Paris-Dakar Rally

За любителите на моторните спортове ралито Париж-Дакар означава много. На практика това е най-тежкото състезание в света по отношение натоварването, което понасят пилоти и автомобили. Трудният пресечен терен в Африка, както и климатичните условия, допълнително правят задачата на участниците кошмарна. За някои преминаването Сахара си е истински ад.

Когато за първи път чух за задаващото се творение на Acclaim, се зарадвах, че най-сетне ще се появи рали, по-различно от приличащите си в 90 на сто от случаите симулатори на Формула 1. Малкото ми проучване по въпроса показа, че Paris-Dakar Rally е едва втората игра, правена някога по тази тема. Явно никоя фирма-производител не се е почувствала привлечена от идеята да пресъздаде това състезание. Донякъде ситуацията е разбираема – Париж-Дакар не може да се похвали със

зрителския интерес на Формула 1

тъй като неговата продължителност е голяма. Единствено хардкор любителите на мотоизживяванията проявяват засилен интерес и дори на сън ще ви кажат класиранията през последните пет години.

Ситуацията с Париж-Дакар е типична за целия рали жанр, въпреки че Collin McRae Rally е една от най-успешните автосимулации, пускани на пазара. Любопитен факт е, че компютърно пресъздадените ралита се радват на повече популярност от първообраза си в реалността. Как ще си обясните, че най-големите приходи, които регистрира Световният рали шампионат (World Rally Championship, бейбе), идват от лиценза за Collin McRae Rally?!

През тази година Париж-Дакар сериозно привлече медиен интерес благодарение на титлата на Юта Клайншмидт – първата жена, печелила някога тази толкова тежка надпревара. Точно на тази мъждукаща медийна активност се надяват и авторите на Paris-Dakar Rally.

Още преди да ви представя в детайл възможностите на играта обаче искам да изясня нещо – Paris-Dakar Rally беше разработвана паралелно за РС и PS2 и това си личи с всеки проклет пиксел. На практика всичко в играта е

направено като за конзола

– улеснена структура на менютата, свеждане на опциите за настройка до най-нужното, с две думи – екшънът стои пред реализма…

Опа! Първи предразсъдък. Paris-Dakar Rally е една от най-тежките игри за каране. Управлението е достатъчно реалистично, за да ви накара да се замислите дали жигулата на баща ви може да прави такива неща. И все пак – във всяко отношение си личи превесът на PS2 – леко ръбатата графика (която на телевизора може и да не ви направи впечатление), дървените звукови ефекти – противниците на конзолите могат да намерят своя рай за оплювки и все пак….

И все пак си струва да видите Paris-Dakar Rally. Играта започва с приятно видео, което ви показва ликуващи африканци, размахващи ръце и ритмично потропващи с крак само при вида на

задаващото се могъщо бъги

От първите менюта разбирате, че трябва да си създадете играч (много се дразня на тези конзолни простотии с настройването на буквичките). На ваше разположение са три типа игра – състезание с часовник (Time Attack), аркаден тип игра (Arcade Game) и кампания (Campaign Mode).
Класическите имена на опциите не крият зад себе си нищо друго, освен класическите варианти състезание. В аркадния тип надпревара автентичността е занижена и целта на играча е просто да се класира на възможно най-предно място. В кампанията се впускате в състезанието, каквото то би трябвало да бъде в реалността – с всичките 12 основни етапи, с техните подетапи и пълен реализъм. При състезанието с часовник основната идея е да поставите нов рекорд по бързо преминаване на отделните подетапи. Това начинание е значително по-трудно, отколкото можете да си представите, тъй като компютърният опонент не си поплюва.
След като сте решили кой тип състезание ви се кара, предстои ви още един избор. Голямата атракция и особеност на Париж-Дакар са различните класове превозни средства. Освен с класическите прототипи, базирани на модели от реалността (в играта наречени 4х4), можете да карате дори камиони(!!). Заедно с прототипите можете да избирате между мотори (също допълнително подготвени за тежкото изпитание през пустинята), бъгита и т.нар. squad-возила, които са триколесни моторчета с висока проходимост. Имайте предвид, че моторите са изключително леки и бързи, но са далеч по-уязвими сред пустошта. 4×4 колите са изключително стабилни и мощни, но са бавнички и лесно се обръщат. Бъгитата са най-пъргави и са радост за всеки, който обича да разчита напълно на резервите на автомобила си, но пък постоянно са застрашени повреди.
Скуадовете са най-забавното превозно средство – не се чупи, не се обръща, минава отвсякъде, пърпори бясно, създава най-якото усещане за скорост. На моменти си мислех, че това е Go-Кart състезание с висока проходимост. Обективно погледнато скуадовете са твърде бавни и ви е нужно страхотно майсторство, за да постигнете краен успех с тях.

След като сте направили и избора на МПС, започва същинското състезание. Още с първите няколко завъртания на оборотомера разбирате, че реализмът на изживяването е бил поставен в култ. В Paris-Dakar Rally имате възможност да карате

буквално навсякъде

нямате някакво ограничение, което да ви връща към “правия” път. А правият път изобщо не е прав. Съвсем като в реалната надпревара пред вас се стели прашен селски коловоз, който се различава от окръжаващата среда само по това, че е по-оголен. В началото рискът да се изгубите някъде встрани е твърде висок. Лека-полека обаче започвате да свиквате с мрачната картина и да следвате “черния” път пред вас.

Управлението на автомобила/мотора е изключително своенравно. Всяко движение на волана се предава 1:1 към предните колела и возилото се пързаля във всички посоки. Друг огромен кеф и малко мръсна изненада е напълно разпадащата се кола. Всеки удар в дърво, камък или каквато и да е друга преграда води до деформации по каросерията – разбита предна броня, откачен преден капак, счупено окачване и липса на предна гума – не сте застраховани от нищо!

Всичко щеше да бъде номер едно, само да не беше грозноватата графика. За втори път ще ми се наложи да излея скептицизма си по въпроса за избора платформата на играта да е PS2. Единствено по модела на автомобила няма какво да се каже – той е пресъздаден реалистично, а когато включите камерата на вътрешен изглед, забелязвате как шофьорът превключва скоростите, върти волана и ръкомаха.

Въпреки графичния си порок Paris-Dakar Rally се превърна в една от любимите ми автоигри. Комбинацията между добре премерен реализъм с аркаден кеф от карането е неустоима. Честно казано обаче, обезпокоен съм накъде са тръгнали игрите. Бизнес, братче, за милиони…

Автор: Александър Бойчев