by PC Mania
Не знам дали съществува някаква злокобна връзка, но по времето, в което ми попадна поредното продължение на Neverwinter Nights 2, наречено Storm of Zehir (Neverwinter e комбинация от английските думички за “никога” и “зима”) в родината бяха поставени няколко температурни рекорда, снегът бе далечна мистерия, изсипваща се върху Мароко и Шотландия, а новите ми ски гледаха тъжно от ъгъла на стаята. Единственото, което ми оставаше в тази злокобна климатична ситуация, бе да избоботя тихичко някоя мантра против уроки и да се заема с разучаването на пресния ролеви продукт, излязъл под знамената на Atari…
Бурята на Зехир
Новото чудо, за което става въпрос в следващите редове, е едно много прилично надграждане на основната на а ла Dungeons & Dragons ролевата игра Neverwinter Nights 2. Плашещото в случая е, че през последните няколко години почти всяка добра и сравнително успешна геймка се сдобиваше със съответното си “продължение”, което много често бе близко до абсолютната, тотална боза. Е, за наша радост правилата си имат и изключения и Storm of Zehir е определено едно от тях. Новите елементи, внесени в играта, може и да не са толкова много, но ефектът от тях е прилично осезаем и хубав.
Задругата на пръстена – епизод 2431-ви
Историята на Storm of Zehir започва с един кораб и едно безметежно пътуване, което скоропостижно е прекъснато от лоша, унищожителна буря. Наша милост и придружаващите го индивиди се оказват изхвърлени на враждебен, обрасъл в растителност бряг, пълен с неприятелски настроени субекти. Оттук нататък следва поредица от мелета, задачи и приключения от най-общ характер, които ни водят из действието и не остават много-много време за лежерни разсъждения и лентяйство.
Самото разплитане на историите, ъпгрейдването на индивидите и окомплектоването с всевъзможни артефакти, които са ни предложени, са чиста класика. Интересното в случая е, че новите детайли на играта се появяват още в първите няколко минути. Представянето им е наистина елегантно и определено трябва да се дава за пример.
Първото от тези нови неща е, че играчът може да подбере и оформи подробно както своя собствен герой, така и персонажите, които го придружават по време на действието. Свободата, която този момент дава, е много приятна и би била оценена от всеки любител на серията. С малко повече старание всеки кандидат играч би могъл да сътвори групичка от подопечни герои, които отговарят най-добре на стила му на игра.
Вторият по-интересен нов момент е отново свързан с героя и неговите спътници. По време на диалозите нашите съратници могат да бъдат включвани в размяната на слова на равна нога с главния персонаж. Всеки отделен тип индивид си има своите специфични “реплики” и вербални способности в зависимост от пол, раса и т.н. В случая разнообразяването, което се внася, е изключително интересно и си заслужава малко повече внимание.
Картография
Третият нов важен детайл в Storm of Zehir е наличието на 3D световна карта. По един стар и класически модел този детайл може да се използва за насочване на персонажите из околния свят. Плюсовете на картата са, че улеснява движението и дава възможност за откриване на нови интересни места, минусът е скрит в това, че врагът дебне на всяка крачка и често предвижването бива прекъсвано от някоя неочаквана битка. Единственото решение в случая е развиване на герой а ла рейнджър с подсилени стелт възможности, но ако трябва да бъда честен, прекомерна инвестиция в подобен род способности не е оправдана и разумна.
По отношение на останалите си части Storm of Zehir може и да не предлага много други отчетливи новости, но като цяло комбинацията от отделните елементи наистина създава една от най-добрите сингълплей ролеви магически игри за последните няколко години.
Черни точки
За съжаление и тук, както почти винаги, пълното щастие отсъства. От една страна управлението на действието е леко тромаво. Ако човек не е попадал на предните епизоди на Neverwinter Nights 2, нуждата от леко разяснение по отношение на различните иконки по екрана е належаща. Втора черна точка се крие в това, че изкуственият интелект, особено този на спътниците, отново се нуждае от ъпгрейд. За трети отрицателен момент може да се приеме факта, че много от текстовете на диалозите изглеждат учудващо дървени. Често смислени разговори се водят единствено с определени личности, а повечето от останалите “диалози” опират до избърборване на сърдита реплика или тотално игнориране на опитите ни за контакт. Пореден и донякъде последен отрицателен елемент в играта е, че поне в началото някои по-големи битки могат да бъдат прекалено хаотични и трудни за контролиране.
Звук и светлина
Графиката на Storm of Zehir не е мръднала много спрямо времето отпреди две години. От една страна, в това няма нищо лошо – Neverwinter Nights 2 си беше достатъчно красива, но от друга, две лета са дълго време в развитието на картинките и спецефектите. В настоящето видеото на играта продължава да изглежда добре, но ако започне да се сравнява с някои от продуктите, на които попадах напоследък, като Far Cry 2 или Fallout 3, лекото изоставане става очевидно. За сметка на това звукът на новото произведение е на много добро ниво и може да зарадва практически всеки слухов нерв, до който се докосне.
Финал
Storm of Zehir е едно учудващо хубаво продължение, което развива Neverwinter Nights 2 по един много приличен начин. Вмъкнатите детайли са забавни и внасят добро разнообразие. Сингълплей кампанията на играта е наистина добра и прилича много на старите класики отпреди появата на чудовищните online светове тип World of WarCraft и Warhammer Online. Ако си падате по магически ориентирани ролеви игри, то това заглавие най-вероятно ще ви хареса изключително много. Лично аз възнамерявам да продължа с молитвите за обилен сняг и вършеенето из вселената на Fallout 3. По един необясним начин една добре заредена картечница тип “Гатлинг” ме е привличала винаги повече в сравнение с фантасмагорични пръстени и мечове с гравирани по тях руни.
Автор: Стефан Хаджиев