Need for Speed: Underground 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Пичовете от ЕА знаят как да си вършат работата. Ей богу, и още как я вършат само. Съвсем навреме надушиха набързо, че след два филма за “бързи и яростни” момчета няма как да не се разрази мания по нелегални автомобилни състезания. Маркетолозите на геймгиганта използваха този факт и бързо-бързо направиха игра, която веднага успя да се пъхне в тазгодишното издание на WCG-то и да се навре толкова дълбоко в сърцата на геймърите, че гаджета, домашни питомци и прочее население в къщи да губи неравната битка за внимание с извинението: “Само още една обиколка”. Сега филм няма, но вече не е и нужно, за да се превърне Need for Speed: Underground 2 (NFS:U2) в един от най-желаните коледни подаръци. Играта е невероятна, и вместо да ви пърхам от щастие до края на текста, ще се опитам да ви я представя максимално най-обективно.

С мирис на изгорял гьон

Сюжет в рейсър не се очаква и да има. И все пак тук той присъства и – макар и постен – е приятна добавка към по-пълното проникване в атмосферата. Пак ще сте безименият пилот от първото заглавие, преживял малък “инцидент” докато си бръмка из града с ултратунингования си Скайлайн. С кола и глава на хармоника той решава да се оттегли за известно време от ъндърграунд-сцената и да запали джапанките в посока Бейтаун. Но човек не може да избяга от съдбата си – на летището го посреща сладураната, с която връткахте последното бонус-рейсче в първата игра. И отново започвате бавно да градите реномето си на фурия на пътя.

Един напълно нов свят

Като цяло вторият NFS:U е минал под мотото “Колкото повече, толкова повече”. Разработчиците не са пипнали почти нищо от добрите страни на старото заглавие, понавестили са няколко други геймки, избрали са си най-готиното от тях, изшлайфали са го, лепнали са му винили и неон и са го бухнали във втората част. И така двойката е прекрачила с няколко стъпки границата между суперпълния експанжън и пълнокръвната втора част. И точно така трябва да бъде – щеше да ми е неприятно да се повтори историята с Heroes 4. Защото по мое мнение феновете на една поредица просто искат повече от същото в по-добра опаковка, а не нещо съвсем ново, но със старото име.

Основната промяна в стила на игра е, че, съвсем в духа на Driv3r, GTA и Mafia, ще можете да джиткате из града, когато не се състезавате. Всъщност ще ви се налага да го правите, за да се докопате до следващия рейсинг например. Според мен това е мега добро попадение – преди се налагаше да си сглобявате картата на ситито наум, и то на база пистите, които сте изкарали. Сега просто можете да се разходите покрай казината или да пробвате колко ускорявате на магистралата. Освен избор на състезания ще можете да се промушите до гаража си или да нахлуете в някой от магазините. За да си купите нов спойлер или броня, вече трябва да се замъкнете специално до сергията за виртуални части – не можете да го направите от менютата след състезание. Останалите шопове са за ъпгрейди по двигателя, рисунки/боя/винили, автоборса и местенцето на специалиста (тук има нови шукаритети за колата ви като неони, тонколонки, гъзарски врати, хидравлика и т.н.).

Количеството на автомобили и чаркове е вдигнато двойно. Добавена е и екстрата след ъпгрейд на двигателя да се дотъркаляте до майстора и да продължите тунинга ръчно до най-малката подробност. Точно както в реалистичните рейсъри, ще можете да определяте твърдостта на окачването, силата на турбото и двигателя, дори NOS-a. Ако не ви достигат кинтите за някой ъпгрейд, не е нужно да закупите целия пакет (за двигателя примерно), а само чарковете, които можете да си позволите.

Рейсинг

И така, докато си блъскаме главата с финансовите въпроси, лека-полека стигаме до същината на играта – самите състезания. Те ви носят гущерчета. Има три начина да си набавяте финансови постъпления. Първият е най-лесен – джиткате из града и тук-таме си намирате по някоя пачка. Вторият изисква да се доближите до друга състезателна кола, докато сте в т. нар. Explore режим. Тук създателите на играта са интегрирали брилянтно елемента с уличните преследвания. Първо трябва да догоните опонента си, а след това да му се дръпнете на 300 метра. Понякога точно този тип гонки са много повече изпълнени с адреналин от стандартните състезания – ту се измъквате, ту ви изпреварват и всичко това в натоварения градски трафик, където избирате дали да опънете опонента на скорост на магистралата или да го скъсате от малки и остри завойчета в центъра.

Последният подход за увеличаване на капиталите ви е да участвате в “стандартните състезания”. Тук е втората голяма промяна. Единствено Drag, Sprint и Circuit режимите са останали непроменени. В Drift-а вече не сте сам на пистата. Освен че трябва да направите нужните точки, поднасяйки колата, трябва постоянно да догонвате останалите три автомобила, които на всичкото отгоре ви се и пречкат. Добавен е и втори режим Drift, в който подобно на sprint-a нямате очертана писта, а отсечка от града, в която сте сам, но в условията на адски интензивен трафик, и трябва да биете предварително зададен резултат.

Новите попълнения в графа писти са URL и Street X. В Underground Racing Lеаgue (URL) ще карате на по “пистови” писти срещу 5 опонента. За тази цел ще минете през стадиона на града, летището и Йокохама (!), тук няма трафик, трасето е изчистено от всичко и единствената пречка пред финала са останалите състезателни коли. Street X също е доста интересен режим – в него управлявате дзверо си на писти, подобни на тези от Drift-a – с тесни и с много остри завои, но няма да можете да слайдвате, докато се докопвате до първото място.

