PCM & GW – Legacy of Kain

bROkO: Затвори очи. Представи си партия шахмат, в която всички са пешки и никой не знае парадоксалните правила, или кой всъщност мести фигурите.  Прибави шекспирови архетипи, викторианска атмосфера, епичност и мистерия. Ако вече си представяш Разиел и Кейн на фона на Колоните на Носгот, значи знаеш какво те очаква през следващите минути. Ако не – то позволи ни да те върнем във времената, когато „вампирите“ не блещукаха и не сваляха тинейджърки, а бяха господарите на един обречен свят, оплетени в неговото минало, бъдеще и настояще.

Дидо: Факт – времето отмива дори легендите. Това е Legacy of Kain – монетата, паднала на ръба си. Единственият познат гейм франчайз, който може да се съревновава по мащаб с произволна религия, а сюжетът и актьорската игра превъзхождат дори някой от най-добрите театрални представления в световен мащаб. Умело забъркана хомогенна смес от готика, нео-класицизъм, творчеството на Уилям Шекспир и дори библейски мотиви. Поредица, в която няма герои и злодеи, няма добри и лоши, моралните нравоучения се редуват с уроци за съдбата и илюзията, наречена свободна воля. Legacy of Kain е епос, пропит с фатализъм, обреченост и мъст.

bROkO: Всичко започва преди двайсет години. В малкото студио Silicon Knights се ражда идеята за екшън ролева игра, с работното заглавие Pillars of Nosgoth, в която сюжетът е изнесен на преден план, а самият главен герой – изграден по образа на Уилям Мъни от безсмъртната кино-класика „Unforgiven“, се съмнява в това дали е „добър“ или „лош“. Концепцията отива при няколко разпространителя, като Crystal Dynamics я харесват до толкова, че се намесват активно в разработката. Крайният продукт в креайна сметка е една изцяло друга игра, която излиза през 1996 под името Blood Omen за оригиналния PlayStation, а година по-късно – и за РС.
 
Дидо: Историята разказва за митичната земя Носгот, балансът в която се крепи на девет колони, всяки от които има свой собствен пазител. Сюжетът проследява преживелиците на млад благородник на име Кейн, който пада в жертва на разбойници още в първите няколко минути от играта. След като сключва сделка с Пазителя на Колоната на Смъртта – некромантът Мортаниус, Кейн се завръща, за да отмъсти за собственото си убийство. Оказва се обаче, че сделката има и друга страна – доскорошният благородник започва да изпитва непоносима жажда за кръв, а слънчевите лъчи и водата започват да му причиняват болка. Мортаниус разкрива на Кейн, че неговите убийци са само инструментът, причинил смъртта му и за да си отмъсти наистина, трябва да се разправи с Кръга на деветимата – пазителите на колоните. В търсене на истината, както и лек за вампиризма, нашият вече не толкова човек поема на пътешествие с уж благородна цел – да свети маслото на Пазителите.

bROkO: Като геймплей, играта на пръв поглед изглежда подобна на Legend of Zelda. Дотолкова, че част от критиката я нарича „Zelda с вампири“. Разликите обаче са доста и то съществени. Оставяме настрана мрачната, дълбока история; експертния войсоувър, записан от театрални актьори, който допълнително те потапя в света на Носгот и готическата визия, която кара сетивата ти да се изострят и се просмуква във всяка клетка на тялото ти. Самият геймплей е доста по-динамичен, с акцент върху битките и развитието на уменията на Кейн. Екипировката и магическите сили определено не са кът, но сдобиването с тях най-често става посредством прекратяването на житието на някой от Пазителите. Дългите интроспективни монолози и коментари на Кейн за всеки предмет, поселище и персонаж пък непрестанно обогатяват образа му и внасят усещането за един истински, жив и дишащ свят.

