facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Next Life
Ревю | 01.01.2008 | автор: Стефан Хаджиев


оценка:
Производител:
The Adventure Company
Издател:
DreamCatcher Interactive
Жанр:
Куест
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Приятен контрол

Учудващо добра комбинация на отделните детайли

Прилична история

минуси

Графиката и звука са посредствени

Героят трябва да яде храна

Някои от диалозите са просто безумни

Lost. "Изгубени" е един от най-успешните и занимателни сериали за последните няколко години. В ръцете на неговите създатели се мъдрят прилично количество награди, голям зрителски интерес и сценариите на още бая епизоди. В настоящето новият сезон е на път да стане готов и след няколко луни ще потече по щатските екрани. Любопитното в случая е, че като всяко прилично възхвалявано изделие тази телевизионна продукция започна да поражда свои близки и далечни подражания. Отрочетата на подобни процеси често представляват жалки пластмасови копия, литературни произведения със съмнителни достойнства или дори блудкави вафли и филми тип XXX… Все творения, около които думата посредствен/а гравитира със страшна сила.

Добрата новина в нашия случай е, че понякога в целия този „ксероксен” хаос се раждат и някои не чак толкова лоши нещица. Next Life е пример за такова щастливо изключение. Това е един класически куест, който въпреки познатите мотиви, изкопирани от сериала Lost, се оказва прилично свеж и приятен за игра.

Историята

Сценарият на играта не започва с епична и леко приказна самолетна катастрофа, а с прост сблъсък, в който управляваната от главния герой кола бива отнесена от прилично голям камион. Следват малка пауза и събуждане в железобетонна колиба. Както можете да се досетите, постройката се намира на остров по средата на неизвестно море, точните координати са мистерия и т. н. Едновременно с това из мястото пъплят и прилично голямо количество хомосапиенси, всеки от които си има своята причудлива съдба и явна среща със смъртоносна ситуация в някакъв момент от континиума "пространство-време". В този момент авторите излизат леко настрана от добрия тон и ни запознават с баба, явно загинала в по-новите балкански войни, добродушна секретарка, която се чуди какво точно се е случило с офиса й в Световния търговски център в Ню Йорк, чичко от времето на Брежнев и т.н.

В тази своеобразна бърканица от личности, географски локации и архитектурни излияния се случват всевъзможни странни събития, които могат да предизвикат не едно или две повдигания на вежди. На фона на всичко това нашият герой, както си подобава на един истински персонаж, не губи присъствие на духа и се заема с разплитането на тъмната мистерия и стъкмяване на план за завръщане към родната стряха...

Въпреки малките си пропуски, историята на Next Life има една много, ама много добра страна. За разлика от развръзката на Lost, за която ще трябва да почакаме поне още няколко лета, куестът си има край, който може да бъде достигнат след едва няколко дни упорита игра. Въпреки паралела с телевизионния сериал финалните надписи на геймката придобиват своеобразен образ на огромна червена точка. Плюсче, което размива някои от изброените посредствени детайли.

Контрол и дейности

Управлението на подопечното човече и методите за разплитане на мистерии са чиста класика. Основните геймкомпоненти са:

- събирай артефакти и камънак
- използвай артефактите и камънака по предназначение
- оглеждай се внимателно
- провеждай множество високосмислени диалози

С други думи Next Life е чист адвенчър/куест продукт. Единственият елемент, който срещам за първи път, е гастроинтестиналното състояние на героя. За да може наша милост да извършва своите ежедневни дейности, приемът на храна и вода трябва да е най-редовен. На теория идеята е учудващо естествена, но след няколко часа джиткане става определено досадна.

Друг затормозващ момент, който обаче си е класически за много представители на жанра, е това, че свободата на действие я няма почти никаква. Играта си има точно определена последователност от събития, които трябва да бъдат извършени, преди да се мине от определен момент в друг. Ограничения във времето, което може да се прекарва в разгадаване на следващата стъпка, освен до някъде нуждата, породена от синдрома „къркорещи черва”, практически няма. Дори геймър, който не разполага с високо развита мисъл, но пък притежава инат и много свободно време, ще може да се справи с почти всички главоблъсканици.
От техническа гледна точка управлението на Next Life е поверено изцяло на опашатата периферия. Единственият бутон от клавиатурата, който реално се използва за влизане в менютата по време на игра, е ескейпът. Всичкото крайно опростяване на контрола е осъществено приятно и определено може да се дава за пример.

Боза

Картинките на играта са графичен ин-янг. Докато близкият план и диалозите са сравнително прилични като визия, по-общите панорами са леко бозави. Next Life има и един друг малко по-дразнещ момент: фонът на действието, както и някои от филмчетата, не се връзват кой знае колко с реалността. Прост пример: в началните кадри героят, който е жител на Бохемия, излиза от грозновата къща, подобие на която едва ли ще видите в Чехия, и подкарва прилично голяма... американска кола. Тази забележка може да се стори леко префърцунена, но случаят не е изключение. Като краен резултат геймката остава впечатление на претенциозна евтина продукция със западнала звезда а ла Кристоф Ламбер в главната роля.

Звукът на Next Life също няма шансове да засияе по класациите. Откакто дъната на компютрите започнаха да се правят с вградени звукови карти, почти всеки производител на игри успява да докара прилично аудиониво на продукта си. Настоящото произведение попада в средата на масите. Звуковите ефекти и фона са си просто там, колкото да не е без хич, и не правят особено впечатление. Не очаквайте смразяващи звуци или налудничава музика, която да се понесе от колоните на щайгата ви.

Финале гранде

Като се комбинират отделните детайли на Next Life (колкото и съмнителни да са някои от тях), се получава едно чудо, което не е лошо. В него няма нищо революционно или прекалено оригинално, но въпреки това има скрит потенциал за привличане на част от куестаджиите. Хубавото на геймката е, че може да предизвика определени емоции, лошото е, че за повечето хора, които ще се докоснат до нея, това ще си остане една от онези игри, които ще потънат в забвение след няколко седмици.  

 
системни изисквания
P4 1.5 GHz, DirectX 9 видео карта, Win 2000/XP/Vista
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
PCM & GW - Legacy of Kain 33
Tales of Monkey Island - Chapter 4 27
Machinarium 25
Tales of Monkey Island - Chapter 1 22
The Next BIG Thing 21
Still Life 2 16
Sherlock Holmes vs. Jack the Ripper 14
Tales of Monkey Island - Chapter 5 14
The Talos Principle 13
Back to The Future: It's About Time 13