by PC Mania
Изминаха четири години от появата на първия Need For Speed, който постави началото на една от най-успешните поредици в историята на компютърните игри. Electronic Arts бързо усетиха потенциала на продукти като Test Drive, в които всеки с помощта на своя компютър би могъл да застане зад волана на мечтаната кола и създадоха серия от незабравими игри, доставили огромно удоволствие на милиони фенове на компютърните ралита. Серията Need For Speed е една от основните причини Electronic Arts да застане на гребена на вълната сред производителите на игри. По-малко от година след появата на Need For Speed III Electronic Arts не устояха на изкушението и изкараха на бял свят новата част от легендарната поредица, наречена High Stakes.
Веднага щом разбрах за новия проект в мен възникна въпросът: Какво ще ни предложат сега хората от Electronic Arts – дали подобрена и усъвършенствана версия или един изцяло обновен продукт? Този въпрос не бе случаен, тъй като третото издание от популярната поредица беше достигнало ръба на съвършенството с прекрасната си графика и геймплей.
В Need For Speed – High Stakes наред с добре направеното старо са прибавени толкова много новости, че се чудя откъде да започна.
Още щом пуснах играта ми направи впечатление, че програмистите и дизайнерите са си извадили поука от невероятния успех на Speed Busters, успяла да грабне сърцата на геймърите с прецизно оформените автомобили, по които вече оставаха следи от неизбежните катастрофи и с коренно променения от това геймплей. Всичко това обаче си има своята цена и тя се нарича бърз процесор и мощен 3D-ускорител. Electronic Arts изчакаха предвидливо появата и налагането на такива 3D-карти като Riva TNT, ATI 128 и различните продукти на 3DFx, за да извадят на масата най-тежкия си коз. Need For Speed – High Stakes предлага на геймъра – почитател на компютърните ралита забавление от най-висок клас. По отношение на графиката останах приятно изненадан от възможността да се впусна в дива надпревара при разделителни способности по-високи от 800/600. 32-битовият цвят радва окото с богати, живи цветове и плавни преливания между тях. Всичко това прави визуалното усещане от играта по-реално от всякога. Специалните ефекти са едни от най-добрите, които съм срещал досега. Прехвърчащите при катастрофа искри, блясъкът от слънчевите лъчи и фаровете, мъглите, дъждовете, огньовете и пушеците изглеждат толкова истински, че ако пуснете играта в софтуерен режим, ще се сблъскате с гледка, която би убедила всеки в необходимостта от притежаването на сносен графичен ускорител. Автомобилите, с които можете да пробвате шофьорските си умения са изключително прецизно моделирани. Шофьорът е анимиран така, че когато покрай вас преминава някой от компютърните ви противници, можете ясно да видите как върти волана.
Най-приятно бях изненадан от това, че автомобилите вече могат и да се строшат след непрекъснатите сблъсъци. Авторите на играта сложиха край на неразрушимите возила, които си оставаха невредими и лъскави дори след челен удар със скорост над 200 км/ч. Разбира се, за тези, които биха страдали от вида на смачканото си Diablo, е предвидена възможността за изключване на тази опция. Друг е въпросът, че по този начин се разваля прекрасният нов геймплей.
Пистите също са оформени много добре – авторите още в третата част премахнаха до голяма степен подредените като декори около трасето 2D-текстури, но в новия си продукт надминаха очакванията ми и създадоха невероятни пейзажи, които могат да бъдат еталон в това отношение.
В звука кой знае какви новости няма. Ако разполагате с прилична 3D-звукова карта, ще зарадвате слуха си с много реалистичния рев от двигателите на преминаващите автомобили, с грохота от мачкащите се при сблъсък ламарини. Всичко това, заедно със специфичния за всяка писта звуков фон, създава много приятна атмосфера, която подсилва в голяма степен усещането от играта.
Интерфейсът е подобен като в третата част и покрай въведените новости и различни варианти на игра, в началото може да ви се стори малко объркващ, но се свиква бързо, така че в крайна сметка отново ще усетите подредеността и интуитивността – типични за продуктите на Electronic Arts.
Геймплеят в Need For Speed IV – High Stakes има две страни – изцяло е запазено всичко от предишното издание, но са добавени много нови възможности. Класическият Need For Speed се състои от:
– Single Race, където може да се състезавате с кола по избор срещу каквито желаете противници и на писта, която най-много ви допада. Повечето геймъри използват тази възможност за малко неангажиращ екшън или за проверка на своите способности, а защо не и на за тестване на различните автомобили и писти. Това е една добра подготовка преди впускането в сериозните състезания.
– Knockout се състои в това, че последният завършил отпада и така до последната писта, където двамата най-добри решават в пряк двубой спора за първото място.
– Tournament е поредица от шест състезания по различни трасета. В зависимост от мястото, на което се класирате – получавате и съответен брой точки. Печели събралият най-много точки в поредицата.
