Ni no Kuni: Wrath of the White Witch

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 03 фев. 2013

Ще започна с едно откровение – не съм голям почитател на японските видео игри. Признавам безспорната заслуга на тяхната гейм индустрия, но намирам за трудно да вникна в повечето им игри, които изглеждат прекалено тежки и специфични. Харесвам много заглавия като Vanquish на Шинджи Миками и Shadows of the Damned на Suda51 точно защото най-малко приличат на японски игри. Традиционните JRPG обаче никога не са били моя стихия и затова бях леко скептичен, когато се захванах с Ni no Kuni: Wrath of the White Witch. Воден повече от любопитство, породено от интересните случки около западния дебют на играта, отколкото от реални очаквания, реших все пак да я пробвам.

И се радвам, че го направих

Ni no Kuni: Wrath of the White Witch е продукт на сътрудничеството между два от най-любимите и добре познати на всеки почитател на японската развлекателна култура екипа – студиото Level-5, което специализира в ролеви игри и аниматорите от Studio Ghibli, създатели на поредица от известни рисувани филми. Като може да се очаква, играта съчетава традиционни JRPG елементи, грайндинг и изследване на огромната карта с един уникално красив и жив свят.

Началото на историята ни пренася в малкото градче Motorville, за да се запознаем с Оливър – главният герой на играта. Безгрижният живот на момчето е преобърнат надолу с главата, след като майка му загива в инцидент, който изобщо не е случаен. Смазан от скръб, сълзите на Оливър неочаквано съживяват куклата, подарена от покойната му майка преди време. Тя се превръща във фея, която идва от свят, паралелен на нашия. Той обаче е в страхотна опасност, защото зъл демон на има Шадар заплашва да отнеме душите на неговите обитатели. Оливър обаче е Pure-hearted One – момчето с чиста душа, което според древно пророчество е призвано да спаси магическия свят. Оказва се, че  това е само началото на едно фантастично приключение за Оливър, Mr. Dribby и останалите им спътници.

Бойната система

Подобно на повечето JRPG игри битките в Ni no Kuni представляват комбинация от походови и реалновремеви действия. Също така в традициите на жанра Оливър не се сражава сам, а в компанията на спътници, които ще се присъединят към него в хода на приключението, както и на т.нар. Familiars. Те са същества, които се раждат от чистото сърце на момчето (а на по-късен етап може и да ги пленявате) и могат да се бият заедно и вместо него. Всеки familiar има различни умения и може да бъде пускан и ваден от битката по всяко време. Уловката е, че съществото споделя едни и същи точки живот и магия със своя господар, така че винаги трябва да бъдете внимателни. Освен това извън битките вашите familiars могат да бъдат разглеждани като един вид тамагочита – можете да им давате имена, да ги глезите с най-различни сладки неща, които намирате по пътя и да повишавате привързаността им към тях, което пък на свой ред им помага да научат нови умения. Ако обаче прекалите с храненето им, те ще преядат и за кратко няма да могат да са полезни.

Но да се върнем към битките. В началото на всяка схватка трябва да изберете кой от групата ви ще се сражава, след което в основата си битката протича походово като на всеки ход избирате дали да атакувате, дали да се защитавате, дали да направите заклинание или пък да избягате, ако нещата вземат лош обрат. Самата карта на битката обаче е триизмерна и с помощта на десния стик може да управлявате камерата, така че да огледате бойното поле от всички ъгли. В реално време става и движението на персонажите между отделните действия, за да може да съберете всички кристали, паднали от враговете ви. Едните възстановяват точките ви живот, а другите тези за магия. При особено успешни атаки може да падне и специален кристал, който ви позволява да направите една супер атака с огромна сила.

