Necrovision: Lost Company – PC MANIA 2.0

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

15-ти Ноември, 1916 г. , североизточно от Вердюн. 11:30

„Да не мислиш с главата си е най-пагубното нещо за човечеството. Бях на ръба на епохално откритие – ваксина, която да излекува странната зараза, която започна да покосява войските ни. И изведнъж – изхвърлиха ме от лабораторията, пратиха ме насред фронта, където имало по-голяма нужда от мен. Предпочетоха да съм просто поредният фриц за пушечно месо, вместо наистина да разгърна потенциала си. Но не всичко е загубено. Мога да продължа работата си. Но не мога да я завърша без помощта на моя стар приятел – фелдмаршал Менге. Заразата е тръгнала от една рота, която все още не е загубила личния си състав. Ако ги намеря ще мога да продължа изследванията си. А ако намеря тях, ще намеря и Менге и ще завърша изследванията си върху ваксината. Тази зараза е много странна – кара хората да губят разсъдъка си, но не и рефлексите си. Всички боравят отлично с оръжията, не губят речта си, но просто… сякаш са като обсебени. Избиват всички, които не са като тях.

 Слязох на една жп гара във Вердюн. Заразата бе вече с размери на епидемия. Тягостно усещане изпълваше въздуха. Но имаше и нещо друго. Графиката беше значително по-грозна Сякаш играех Quake 2 на средни настройки. Замислих се: как е възможно това? Гениалният ми ум на учен не можа да намери отговор. Но това не промени пикселизираната околна среда. Която между впрочем оставя впечатление, че е дори по-тежка отколкото в оригиналната игра. В един от тези мигове разбираш как понякога си изправен пред дилема, в която няма правилен избор – в този случай – красотата или производителността. Въздъхнах и избрах второто. За щастие, щом почна екшъна, не ми се налагаше да мисля много върху това, макар че някои чести моменти включващи изобилие от пламъци или експлозии, ме връщаха към тези размисли – че няма правилен избор, напомняйки ми го със солидния спад на кадрите в секунда. Но какво да се прави, война е, а на война падат жертви.

 ,,Йонас Зимерман”

 15-ти Ноември, 1916 г. Вердюн, 21:00 ч.

            „След като овършах половината зомбясъл Вердюн установих колко гадно нещо е политическата коректност. Значи все пак можеш да си немец, но не можеш да избиваш янки и англета. Можеш да избиваш немци. Но пък нали някой отвъд небесата на света в който съществувам, се е сетил, че не върви немец да избива немци, затова взел, че „заразил” немците, които трябва да отстрелвам и хоп – те вече са обсебени, болни врагове, готови за разстрел. Между другото въпросната зараза не е засегнала и един англичанин или американец, въпреки, че в играта такива имаше в изобилие(и всичките – приятели!). В името на кайзера – накъде отива този свят…

 Поне не ми се налага докато съм сам да обикалям сам. Редовно срещах разни приятели, които хвърляха тук-там по някое дуло и граната за подкрепа, е, разбира се – без особен успех, така че, върху моите плещи падаше всичко – от стрелянето до „Йонас, направи това, Йонас, донеси онова…”. Абе ей, вие уважение към възрастните хора нямате ли? Не съм първа младост и без това…

 Обсебените, заразени германци се държат по същия начин по който се държаха и необсебените германци от предната игра. Което пък малко ме кара да се замисля, как така аз знам какви са необсебените германци в предната игра, като тя още не се е случила (нищо, че е излязла преди пет години и половина)? Но да допуснем за целите на това писмо, че въз основа на някакъв необясним пространствено-времеви парадокс, аз знам какво ще се случи. И така, чрез размишления стигам до следващия си въпрос – как може такава мащабна епидемия, да остане без следа в предходната игра, която хронологически се развива след тази игра и то само в рамките на броени дни, а може би и часове? Аз като разправям, че хората не мислят с главите си…

  За щастие постепенно се появяват и нови кандидати за сопата ми с наковани пирони – уви, всички до един англоговорящи с немски акцент, сиреч – ingame немци. Някои от тях са малки и бързи, наметнати с качулки и нападат с байонети. Хубаво е да се държат на разстояние с автоматичен огън или точен изстрел със снайпера.

 Топло посрещане ми спретнаха на гарата и някакви зомбита с тояги и импровизирани щитове. Относително бързи са, щита ги пази от куршуми, така че ми остана да се осланям предимно на сигналния си пистолет, който намерих скрит на една тераса наблизо. Стреляш и бягаш. Пламъците ще свършат останалото.

 Новост са и вълците, чийто вой ще ви кара да се оглеждате – нападат като вълци, но щом ги убиете във вълчата им форма се превръщат в смъртоносни върколаци. Никога не им давайте да ви докоснат иначе е свършено с вас!

 А медицинските сестри в онзи проклет манастир?Горките момичета, обсебени и впоследствие надлежно разфасовани от щика на пушката ми. И откачените монаси с онези сатъри… Цяло чудо е, че съм още жив. Доста ми се струпа през изминалия ден – изправих се лице в лице със заразата, летях на самолет с който гонехме дракон, избих един господ знае колко и какви същества, а сега ми предстои да се пъхна във френски танк „Рено”. Наистина трябва да го давам по-полека, че на тия годинки ще си докарам като нищо някакъв инфаркт.