– Hot Pursuit е дивашко преследване с пътната полиция и смело мога да го определя като най-зрелищната част от Need For Speed. Освен бясната гонитба NFS – катаджиите са ви приготвили и някои недотам приятни изненади. Към познатите пътни блокади и ленти с шипове е прибавен и нов похват, който трябва да вгорчи живота ви на водач на МПС, а именно нов вид препятствие – препречване на пътя с бетонни блокове. Като сложим и насрещното движение – картинката става от мрачна по-мрачна.
Освен описания вече вариант на Hot Pursuit, авторите са приготвили още:
– Getaway, където целта е максимално дълго да се измъквате от преследващите ви полицейски коли или пък ако се състезавате като полицай, да успеете колкото може по-бързо да отстраните от пътя нарушителя.
– в Timetrap, ако играете като шофьор, трябва да направите определен брой обиколки за даден период от време, което пък значи, че ако искате да спечелите, не трябва да се оставяте в ръцете на полицията, защото знаете, че една глоба носи и доста загуба на време. Ако пък се вживеете в ролята на ченге, трябва да успеете да спрете двамата си противници, преди времето да е изтекло.
Напълно нова за Need For Speed е възможността да участвате в комерсиалното състезание, наречено Career. Това е една поредица от турнири с основна цел да натрупате достатъчно пари, които са необходими за ремонти, за ъпгрейд на автомобила или за закупуване на нов по-мощен и бърз. Ремонтите са неизбежни, тъй като освен смачкания и очукан външен вид, колата ви започва да се поврежда и на функционално ниво – намалява се мощността и бързината, отказват спирачките, става все по-трудно управляема. Купуването на разни добавки пък ще ви даде определено предимство пред конкурентите. Ъпгрейдът се осъществява на три етапа, като всеки струва определено количество пари. При първото ниво на преоборудване може да се сдобиете с най-различни екстри, които ще направят колата ви по-аеродинамична и по-лесно управляема. На второто ниво освен подобрената аеродинамика, ще бъде намалено и теглото на автомобила ви, откъдето следва по-бързо ускоряване и постигане на по-високи максимални скорости, но и по-малка устойчивост на пътя. В третото ниво ниво може да се сдобиете с подобрен двигател и по-надеждни спирачки. Целият проблем при така наречения ъпгрейд на автомобила е, че след толкова промени няма да може да го познаете на пътя и ще трябва отново да свиквате с него. Тук изборът си е ваш – можете да не харчите пари за ъпгрейди, а да ги събирате и след като продадете старата кола да си купите нова.
Като стана въпрос за автомобилите, е редно да спомена, че на сайта на фирмата-производител можете да откриете и своеобразно допитване до геймърите от цял свят за най-предпочитана кола. Разбира се, тази класация е изградена върху играта за Play Station, която изпревари с появата си РС-версията, но така или иначе в двата варианта големи разлики няма така, че спокойно мога да предложа на вниманието ви заемащите първите 5 места във въпросната класация:
1. McLaren F1 28%
2. Porsche 911 Turbo 26%
3. BMW M5 11%
4. F 50 10%
5. BMW Z3 7%
Моята класация би изглеждала по-малко по-различен начин. На първо място бих поставил Mercedes GLK-GTR, на второ – Porsche 911 Turbo, на следващите три – Mercedes CLS 230, F50, BMW M5.
Пистите са седем на брой и са разположени в Европа и Северна Америка:
– Celtic Ruins е първата писта, по която ще можете да се пуснете. Тя е и най-леката – без много завои и особени неравности по пътя. Това е и най-скоростното трасе в Need For Speed IV.
– Landstrasse е втората писта в списъка, но по степен на трудност бих я поставил сред последните. Макар да е с прекрасни, широки пътища, тя е е изпълнена с множество завои, някои от които доста сложни за преодоляване.
– Route Adonf е любимата ми писта, която грабва най-вече с разнообразието, което предлага. На нея може да изстискате всичко от вашия автомобил.
– Dolphin Cove е с изключително живописен пейзаж, но пък е от трасетата, по които можете да забравите, че имате спирачка.
– Durham Road е от най-тежките писти в Need For Speed IV. За да се преодолеят множеството коварни препятствия и уловки по пътя, е необходима максимална концентрация от страна на шофьора.
– в Kindiak Park най-голямата атракция е туристическото влакче, на чийто път не бива да се изпречвате, ако искате да имате някакъв шанс за спечелване на състезанието. Това е една добре балансирана писта – нито много лесна, нито прекалено трудна.
– Snowy Ridge е пистата за професионалисти. Независимо от модела и класа на автомобила, който управлявате, ще ви се наложи да проявите истинско майсторство, за да се класирате достойно на това трасе.
Към тези писти могат да бъдат добавени и трите състезателни трасета, които не се отличават с нищо особено, а като бонуси или с помощта на Cheats могат да бъдат отворени и пистите от Need For Speed III.
Electronic Arts, както почти винаги досега, ни предлагат продукт, за който ще се говори дълго време. Прекрасната графика, оригиналните хрумвания, добре балансираният и многообразен геймплей правят от Need For Speed IV – High Stakes игра, която задължително трябва да присъства в колекцията на всеки уважаващ себе си геймър.
Автор: Владо Георгиев