Дидо: Играта, от гледна точка на продажби и прием от страна на геймъри и критика, се представя достатъчно добре, за да започне работа по нейно продължение. След един неуспешен опит за пренасянето й изцяло в 3D и две концепции за директен сикуъл, Crystal Dynamics взимат правата върху нея и поверяват продължението на друго студио. То има за цел да разкаже какво става с Кейн след Blood Omen и да разкрие повече за историята на Носгот. Работното му заглавие е Sirens. Самите Crystal раждат идеята за игра, наречена Shifter, чието действие да се развива в същата вселена, но с друг герой – призрачен „паднал ангел на Смъртта“, вдъхновен от „Изгубения рай“ на Милтън. В крайна сметка този проект взема превес, бива започнат наново, почти от нулата, а другата игра отива почти изцяло в кошчето за боклук.

bROkO: Така, през 1999 се появява Soul Reaver. Героят в нея не е Кейн, а един от новите му лейтенанти – Разиел. Още от интрото става ясно, че бившият благородник е предпочел да не се жертва в името на баланса в Носгот – тежък избор, който пада на плещите му в края на Blood Omen и определя финала на играта. През годините, изминали оттогава, Кейн събира армия от вампири, които постепенно „еволюират“ – първо той, а в последствие – и подчинените му. Разиел обаче има нещастието да изпревари господаря си в развитието си, като „за награда“ бива запратен в смъртоносния за всеки вампир водовъртеж, наречен Бездната. Макар да е безсмъртен, прегръдката на бурната вода го обрича на вековна агония и го обезобразява до неузнаваемост. Малко преди тънката нишка на съществуването му да бъде прекъсната окончателно, Разиел бива „спасен“ от мистериозния Древния Бог, който го превръща в своя Sour Reaver –  „похитителя на души“.

Дидо: Подобно на Кейн, Разиел също поема на себичната и не толкова благородна мисия да отмъсти за сполетялата го съдба. Виновникът в неговите очи? Кейн. Кратък сблъсък с бившия му господар обаче довежда до това към нашия нов приятел да се присъедини душата на емблематичния меч на Кейн – Soul Reaver или на чист български „Душевадецът“. Кейн изчезва, а Разиел остава сам, с глава пълна с въпроси. Попаднал в Носгот хиляди години след захвърлянето си в Бездната, Разиел открива че хора почти не са останали, а „еволюцията“ на вампирите не е чак такъв дар, за какъвто го е смятал някога. Превърналите се в откровени уроди негови „братя“ го отблъскват и той поема на мисия да ги изтреби и да се изправи срещу своя враг и бивш господар още веднъж, след което да го унищожи.

bROkO: Разиел вече не е вампир, но открива, че изпитва нов глад – за души. Новият му господар управлява цикъла на живота, смъртта и прераждането и Разиел е превърнат в проводник, който поддържа себе си и храни Древния Бог, като поглъща души. Другата му нова характеристика е, че е безсмъртен. Отново. Този път, когато тялото му понесе твърде много наказание, Разиел автоматично се пренася в призрачния свят – обвита в синкава мъгла изкривена версия на материалния. Това умение на Разиел е основно и за доста от пъзелите още един силен нов акцент, които срещаш в играта. Определено не са само за красота и ще понапрегнат мозъчните ти гънчици. Битките също са невероятни – тъй като повечето врагове, срещу които ще се изправиш, са вампири, тяхното успешно ликвидиране става чрез пронизване през сърцето, огън, вода или светлина. Ако просто ги смелиш от бой, след малко се връщат и питат за още. Разиел има на разположение голямо разнообразие от оръжия – от верните си нокти и най-обикновена факла, през мечове и ятагани, та чак до копия, пики и алебарди.