   Йонас Зимерман”

 

16-ти Ноември, 1916 г. 03:45 ч. 20 км източно от… от… Абе осмо ниво.

 Войната със своите пипала се е разпростряла навсякъде – градове, манастири, по гори и паланки, по въздух и по земя. Определено натоварването не ми се отразява добре… Започнах да виждам разни свръхестествени неща… които ми говорят! Бил съм избран за нещо,имал съм способностите…Божичко, само час по-скоро да стигна до фелдмаршал Менге! Войната със сигурност ще продължи, но подозирам, че някоя по-висша сила /гейм дизайнерите да речем/ няма да има нужда от мен и ще си почина. Ето я, крепостта, вътре съм, сега остава да се добре до фелдмаршала!

 Няколко минути по-късно на същото ниво

„Нау зис ис а стори твист! Оказа се, че цялата зараза е дело на Менге! След като си припомнихме младежките години, в които дружно рамо до рамо пуцахме араби в Мароко, изведнъж той се изпусна /не физиологически за щастие, майне год/ и започна да ги бръщолеви някакви за сили от отвъдното, за контролирана зараза, с която да превърнем армията си в безсмъртни зомбита… И аз му пуснах куршума в главата. Ако знаете само как ми се иска след всичко това просто да падна на място и да заспя… Но трябваше да направя ваксината – преди всичко това беше основната ми мисия в цялата игра… така де… война. Така че със всичките багажерии които сложех на гърба си, които пък възлизаха на горе-долу половината военна  продукция на Райха, се замъкнах напред в лабиринтите на крепостта да открия заветната лаборатория. Разбира се – навсякъде бъкаше от изчадията на Менге, а на всичкото отгоре започнаха да се появяват и някакви други изчадия, които не изглежда да имаха много общо със заразата на Менге, а бяха в пъти по-зловещи! За щастие, както до момента, така и сега нямаше причина да се притеснявам, защото имах от всичко по много – успоредно с автоматичното MP18 имах и американската BAR, която е адски мощно автоматично оръжие. Освен това имах и моя сигнален пистолет, чиито ракети могат да подпалят всеки враг с първия изстрел. Новата ми сопа с пирони определено е по-готска от войнишката лопатка, макар че освен визуалната разлика не установих някакви други такива. Все пак от Вердюн до тук ще намерите и достатъчно лопати, така че ако си ги харесвате – можете да си ги ползвате. Най-готиното в арсенала ми безспорно беше още една тежка MG08/15, като… Не, не стават три тежки картечници наведнъж, но тази си имаше и вградена огнехвъргачка! Ист ес нихт фантастиш? Спирам за сега, че наближавам лабораторията и ще имам работа.

 ,,Йонас Зимерман”

 …и още няколко минути по-късно, на следващото ниво…

  „Аз може и да полудявам, но логика няма! Как ще ми обясните това – изправям се срещу боса в края на предното ниво, той ме удря няколко пъти, аз умирам и… Минавам нивото. Дали ще успеете или не – нивото се минава. По-вероятно е обаче да го минете по-гореспоменатия начин, ако воювате на Demon Crusher. А самия той – беше като демон! Сдобих се с неговото оръжие – някаква ръкавица с метални, изскачащи нокти. Наобиколиха ме някакви странни същества, които ме наричаха „Хюмън некромансър”. Май не трябваше да гръмвам Менге. Провалил  сам някакви по-висши планове, доколкото разбирам, ама така или иначе тия вампирите /както се оказа в последствие/ се оказаха пичове и бяха единодушни, че аз мога да се справя не по-зле от Менге със задачата. С каква задача – така и не разбрах. Някакъв артефакт бил откраднат от демоните, но преди да се изправя срещу ордата, която го откраднала видите ли, трябвало първо да се изправя срещу себе си… И така, изправих се срещу себе си. Буквално. В края на всичките вампирски тунели ме натикаха в някаква зала, където се появи някакъв дух, който приличаше на мен и аз трябваше да го убия с наличните оръжия. Между другото атаките му не се отличаваха на онзи вампир, който служеше за бос в края на предходното ниво. Който пък от своя страна приличаше на мен от предната игра… Която хронологически още не се е случила де, но така както е тръгнало мисля, че може да изкарат още няколко продължения… Убих го и се изправих срещу някакъв титанично огромен гигант, който вече с ръка на сърцето мога да кажа, че си беше бос на място. Да, битката, която беше на два етапа, само половината беше чиста стрелба по него, но пък втория етап също беше повече от напрегнат и удовлетворителен, тъй че съм готов да им простя леката бос-еднотипност от предходните мисии. И тъй, завладях артефакта и станах зъл. Това е моята история. А, не, чакайте, има още малко, хубаво че се сетих…

 Ако не ви е стигнала кампанията има добавени нови предизвикателства в стаята за предизвикателства, а в мултиплеъра – два нови режима, /Gas Attack и Duel/ които в общи линии обаче не са нищо впечатляващо, още по-малко пък иновативно. Той от своя страна продължава да си страда от всичко което си страдаше в предната игра. Предизвикателствата обаче са доста по разчупени и трудни в сравнение с тези от оригиналната игра. В общи линии, ако ви е харесал NecroVision, ще ви хареса и Lost Company.

 Аз отивам да завладявам света.

 Йонас Зимерман”

Автор: Георги Кацаров