Всеки от режимите е адски добре пипнат, единствено дрифтовете са станали мощно по-изнервящи и трудни. За някои обаче точно това ще е тръпката. Самите писти са изработени със стандартния за EA професионализъм и са повече от добри.

Автопарк

Адски ме учуди разнообразието, което те залива, навреш ли се в автоборсата. Вече не можеш да имаш всяка кола, която пожелаеш и гаражът ти има определено място за возилата, които си закупил. Също така при покупка няма да се пренесат всичките ти ъпгрейди в новата кола, а ще трябва да си я тунинговаш отначало. За сметка на това изборът е чудовищен. Като започнем от вече познатите ни модели (Mazda MX5, P206, Eclipse, и т.н.) и стигнем до гъзарски мутраджийски джипове, включително и цивилен Hummer. Новите добавки са на всички нива – учуди ме присъствието на дървеняшката (и визуално, и като параметри) Toyota Corola (модел 87-а). Добавени са доста американски марки (слуховете, че автомобилните грандове плащат на EA продуктите им да присъстват в заглавията им, а не обратното, май в крайна сметка са верни), както и доста повече 4WD леки коли. Преди единственият представител на тази група бе Скайлайнът, а сега вече можете да си подкарате и Mitsubushi EVO VII – колата на главния герой в “2Fast 2Furious”, което определено си е плюс. Този модел присъства във всеки самоуважаващ се рали симулатор, но в повечето е немислимо да го разгониш над 3-та скорост.

Всички возила се държат доста различно едно от друго на пътя и блестят в някой от параметрите си (скорост, ускорение, стабилност) за сметка на други. Ултимасивна кола няма. С възможността за фин тунинг по двигателя спокойно можете да използвате една и съща за различни цели (преди винаги сменях Скайлайна с Miata за дрифтовете и с Honda S2000 за драговете). Отново чат-пат ви се отключва по някой уникален ъпгрейд, който обаче можете да инсталирате само на една от резачките си. Но моят опит показва, че японските коли по default си остават най-добрите.

Шукаритети

Визуално колата ви подлежи на доста широка гама промени. Освен стандартната смяна на предна и задна броня, престилка, капак, спойлери и фарове, вече можете да пипнете всеки един неин елемент. Започваме с възможността предният капак да се отваря настрани, а не нагоре, и да добавите по-готини странични огледала. Отваряйки багажника, можете да се насладите на нацвъканите вътре LCD дисплейче, две ОГРОООМНИ тонколони и NOS бутилка. Можете да замените джантите със спинъри или пък да вкарате мощна хидравлична система за East/West side подскоци (“Still Dre” style). Неонът вече не светка само под колата, но и огрява с мека светлина багажника и двигателя. Светлината на фаровете ви също се променя, за да съответства на цвета на колата. Дори можете да инсталнете допълнителни дюзи за нитрото, което да го издухва под гумите или от капака, като Скайлайна в 2Fast 2Furious. И ако това не ви е достатъчно, цветовата гама на изгорелите газове също може да се промени по вкуса ви.

Винилите са адски много повече: добавени са цяла нова гама от стандартни, на цялото тяло, уникални, най-добрите от състезанието “Нарисувай ми винил”, организирано от EA, както и няколко на най-популярните Underground американски състезатели. Точно това е нужно на заглавие от този тип, за да се издигне до култов статус. А и вече в мулти доста по-рядко ще срещнете кола близнак на вашата. Разбира се и бройката на целите “костюми” е вдигната. Системата за визуален рейтинг е леко пипната и специалните изпълнения тип – мини на един косъм разстояние до кола от трафика или нисък полет над тополите от моста вече не ви носят точки престиж, а пълнят нитро скалата ви. Това малко променя геймплея, тъй като вече NOS резервът ви не е фиксирана цифра и може да се използва по-често в зависимост от уменията ви.

Групово

Най-накрая ЕА добавиха възможността за Lan игри в NFS:U серията. Не това е толкова яко, че ще го повторя – ИМА LAAAAAN! Така че край с бъгавият Интернет-плей и скапания пинг – можете да си цъкате с приятелчетата от блока или клуба по всяко време и ‘га ви душа поиска. За подобряване на личните ви резултати обаче ще трябва да намалите доста графичните детайли. И тук играта отнася единствената черна точка – обратнопропорционално на стотиците възможности за тунинг по колата, в ръцете ви има доста постни настройки за цялостната визия. Защото играта е невероятна графично – блър-ефектът при висока скорост, реалистичните светлини от фарове и улични лампи, зашеметяващите отражения по капака на возилото ви и искрите, когато одерете бордюра, ви карат да се чудите как се чувства видеокартата ви момента. Дори страничните огледала отразяват. И проблемът тук е, че тази графична фиеста понякога пречи – отклонява ви се погледа по мацата отброяваща на старта и пропускате първите няколко секунди, зазяпвате се из града и се трясвате в някоя мантинела, или изскочилата зад ъгъла кола ви заслепява и я блъскате.

Второто малко измрънкване е по повод саундтрака, който малко не му достига да се докопа до култовостта на първия. И все пак е задължително да чуете Raiders on the storm на Doors в изпълнение на Snoop ДиОДжи.
Та ако още не сте го разбрали, това е ИГРАТА. Намерете си я, циклете на нея, отсвирете всичко останало. А аз отивам да търся начин да се сдобия с кеш за проклетия Eclipse на автоборсата в Горубляне.

Автор: Георги Панайотов