Neverend

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 02 сеп. 2006

Трудно ми е да кажа какво ми е мнението за Neverend. Когато я пуснах, бях залян от нещо, което мога да определя само като “ретро”. Да, от игрицата ме лъхна на абсолютно ретро. В добрия смисъл на думата. Още първите един-два екрана ми напомниха за времето преди години, когато играех на Dink Smallwood (не знаете кой е Динк?!? Веднага си я намерете, безплатна е). Уви, секунди след първоначалния повей се усетих, че “ретрото” идва от допотопната графика и остарялата игрова концепция, но ей Богу – тази непретенциозна приказка за феи, съкровища, магьосници и чудовища успя да ме грабне поне дотолкова, че да се получи една умерено позитивна статия. Затова моля да ме извините, ако затъвам в твърде романтични отклонения – (минало, к’во да го правиш… 🙂 Но усещам, че пръстите ми изпреварват мисълта. Ето за какво става въпрос всъщност…

Ето ти главата на змея…

В играта се разказва за падналата фея Ажавен (Agavaen) – паднала в напълно прекия смисъл, след като загубила крилата си. Изоставена от родителите си и недолюбвана от местните, страхуващи се от магическата й същност, тя решава да се присъедини към други отритнати от обществото – бандитите. Не е много присъщо за фея, но пък и тя не е точно обикновена фея, така че…

Групата си живее весело и щастливо като във филм за Робин Худ, само че без досадното даване на пари на други хора. Обратът настъпва, когато двама от бандитите стават прекалено алчни, след един бесен запой задигат сандъка с плячката и изчезват. Останалите бандюги не са особено доволни и се сбиват помежду си, при което Ажавен е принудена да убие главатаря. По-голямата част от тази история е разказана във филмче с енджина на играта без абсолютно никакво озвучение, така че се надявам да го интерпретирам правилно. 🙂

Оттук започва самотното й пътешествие по широкия свят с цел връщане на златото и евентуално – отмъщение.

Самотно пътешествие – през повечето време Ажавен е сама. Тя взема спътници само за определени задачи, но иначе разчита само на собствения си меч.

Тук е моментът да спомена що за RPG е Neverend – героинята има пет стандартни статистики – сила, издръжливост и т.н., шест статистики за умението й да борави с различни видове оръжия и три съответно за трите вида магия – нападателна, отбранителна и support. Когато качите ниво, можете да разпределите няколко точки между основните статистики, а тези за оръжията и магиите се повишават в зависимост колко често ги ползвате. Колкото по-висок е даден weapon skill, толкова повече нови удари и комбота ще отключвате.

Битките са походови и всеки участник (от един до трима и от двете страни) има определено време за подготовка. По-краткото време за подготовка означава повече удари за единица време като всеки специален удар изисква различно време. Оттук нататък от вас зависи дали ще ползвате бързо оръжие и ще нанасяте множество удари по врага, преди той да успее да отговори, или ще изчакате няколко негови атаки, за да го трупясате с един удар на големия си чук.

Магиите са интересни – сглобявате си ги с помощта на различни руни – само че са адски непрактични, много скъпи, но за сметка на това недостатъчно ефективни и могат да се използват само по веднъж, след което трябва да сглобите нова. Лично аз не бих поемал пътя на магията в тази игра. Иначе битките са интересни за наблюдаване – при всяка атака камерата се завърта сама под някакъв кинематографичен ъгъл и в интерес на истината много рядко не предлага добър изглед.

Широкия свят – половината от времето си в играта ще прекарате на открито, обикаляйки из разни гори, планини и пущинаци. Не се залъгвайте – всичко в пейзажа е почти плоско, макар и триизмерно.  Камерата е закрепена над главата на феята ви и не мърда оттам. От време на време на случаен принцип ще ви нападат разни животни или чудовища около вашето ниво – това е основният ви източник на пари и точки опит. Ако не ви се занимава, можете просто да избягате. Неприятното в случая е, че нямате никаква карта, по която да се ориентирате. Ще се наложи да запомните подробностите от пейзажа, за да не се загубите. Задачите пък, от своя страна, са обяснени много вяло и често нямате ни най-малка идея къде се намира целта, като сте принудени да разчитате на късмета си.
Доста лутане ви очаква.

През другата половина от времето ще се чувствате не като в RPG, а като в Quest. В градове и други важни локации гледната точка се сменя и движението ви е ограничено от декора, най-често придвижването в тези сцени е само наляво или надясно. В тази част от играта ще говорите с хора, ще решавате логически задачи и други неща, по-характерни за жанра quest. Тя е и по-впечатляваща визуално.

Злато и отмъщение – Златото е основната парична единица, но с нея няма какво толкова да се купи, защото инструментариумът в играта не е кой-знае колко богат. Имате едва осем слота за поставяне на екипировка, която между другото се отразява незначително на външния вид на Ажавен. Феята пък, от своя страна, както вече стана ясно, не преследва само златото, а желае да си върне и един амулет, който двамата ренегати са й откраднали в нощта на бягството. От вас зависи дали ще си го вземе с добро или ще отсече врата, на който виси той в момента. С други думи, в играта е застъпен и моментът с уклона добро/лошо. Ще имате достатъчно възможности да поемете по един от двата пътя, като от това зависи и кой край на играта ще отключите.

Ето ти ръката на дъщеря ми…

Сложена на масата за дисекция, Neverend издиша. Като отделни елементи тя не заслужава да се появява през 2006 г. Лично аз обаче предпочитам да не я разфасовам, а просто да се порадвам на зелените ливади и скалистите чукари в нея.

Ако настоявате да я разглеждате от елитистичната гледна точка на хилядите пиксели и множеството полигони – ваша воля. Не забравяйте обаче, че Neverend нито е, нито има претенции да бъде “убиеца” на Oblivion или някоя друга игра от този ранг. Тя просто е забавна по свой начин и ако ви се разцъква нещо ново, което да ви навява на ретро, тя е идеалната за това.

Автор: Пламен Димитров