Дидо: Бос битките, освен че не разчитат на простата схема „бой в главата, че по-бързо мре и не рита толкова“, са пъзели сами по себе си и носят нови умения, необходими за продължаването нататък. Комбинацията от двете измерения, интелигентната бойна система, напредничавата система за fast travel, добре проектираните главоблъсканици и отново – ангажиращият, мрачен и неклиширан сюжет, който заради липса на адекватно време за разработка, прекъсва по-рано отколкото е било първоначално планирано, бързо правят Soul Reaver любимо заглавие на притежателите на PlayStation, а няколко месеца – и на тези с РС и SEGA Dreamcast. Широко разпространено мнение е, че именно последната версия е най-добрата в графично отношение. Склонни сме да се съгласим.

bROkO: Подобен успех обикновено вещае продължение. По него започва да се работи веднага, щом пристигат първите ревюта и хвалебствени писма от фенове. По първоначални планове, Soul Reaver 2 е трябвало да използва същия енджин, да съдържа изрязаното в последния етап на разработката съдържание от първата игра и да се появи за PlayStation и Dreamcast. Crystal обаче решават да се насочат към новопоявилия се PlayStation 2 и да хванат „първата вълна“ от хитове за него. Проектът бива премислен и преработен изцяло и продължението се отдалечава доста драстично от оригиналната си концепция, също както Blood Omen. Soul Reaver 2 се появява в една мрачна октомврийска сутрин през 2001-ва година и започва точно оттам, където свършва предната игра. Дори последната кътсцена от оригиналната игра е интрото на новата.

Дидо: Тъй като историята е директно продължение на Soul Reaver и от самото начало съдържа редица препратки към ключови моменти от нея и Blood Omen, предлагам тук с bROkO да престанем да спойлваме, за да не ви развалим удоволствието, ако не сте се докосвали до поредицата до този момент, а сте успели да се запалите. Започваме да караме основно на геймплейни особености и слабо известни факти. Съгласен?

bROkO: Съгласен! Въпреки, че е директен сикуъл, Soul Reaver 2 надгражда във всяко отношение предшественика си. Фабулата става още по-многопластова и престава да се изчепва с архетипа на отмъстителя. Научаваш повече за своя син, скелетоподобен ангел на смъртта, вампирите и Носгот, а диалозите между Разиел и Кейн ще останат в съзнанието ти дълго време и има голяма вероятност да започнеш да си ги разиграваш на ум. Ще станеш свидетел на парадокси и неочаквани сюжетни обрати, достойни за истински литературен шедьоври. Ще пътуваш във времето, но не и в пространството и постепенно ще станеш едно с Разиел – неговата дясна ръка ще е твоята дясна ръка и ще ти се струва, че усещаш Душевадецът като нейно продължение.

Дидо: Самата структура на геймплея не е много по-различна спрямо първия Soul Reaver, като изключим честите пътешествия из миналото и бъдещето на Носгот, както и специалните храмове, които изпълняват две цели – прогресиране в историята и усъвършенстване на призрачната форма на меча Soul Reaver, която все още е прикрепена към дясната лапа на Разиел… или поне в редките случай, когато здравето му е на макс. Посредством решаването на особено сложни главоблъсканици, ще се сдобиете с елементални сили за Душевадеца, които тук изпълняват функцията на уменията от първата игра – т.е. ви помагат да продължите напред и без тях не можете да решите някои от пъзелите. Бойната система, поне в основата си, е запазена като модел, но нещата стават значително по-лесно, освен това враговете ви вече не са вампири, а най-често обикновени смъртни, заради което отпада изискването за „доубиването“ им чрез изгаряне и други подобни гаври. Особеното е, че постепенно трудността се качва и към края има шанс да видите особен зор. Но, вярвайте – заслужава си!

bROkO: Изобщо не е постепено! Минава си поредната кътсцена, Разиел отново е запокитен в нов момент от историята и… ДЕМОНИ! Огромни, зъбати, рогати демони, които те убиват с три удара и най-грубо те преследват и в спектралния свят – първите гадини, които подлеят по този начин. И докато геймърите се чудят как изведнъж да станат много по-добри в боя, в Crystal кипи трескав труд. Два скрапнати проекта биват обединени в един – вече споменатият Sirens и продължението на Chakan за SEGA Mega Drive 2. Резултатът е Blood Omen 2, който съчетава идеи и концепции и за двете игри и излиза само шест месеца след Soul Reaver 2 – през март 2002-ра. Официално играта е обявена „извън канона“, но верни фенове на поредицата успяха да й намерят място наскоро, така че това твърдение не е съвсем вярно и предимно въпрос на личен избор – в свят, където пътуването във времето и историческите парадокси са нещо нормално, винаги можеш да вмъкнеш още една голяма война и/или клане, няма проблеми.

