Penumbra: Black Plague

Не ви ли се струва понякога, че всички неприятни неща, застрашаващи съществуването на човешката цивилизация, като вируси, извънземни, древни злини и други такива, подозрително често идват от едно и също място? Не, не говоря за Америка (ще ви се, янки!), а за Северния полюс. Явно всички изброени по-горе гадости много ги кефи да си стоят замразени за хиляди години в ледовете, само и само за да се съживят точно сега и да ни вгорчат живота. В моменти на размисъл като този ми се струва, че цялото това глобално затопляне не е лоша идея – да размразим гадовете и да ги довършим веднъж завинаги!

Вземете например обекта на настоящото ревю – Penumbra: Black Plague. Това е сървайвъл хорър, чието действие се развива в Гренландия, в строго секретна база на тайно общество, сполетяна от нещо крайно неприятно. Играта е вторият епизод от Penumbra поредицата и както се оказва – последният. Серията първоначално е била планирана като трилогия, но поради различни проблеми третата част е закопана и историята й е била сбутана във втората. Може би затова Black Plague ми се струва леко… попретупана.

Пацифизъм и страх

Историята поема директно оттам, откъдето свърши предната част. Все още се опитваме да спасим жизненоважните органи на Филип, нашия симпатичен антимачо, от това да бъдат сдъвкани от разнородна паплач, заразена от странен вирус. Играта се самоопределя като екшън-приключение с елементи на хорър. Въпросът е, че по скромното ми мнение не се представя особено добре в което и да е от тези определения. Виждате ли, проблемът е, че Филип е тотален бъзльо. Той никога през живота си не е държал оръжие и когато се озовава в изоставена изследователска база, заровена под тонове сняг и превзета от всякакви изчадия адови, тотално се спича. В предишния епизод той все пак можеше да си служи (макар и доста нескопосано) с някои направи-си-сам оръжия като брадви и други, с които да громи лошите, но в Black Plague тази концепция е зарязана. В момента нашият герой вече не може да нарани ближния си, дори въпросният ближен да е тътрузещо се зомби, а той да държи трион.

Та толкова с екшъна. Оставаме си с хоръра. Той действително е добър, но не е чак шедьовър. Вярно, има атмосфера, има и стряскащи сенки или трупове, падащи от тавана (ooh, spooky!). Само че цялата страховита атмосфера се оказва леко изпортена, когато осъзнаете, че базата е обитавана от приблизително плюс/минус пет зомбита. Броят им действително е много малък, но по-добре че са го оставили така, защото при положение, че не можете да се съпротивлявате и срещата лице в лице с някое от тях обикновено завършва с load, наличието на повече заразени тотално щеше да да убие удоволствието от играта. Може би просто проговаря FPS-маниакът в мен, но ми се струва, че едно-две огнестрелни оръжия нямаше да навредят чак толкова.

Тайната на мистериозния вирус

На Филип не му се разминава леко след първата част от историята. Той действително се спасява от всички паяци и мутирали вълци, които го преследваха в мините и влиза на топло в западнала лаборатория. Оказва се обаче, че вътре не е много по-добре. Учените са изпуснали смъртоносен вирус, който превръща хората в безмозъчни машини за убиване. Както се оказва, това не е точно вирус, а нещо много по-древно. Отгоре на това, по всичко личи, че Филип също е заразен. Има странни видения, усещане за dеjа vu, а в главата му се е настанило нещо… чуждо. Нашият човек или страда от особена форма на раздвоение на личността, или на вирусът толкова му харесва как се е настанил в мозъка на отвеяния младеж, че чак си измисля име – Кларънс. Така през по-голямата част от играта Кларънс ви говори, понякога ви плаши, понякога ви помага, но най-често ви се подиграва. Честно казано, той беше доста по-забавният от двата персонажа. Единствено, на едно място неговите действия успяха действително да ме изненадат и да ми вдъхнат малко омраза към гнусния паразит, и това се случи, когато (спойлер, спойлер!) примамва героя да убие една от малкото оцелели лаборантки в базата. Сцената беше действително неочаквана и отблъскваща, така че спечели огромен плюс в графата за цялостна атмосфера на играта. Иска ми се да ви разкажа още от историята, но няма да ви развалям удоволствието да си я разгледате сами.

Тетрис 3D

С изключение на тези проблясъци в историята обаче, през по-голямата част от времето си мислех, че съм попаднал в някакъв мод за Half-Life 2. Задължително е да се спомене, че физичният енджин е отличен – не е Havoc, но е почти толкова добър. Black Plague е пълна до козирката с пъзели, свързани с местене на кашони, подреждането им в пирамиди и прескачането на лазери. И всичко това до степен, при която в един момент всичко това става леко досадно. ОК, имате отличен енджин, разбрахме! Колко пъти трябва да направим люлка от дъска, варел и два кашона, за да измислите нещо по-оригинално? Но поне всички задачи са логични и няма да ви се налага да залепвате мобилен телефон за кокошка, за да привлечете вниманието на магарето или нещо такова.

Самата игра обаче е много кратка – ако не броим моментите, в които мирно и кротко си стоите, докато някое зомби ви ръфа (защото няма как да го убиете) следователно ви се налага да се върнете от предишния чекпойнт, джитката се минава за около четири часа, освен ако не се забиете много сериозно някъде. Графиката е добра, но е използван някакъв странен стил, който леко замъглява картината и в първите петнайсеина минути се укорявах, че трябва по-често да си чистя монитора от прах. Звукът е големият хорър-плюс на играта, действително шумовете предизвикват чувство на неспокойствие, но като цяло играта няма да ви лиши от сън с ужасиите си.

В крайна сметка, като гледам отзивите на фенове се оказва, че по някаква причина само аз не смятам Penumbra: Black Plague за нешлифован диамант от рудниците на цар Соломон (всъщност не знам дали там са добивали диаманти, но това е без значение). Играта е добра, но в никакъв случай не е блокбъстър. Разбира се, ако погледнете нещата от по-различен ъгъл, положението се променя: геймката е направена с рекордно малък бюджет от малка фирма и с тези ресурси авторите са се справили феноменално, дори заслужават шест плюс. Но тъй като трябва да съпоставя Черната Чума с други заглавия от нейния клас, играта издиша. Не много, но ако търсите хоръра на годината, ще трябва да почакате още малко.

Автор: Пламен Димитров