играта ще обходите почти целия карибски басейн и емблематични за пиратската литература местенца, като остров Тортуга например, та чак до ледниците дълбоко на север. Това, което въздига историята на филма, а и на играта, е присъствието на леко изкрейзилия пиратски капитан, който успява да превърне дори семпли реплики в култови сцени. Както и да е, това е един от малкото плюсове на геймката.
Hack and slash
Във всеки един момент ще играете като Джак. Негов съотборник, на който също ще можете да поемате контрол са Уил и Елизабет, в зависимост от сюжетната нишка. Всеки един от тримата е идентичен по сила и методика на ударите, различават се само по специалните умения. Концепцията на играта е следната: различни, не много широки, но за сметка на това силно праволинейни нива. Всяко от тях е разделено на сектори. Всеки сектор започва и свършва с кратък диалог, а помежду ви се изсипват различни гадове – като руски кашици, щурмуващи Курската дъга. Тук-там има по някоя и друга ръчка за дръпване/бутване, колкото да не е без хич и с това приключват пъзелите, а и нещата за правене. Разполагате с две атаки – за близък бой и на разстояние. В зависимост дали сте с
Джак или с Уил ще можете да мятате запалителни бомбички или брадви.
Като се досещате, говорим си за пирати, а какво е логичното оръжие на пирата… не, не e DVD записвачка, голям хард и бърз интернет, сабя е… и тихо за останалото, че нали знаете за агент Боп. Уви, феновете на Омнимуша и други заглавия с ръкопашни оръжия, ще останат силно разочаровани. Дори след като свикнете с
безумните контроли
ще установите, че битките са си все така скучни и монотонни. Да, имате възможност да удряте бавно и силно или бързо и леко, и дори да навързвате няколко движения в различни комбота. 20 минути експерименти показаха, че независимо дали правите специалните движения или просто безцелно се набирате на двата клавиша, ефектът е същият – нещата около вас мрат. Тъй като из нивата събирате различни ковчежета, пълни с монетки, можете да изхабите тези парички, за да си купите нови умения или да си подобрите атаката. Ефектът отново е клонящ към тотално нулев. Дори визуално атаките не се подобряват, а степента на полезно на подскачане пред и зад врага все още си остава пълна мизерия за мен. Добавете към това и напълно неестествения физичен енджин, “откачането” на сабята от ръката ви и настроението съвсем се спича.
Може би нещата щяха да изглеждат по друг начин, ако AI-то на опонентите беше по-редовно. Ама и то е като познанията на седмокласници на предварителни изпити – хич го няма. Добре че предлага милата и комична картинка да боцкате някой по задника, без той изобщо да благоволи да се обърне. Има малка наченка на мозък само в битките с босовете. Но тъкмо като се израдвате, че има някакъв пиниз, с който да бутнете дебелия чичко, и се оказва, че просто много бой пак върши работа. Именно това съсипва удоволствието от играта. Първите два часа наистина е интересно, но до края лошите се променят само като скинове, не и като умения, още по-малко като ниво на заплаха. Все пак да не бъда прекалено критичен, това е добрият стар beat ’em up геймплей, който от доста отдавна не сме виждали.
Fun статусът
на играта се вдига доста драстично, ако приложите опцията за кооперативна игра. На един екран двама души могат да изиграят историята, което е, първо, доста по-приятно от соло гейменето (бирата, закачките и всичко останало), а и доста по-бързо. Защото както опонентите, така и компютърно воденият ви съюзник, не блести с IQ и често просто си седи и медитира, докато някой зъл пират го клеца по дупето с чекийката си.
Порт, ама не Роял
Камерата може да ви доведе до истерия. Графиката е дървена, анимациите – също. Пак за сметка на това е толкова красиво неоптимизирана, че на машина, поела могъщо системните изисквания на Pray, влачи та се къса на големите мелета. Специално проверих – няма slow-mo ефект в битките – просто ниско FPS. Единственото, което спасява заглавието от голямото 1 като оценка, е присъствието на Джак зи пайрът. Джони Деп е дал гласа си, успявайки да пренесе на мониторите ви цялата харизматичност на героя си. Но една птичка пролет не прави и играта е в най-добрия случай на долната граница на средното ниво. Просто ако имаха малко повече време, пичовете можеха да спретнат заглавие, което да ни отнесе тиквите – просто малко по-добър енджин, малко по-изпипана бойна система, малко повечко пъзели и интеракция с околната среда. Ех, мечти, но предполагам, че ще има още едно заглавие около третия филм от серията и дано дотогава хората да са си научили урока.
Автор: Георги Панайотов