Дидо: На пръв поглед, играта би трябвало да запълни дупката между Blood Omen и Soul Reaver. Като проследим сюжета обаче, намираме доста противоречия, които биват обяснени доста по-късно. В самото начало, Кейн бива победен от мощен воин и неговата армия, след което изпада в полувегетативно състояние за дълги години. Без ясен спомен за това какво му се е случило, напътстван от красивата (като за вампирка) Ума, той поема на дълго пътешествие с цел да открие кой е и да си отмъсти. Дотук – нищо ново. Но както и да е, ще оставя bROkO да ви каже за играта, тъй като му е от любимите.

bROkO: Хах, Дидо, просто си признай, че не си я разцъквал чак толкова много 🙂 За разлика от Soul Reaver-ите, Blood Omen 2 разчита много на битките. Бойната система включва над сто различни оръжия, или поне скинове за тях, десетина умения и, за пръв път в поредицата – комбо система. Ще станеш свидетел на зрелищни екзекуции, които ще те тласкат да продължаваш да играеш. Въпреки, че има и пъзели, те не са в основата на геймплея и няма да те накарат да крещиш от безсилие срещу екрана и да го заплашваш, както съм чувал, че се е случвало на някои хора в игрите с Разиел. Завръща се и друг познат елемент – всеки нов бос посмъртно те нагрaждава с умение, което е ключово за прогресa ти напред в играта, както и се прилага върху новите гадове, които те очакват.

Дидо: Още през 2003-та се появява и последната засега част – Legacy of Kain: Defiance, която остави историята на Разиел и Кейн с полуотворен финал – един вид вратичка за евентуално продължение, което обаче така и не се случва, въпреки доказателствата, че е била в доста напреднал стадий на разработка. В Defiance за пръв път имаме възможността да играем и с Разиел, и с Кейн. Сюжетът следва ту единия, ту другия и се преплита в един неочакван, силен и емоционален финал, който навремето остави феновете с отворена уста.

bROkO: Важно е да се отбележи, че историята продължава да е в основата на играта и не губи нито трошичка от комплексността и епичността си, въпреки че поредицата вече наброява пет игри. Геймплеят е особена амалгама от двете под-серии – Soul Reaver и Blood Omen, като най-същественото нововъведение е динамичната бойна система, която позволява навръзването на зрелищни комбота. Веднъж като ги научиш обаче, този ефект позамира и нещата започват да отиват към грайндене и репетитивност. Особено дразнеща е камерата – Crystal решават да използват японския хорър и ролеви модел, при който погледът ти над ставащото на екрана е от точно определен, фиксиран ъгъл и това води до множество умирания и тежки псувни. Освен това, лично аз си купих първия пад за компа именно заради Defiance – помогна значително!

Дидо: От 2003-та досега, въпреки множеството слухове, продължение така и не се появи. Crystal Dynamics се заеха с Tomb Raider поредицата, Ейми Хениг, която пишеше сценария, пое към Naughty Dog и създаде Uncharted, а един от актьорите, дали гласа си за незабравимите войсоувъри – Тони Джей, се пренесе в другото измерение. Мир на праха му!

bROkO: В заключение искам да кажа само едно – изиграй тези игри, ако си ги пропуснал! Ако не си, ги изиграй ПАК!

Дидо: Амин!

Автор: Диян Каролев и Веселин Костадинов