За съжаление бойната система има някои недостатъци като липсата на достатъчен контрол върху движението на героите – изберете „Атакувай!“ и Оливър започва поредица от автоматични удари, които не можете насочите достатъчно прецизно, особено ако не сте достатъчно близо до врага. Ако спрете атаката, ще трябва да изчакате определено брой секунди преди да може да изберете това действие отново, което пък ви оставя беззъби в офанзивно отношение. Докато обикновените битки са горе-долу поносими, особено на Easy, срещите с босове са по-голямо предизвикателство, тъй като там защитните команди взимат превес. Изборът на защитно действие става в реално време и обикновено то не е достатъчно, за да реагирате навреме срещу атаката на боса. Ако останете беззащитни в този важен момент щетите, които ще понесете са сериозни. Липсата на равномерни чекпойнтове в някои от картите пък означава, че освен парите, които ще загубите заради провала си, трябва да се върнете назад и да минете отново през поредица от врагове. Всъщност грайндингът като цяло присъства значително в Ni no Kuni – за добро или лошо. Отделянето на време, за да виждате как героят ви става по-могъщ пред очите ви по принцип не е лошо, но типично в JRPG традициите играта иска от вас прекалено много търпение. Да не говорим, че на голямата карта на света понякога просто искате да се запътите към поредната мисия, а пътьом ще се наложи да се сражавате с поредица врагове, чието избягване е крайно трудно.

Хари Потър по японски

Може би това изказване е малко преувеличено, но подобно на своя по-именит английски връстник, Оливър също е обречен да се превърне в могъщ вълшебник. Въоръжен със своята пръчица той постепенно открива нови и нови заклинания, част от Wizard’s Compendium (между другото, физическото копие на дебелата книга наистина изглежда страхотно). Всяка от страниците на книгата дава достъп до нови магии, някои от които са полезни при битки (типични заклинания за възстановяване на точки живот или за поразяване на врага с огнени кълба), докато други помагат при различните куестове (връщане на емоции, възстановяване на счупени мостове и какво ли още не). А преди да стигнете до края на играта ще се наложи да минете до доста такива, защото подобно на повечето JRPG игри Ni no Kuni не бърза за никъде. Донякъде темпото, с което се развива играта, може да бъде проблем, защото е малко мудно, особено за западните геймъри, свикнали на по-динамични действия. Много от по-интересните неща няма да се случат преди да са изминали десет-петнадесет часа, а въпросната Бяла вещица си остава загадка дори още по-дълго. Страничните куестове, които включват  преди всичко връщането на различни емоции в сърцата на обитателите на магическото царство и унищожаване на чудовища, са достатъчно интересни – макар и не толкова предизвикателни – за да ви разнообразяват в дългите часове на игра.

Наслада за сетивата

Ако трябва да определим презентация в Ni no Kuni с една дума, то тя би била „безупречна“. Оригиналната DS версия също е добра, но преходът към PS3 очевидно носи своите огромни плюсове. Играта представлява един гигантски рисуван филм, издържан в най-добрите традиции на Studio Ghibli. Светът е шарен, красив, жизнен и буквално на всяка крачка те мами да се потопиш в него. За съжаление степента на взаимодействие с околната среда не е толкова голяма, но поне очите ви винаги ще се радват на хубави гледки. Честно казано от времето на Naruto: Rise of a Ninja не съм виждам толкова приятно изглеждаща визия.

Озвучението на играта също е на отлично ниво, независимо дали предпочетете оригиналните японски гласове или английския дублаж. Лично аз нямам проблем с японското озвучение (в Yakuza 4 то определено е задължително, за да подсили атмосферата), но Ni no Kuni е по-скоро абстрактна магическа приказка и в нея английският говор си е съвсем на място. Накрая музиката в играта също е страхотна и в това няма нищо чудно предвид, че е изпълнена от Токийската филхармония.

Ni no Kuni: Wrath of the White Witch е истинска приказва за сетивата и душата. Независимо, че героите в нея са деца, темите са напълно подходящи за възрастни. Идеята на Level-5 изглежда ясна – щипка Wind Waker, щипка Final Fantasy, малко Alice in Wonderland за цвят и JRPG елементи за основа – и тази комбинация наистина работи. Темпото, с което напредва както историята, така и геймплея не е бързо и това може да отблъсне онези, които не са свикнали да прекарват десетки часове в една игра. Ако обаче имате времето и желанието да се посветите на Оливър и неговите приключения, Ni no Kuni: Wrath of the White Witch ще ви възнагради с безкрайни положителни емоции и чисто геймърска наслада.

Автор: Александър Рангелов