by PC Mania
Гоичи Суда очевидно не се притеснява да бъде странен. Дори по японските стандарти за „странност”. Още предишното му творение – Killer7, трудно можеше да остане незабелязано. Най-близката асоциация, за която мога да се сетя, са „онези” филми на Тарантино. Неща като From Dusk Till Dawn, Kill Bill или пък Grindhose. Ултра насилие, ултра нереални сюжети и герои и общ стил, който се движи по хлъзгавия ръб на кича. Едни ги харесват до вманиачване, други ги мразят… пак до вманиачване.
На пръв поглед No More Heroes прилича на виденията на някой здраво напомпан с експериментална дрога герой от GTA. Действието се развива в малко градче в Щатите (неясно от коя година) на границата с Мексико.
Името на градчето? Санта Дистрой! Не е зле за начало, а? Главният герой, някой си Травис Тъчдаун (и-и-и-ха-аааа!), си е поставил проста, но категорична цел в живота – да стане наемен убиец номер 1! Излиза, че Санта Дистрой е точно мястото за подобно професионално доказване, защото по неговите прашни улици се мотаят ни повече ни по-малко от 10-те най-добри в занаята. Защо? Никой не знае и на никой не му пука. Важното е, че всичко това е доста удобно за младия и напорист мистър Тъчдаун. Всичко, което трябва да направи той, е да отстрани от пътя си челната десетка, след което тронът на наемните убийци му е в кърпа вързан.
Това обаче далеч не е толкова проста задача, защото Травис започва играта гол като пушка. Тепърва му предстои да си осигури правилното оръжие и умения. Всичко това, естествено, струва пари. Затова и нашият човек трябва като начало да се поизпоти, занимавайки се със странни дейности, като чистене на графити от стените на града, или пък лов на скорпиони в пустинята. Може би тук е мястото да уточня за пръв път, че намекът за прилики с GTA, далеч не е случаен. Макар по-късните мисии да са доста „линейни” и конкретни, като цяло Санта Дистрой е на ваше разположение през цялото време. Можете спокойно да се мотаете из него без цел и посока, което си има и своите, макар и странни понякога плюсове. Като например факта, че тарашейки по боклукчийските контейнери, вие можете да се сдобиете с нови дрешки за своя любимец. Разбира се, такива можете да си купите и от магазина, кръстен area 51, но там ще трябва да се бръкнете за някой и друг долар.
Като наемен убиец обаче, за вас далеч по-важно е оръжието. В случая основното ви „сечиво” идва под формата на лъчев меч, който прилича на ранен прототип на джедайските мечове от „Звездни войни”. В течение на играта ще можете, разбира се, да ъпгрейднете меча си и дори да си купите нови и по-ефективни негови версии. Но дори в своята най-скромна версия, въпросният меч е ултраефективен. Дотолкова, че да ви позволи да разсечете своя противник от главата до петите с един-единствен замах. Или пък да скъсите ръста му с една глава. Или пък да доведете броя на крайниците му до нечетно число. Или пък… но нека не плашим твърде много онези измежду нас с по-крехки нерви. Просто имайте предвид, че кръвта в тази игра се лее като от излязла извън контрол, гигантска бутилка кетчуп.
Колкото до управлението на това нещо – не сте забравили, че става въпрос за Wii, нали? По всичко личи, че Grasshopper са се справили доста прилично с прилагането на motion sensitive технологията на новия Nintendo контролер. Това важи с пълна сила и за ръкопашните „секции” на играта, както и за управлението на чудовищния мотор в стил „Акира”, който ще ви служи за по-бързо придвижване по улиците на Санта Дистрой.
Въобще No More Heroes изглежда като нещо, което може да се окаже адски прилепчиво, въпреки своите странности (или може би точно заради тях). Остава само въпросът доколко геймплеят, който изглежда многообещаващо в рамките на пет минутните клипчета, ще може да задържи интереса ни в рамките на няколко часа.
Автор: Ивелин Иванов