Paradise Cracked

“Малко червено същество минава от дясно на ляво по монитора ви. Тръпката на нетърпение се покачва с всяко от логата на фирмите-производители и издатели. Започва интрото. На перфектен български бавно се потапяте в атмосферата на свят, позициониран в не толкова далечното бъдеще. Свят, достигнал до ужаса на съвременната цивилизация – пренаселване, масов глад и липса на ресурси. Свят, където Марс е отдавна тераморфиран (атмосферата и околната среда са променени изкуствено: от екстремно враждебни в удобни за живот), а орбиталната станция, построена със средства на всички по-големи световни сили, отдавна е факт и си обикаля като втора луна около Земята.
Свят, където полицията е максимално ефективна, благодарение на хилядите технологични пробиви, направени в сферата на военната техника, но все още не достатъчно силна, за да контролира напълно Марс.
Свят, където бунтовете са рядкост, но все пак ги има. Свят, където законът постепенно се изплъзва от ръцете на държавните органи и попада ръцете на онзи, чиято пушка е най-голяма (между другото при мегакрасивите жени положението седи по подобен начин). Свят-мечта, свят-рай, но не перфектен, а един разрушен рай. Такъв, какъвто е раят само в кошмарите ви. Рай, който се приближава максимално до представата ви за ада.

Добре дошли в света на Paradise Cracked…

…моя свят. Оп, камерата на входа засича движение… мамка му и куки и тук ме надушиха. Чао приятели, ако оживея, очаквайте да се логна отново. Transmision Over!

Ха-хa, ташаклиите тъпи не могат да хванат и собствените си мисли. Измъкването ми в Чайна таун беше лесно като да източиш 2 байта. Ама вие още сте тук… добри сте, признавам. Нека да ви разкажа повече за себе си и света, където живея. Ако си спомняте филми от края на 20-ти и началото на 21-ви век като Блейд Рънър, Матрицата и Ghost in the Shell, значи имате поне малка представа за атмосферата, в която живея.
Откакто избухна бунтът, всички са се изшашкали максимално и бавно превръщат китната дупка, в която живеем, в милитаризирана зона. Ама какво да ги правиш копелетата – всеки си търси правата. Засега се изправих срещу три от фракциите – Синдиката, който използва случая да вземе властта, бойците, които се водят повече от шибаните си идеали, отколкото от някакви по-реални цели, и тъпите куки, погнали ме по незнайни причини. А за млад хакер като мен тази комбинация не е най… хм, здравословна. На всичкото отгоре някакви още по-тъпи от куките наемници са се защурали навсякъде, стреляйки по всичко.. особено по мен. А казват, че в чата имало най-много комлексирани изроди…

Вече щях да съм с форматиран диск, ако не беше Джоб – готино приятелче. Вярно, че IQ-то му е малко по-високо от това на тухла четворка и стреля по-неточно от мен, но за сметка на това е здрав като бик (като се замисля така си и мирише) може да мъкне най-големите брони, а хване ли тежка картечница, много ти дреме за точността – всичко пада. Помогна ми да събера малко пари в началото, набутвайки ме в задачки и за Синдиката, и за бойците. Тук работата беше деликатна де, ‘щото ако първите се усетят, че оперирам и с файлчетата на вторите, не само щяха да ме подпукат, но и да ме изпеят. А никой не обича да го пуцат от всички страни. И бавно, но сигурно, байт след байт електронните модули по тялото ми се увеличиха, подобрявайки всеки един от показателите ми – от точността, интелекта и издръжливостта до хакерските ми способности, здравето и начина, по-който управлявам машини.

Като споменах машини, та се сетих – лудница, копеле, лудница. Досега не се бях качвал на такава кола, но и тя бледнее пред бойния робот. Ако е прекалено малък и не можеш да си натовариш разплутия от стоене пред РС-то задник на него, нищо не ти пречи да го хакнеш и да го насочиш срещу бившите му командири. А куките душат навсякъде, оная патка, нахлула в дупката ми, го издуха първа. Обаче се оказа, че е само първата от цяла тумба специализирани тъпанари с постоянна подкрепа от бойни дроиди, командоси и, лелей как ги мразя тия нещастници – снайперисти. Ама с малко мислене и те не са проблем.

Значи номерът е следният – имам право на ход и в него правя каквото си искам, докато ми свършват точките за движение (ТД), после прасвам ENTER-a и идва ред на врага. Пътьом, ако става дума за битка, си избирам най-доброто местенце за прикритие, защото като ти хвърлят една граната в задния плъг, много ти пука дали си с 5 или 50 здраве – превръщаш се в купчина червени пиксели и целия ти инвентар пръсва по земята. Слава богу доста по-често това се случва на противниците ми. Можеш да си ходиш спокойно, можеш да припкаш, можеш и да приклекнеш, ставайки доста по-трудно улучваем, но каквото и да правиш, ако си на мерника ми, все си умираш – факт копеле, приеми го.

Всяко оръжие си остава там, където си свалил бившия му собственик. Но ако наистина ти трябва – гепвай го на часа, защото гадните наркоманчета само това чакат – да ти го свият под носа и да го шитнат за няколко дозички. Пък и на мен кинти ми трябват. В инвентара си мога да нося максимално две големи пушкала, един пистолет и амуниции за него. Бе то хубаво – реалистично, ама да се одървиш по средата на по-голямшка битка без пукнат патрон си е бая гнусничко – като да ти се форматне хардът, докато записваш клипче със съседката от горния етаж.

Амунициите също са доста разнообразни. Има три основни типа поражение – нормални, свалящи мизерното ти здраве към вечния покой, шокови, замразяващи те като забил Windows в рамките на три хода и огнени, продължаващи да те пърлят три хода, след като са те праснали. Нормалните муниции също се различават по калибъра си и съответно по далекобойността и ефективността си. За да е по-интересно, можеш да стреляш в три режима в зависимост от ситуацията. Прецизният изстрел хаби двойно повече ТД, но за сметка на това ти вдига точността, нормалният си е нормален, а някои от оръжията могат да включват автоматика – на къси разстояния, просто попилява врага.

Айде, да ме прощавате, ама ще бягам към стрийп бара, знам че е напечено, но тая русата на втория пилон не е за пропускане”.
Из дневника на един хакер

Вместо заключение

Последната седмица я прекарах основно с една от най-вдъхновяващите тактически RPG-та напоследък. Зад един завидно добър 3D енджин и невероятна (наистина) музика стоят перфектно дублиране и превод на български. Искам да кажа едно “бравос” на артистите, работили по проекта – на моменти са по-добре и от оригиналното руско звучене и са предали доста по-голяма индивидуалност на героите. И тъй като на последно място винаги слагам критиката, а без такава не може, нещата, които не ми харесаха в Paradise Cracked, са две – играта на моменти е малко мудна, в други моменти е бая трудничка и те кара наистина да се поизпотиш. Другото е, че като влезеш в някоя област, избиеш всичко, след което влезеш във втора, но се сетиш, че си забравил нещо и се върнеш, зоната пак ще си е напълнена с гадове. Но това не е нито фатално, нито пречещо на геймплея, на моменти даже точно обратното.

Автор: Георги Панайотов