by PC Mania
Далечното бъдеще… Лицето на земята вече не е синьо, а представлява сложна плетеница от бетон, стомана и полимери. Кислородът отдавна не е основна съставна част на изтощената атмосфера, а хората щъкат успоредно с десетките извънземни раси, съжителстващи на планетата ни.
Разбира се, тази информация не е от никакво значение за геймплея, а доста прилично направеното интро на Nexagon ще ви постави доста по-близо до реалното настроение на играта. Препоръчвам ви, след като изгледате въведението, да отидете да си приготвите едно кафе, чай или каквото друго ви е на душата, защото ако просто стоите и чакате появата на основното меню, най-вероятно ще стигнете до извода, че компютърът ви е забил. Противно на всякаква логика, играта се зарежда изключително мудно.
Та, обратно по темата. Какво вдъхва жизнена енергия на масите в това мрачно бъдеще? Много ясно – старата изпитана римска формула: хляб и зрелища. А какво по-голямо зрелище за милиардите зрители от бруталната картина на хаотично, но разиграващо се в контролирани условия, насилие? И как се вписва играчът във всичко това? Като лидер и мениджър на безстрашна банда футуристични гладиатори, поели по пътя на славата. Е, има и други дребни стимули, но те не са особено съществени.
Първото затруднение
е изборът коя от четирите орди в играта да предвождаме. От една страна, имаме слузести извънземни, напомнящи далечни роднини на зергите. Групировка от кибернетични същества също би могла да е правилният избор. В състезанието участват и технофоби с лек окултен привкус. Накрая, но не и по важност, са ордата от индустриално-милитаристични типове.
Изборът е въпрос на личен вкус. Ако предпочитате битките да са бързи, близки и лични, а да тровите живота на всички наоколо ви е нещо като хоби, то Olfrum са вашите същества, изроди или в каквато там категория искате да ги поставите. Tekhan също са почитатели на близкия бой и грубата сила. Отличен избор са за всеки, които би желал да окачи или вече е окачил нож с каменно острие на стената до леглото си. Киборгите от Ghandros ще зарадват почитателите на лъскавите метални форми, стрелбата на далечни разстояния и плазмените оръжия. Strunar също предпочитат дистанцията, но разчитат на конвенционалните експлозиви и свистящото във въздуха олово.
Всяка орда разполага с четири типа бойци, като всеки върви в комплект със своите специфични функции. Едни могат да ползват стационарни оръдия, да носят бомби или медикаменти. Други са адски бързи и способни да скачат нависоко, което ги прави идеални за събиране на разпръснатите по терена парични бонуси. Можете да пуснете в действие и състезатели със стабилността на огромен скален къс, но горе-долу и с неговата подвижност, или пък такива, които могат да бъдат повалени след едно две попадения, но разполагат със специални умения, полезни за съотборниците им.
В началото на мача базата ви се скачва с арената. Арена, която сама по себе си далеч не е безобидна. Освен всичко друго, пътят ви към победата ще бъде затрудняван и от множеството разпръснати по терените капани…
Та, каква е целта на този “спорт”?
Точки печелите, когато контролирате рекламните билбордове по бойното поле, все пак спонсорите и задоволяването на техните нужди е от първостепенна важност. 🙂 Точки получавате и за всеки повален противник. Но ако състезателите просто умираха, мачовете щяха да са болезнено кратки. Все пак излизате на терена с максимум шестима души. Участник, изпаднал в несвяст, бива моментално телепортиран в базата ви, където започва възстановяването му. Ако някой от групата ви натрупа множество сериозни наранявания, ще е по-разумно да не го пращате на предните линии, защото, все пак, никой не е безсмъртен.
Мачът е разделен на три периода от по няколко минути всеки. В почивките ще можете да решите дали да изкарате на терена някоя от резервите си при положение, че се нуждаете от смяна на тактиката или не искате да рискувате живота на ранен войн. Пазете състезателите си – натрупал опит ветеран придобива много по-добри нападателни и защитни характеристики от един новак.
Друг начин да спечелите битката, дори ако противникът ви води по точки, е да сринете базата му. Или по-точно да унищожите нейния nexus. Между мачовете ще имате възможност да наемете нови състезатели, да поправите повредите по базата и да ъпгрейднете с каквото ресурсите ви позволяват архитектурни промени – Например здрави непреодолими стени, смъртоносни капани и тем подобни. Все пак трябва да превърнете пътя до своя nexus в кошмар за врага. Между мисиите понякога ще имате и възможност да присъедините към отбора си и наемник от друга орда.
За да постигнете победа
ще трябва да разчитате на тактическите си способности. Безразсъдни атаки с рогата напред рядко водят до нещо добро. Споменах ли вече, че почти всичко по терена е разрушимо? Искате да забавите противника – сривате подходящия мост. Пътят към целта е прекалено заобиколен – проправяте си нов през стените. А какъв по-голям кеф от това да премахнете пречещата ви преграда с любезната помощ на противника ви. Подходяща атака от най-удобната страна и гадта полита безпомощна, трошейки всичко по траекторията си.
За нещастие, най-силният суперлатив, който мога да дам на графиката, е, че е адекватна. Нищо внушително, нищо блестящо. Като капак дори бих казал, че е необосновано тромава, като се вземе предвид какво качество на изображението гарантира.
Подвижността на камерата обаче е много добра. Може да наблюдавате както от птичи поглед, така и да приближите и надникнете над нечие рамо. Изобщо тактическото планиране е лесно за изпълнение, а възможността да паузирате действието определено също помага. Паузата обаче далеч не е неограничена, макар че времето, за което можете да излизате в тайм-аут, се самовъзстановява.
Играта предлага напълно пасваща й техно музика, която при желание лесно можете да подмените и с ваши mp3 парчета. Аудиото ще ви впечатли не толкова със звуковите ефекти, колкото с ентусиазираните и остроумни подмятания на спортния коментатор. Те обаче имат и друга полезна функция – да ви информират за събитията по терена, понеже карта на арената просто нямате на разположение.
Дори след като приключите кампанията, винаги ще имате възможността да изпробвате изградения от ваш отбор и тактическите си умения срещу жив противник в мрежова игра. Изобщо, Nexagon: Deathmatch е доста свежа игрица, която приятно ще разнообрази досегашното ви дигитално меню.
Автор: Борис Цветков