NecroVisioN – PCM2.0

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Войната. Войната никога не се променя. Геймърите сигурно сме по-ветерани и от най-големите ветерани – правили сме десанти в Нормандия и Сицилия, отбранявали сме Москва и Сталинград, воювали сме при Курск,, превземали сме Берлин, после сме стреляли и Чарлита из непроходимите виетнамски джунгли, за да стигнем до днешните (вече) изтъркани като подметка на просяк sci-fi близкоизочни, посткомунистически измишльотини.

Има обаче две особености при всички заглавия, които можете да разпознаете в горните редове. Първата от тях е, че войната винаги се представя наблъскана до козирката с някакво чувство за патос и никога не е брутална. Да, стреляте по врагове, те изревават и падат безжизнени. Кръв – ако има, е в миниатюрни количества. Тоест, макар военни, тези игри са абсолютно небрутални. Второто от нещата, които и досега си остават една Тера Инкогнита за този жанр – това е темата за Първата световна война. Е, запознайте се с NecroVision – играта, която макар и пълна фантасмагория, може да остави у вас усещане за по-реалистична война от всички Call of Duty-та, Medal of Honor-и и Battlefield-и, взети заедно. Защото NecroVision, уважаеми дами и господа, представя

Войната – кална, мръсна, ужасна и неподправено брутална.

Бойните действия покрай река Сома. Едно от най-големите кланета в Голямата Война. Нощ. Вие сте Саймън Бъкнър – янки, попаднал в британска военна част, която планира нощна офанзива край Сома, която трябва да реши изхода на сражението. Кален окоп, излива се пороен дъжд. Команда. Атака. Засада. Експлозии и картечна стрелба. Започвате да лазите, с молби към Бог да запази жалкия ви живот. Събуждате се в плевня с още един войник. Паникьосан, сякаш говори сам на себе си. Страхливецът е избягал първи от бойното поле, докато фрицовете са започвали газова атака. Оцелели от вашата част са тичали след него, но той се е залостил в плевнята, обричайки всички на бавна и мъчителна смърт. Вадите пистолета и му пръскате главата. Буквално. Играта няма да ви спести нищо от това, което се е случвало на фронта тогава. Именно това е чарът на NecroVision – неподправената бруталност, с която е заредена играта от първия до последния си бит.

Джитката предлага солидна собствена история, която като развитие накрая няма нищо общо с това, което се случва в началото. Образно казано, ще започнете по бойните полета на Първата световна война, докато изведнъж немските трупове не започнат да оживяват, а вие лека по лека ще разберете причината за това – луд немски учен, на име Йонас Зимерман. Решавайки, че той е по-голямата заплаха, вие се впускате по неговите следи, само за да откриете, че той е водел съвсем друга война, срещу съвсем друг противник. След като го убиете, вие поемате неговата роля и така се запознавате с древната раса на Вампирите, която обитава гигантски подземни градове, и която от хилядолетия води война за оцеляване срещу демоничните орди на Мефисто, който иска да превземе всичко. Вампирската раса комуникира с вас посредством дух на загинал войн, който обитава Shadow Hand-a – върховното вампирско оръжие, но за него – по-нататък. След като преминете през вампирските градове, ще се озовете в самия Ад – огнен, готически и сюрреалистичен – такъв, какъвто винаги сте си го представяли, но никоя игра не ви го е представила до този момент. Патакламите в тези нива могат преспокойно да си съперничат с коя да е част на Serious Sam.

Бойни техники

Както вече споменах, играта започва по бойните полета около река Сома – безкрайни лабиринти от окопи, пълни с отровен газ и шваби. Вие вземате винтовката на убития си „другар” и се впускате в екшъна. Първото нещо, на което бих искал да наблегна, е бойната система на играта. За разлика от другите военни шутъри, тук можете да сурнете цял арсенал, достатъчен за провеждането на широкомащабно настъпление. Най-голямо впечатление прави възможността да комбинирате по две оръжия. Когато и двете ви ръце държат по нещо – тогава левият бутон на мишката отговаря за лявата ви ръка, а десния – за дясната. Когато се биете само с едно оръжие, било то за една или две ръце, тогава стрелбата се извършва нормално, като со десниот бутон на цвъркалото се мерите, а со левиот – пуцате.

Якото е, че играта непрекъснато ще ви въвлича в близки боеве, за да можете да се насладите максимално на битките с противниците. Идеята е да погубвате вашите противници не толкова със стрелба, колкото със зрелищни комбо атаки. В играта те са над петдесет. Можете да пребиете даден противник, използвайки байонета и ритници, или меле атака – тогава играта ще ви „награди” с комбо Angry Farmer. Хедшотите са няколко вида, а ако вкарате удари с помпата, накрая довършителното движение се състои в това, че подпирате дулото под брадичката на противника ви и му отнасяте главата. Можете да пробождате враговете с щика на пушката си, можете да го забиете в шията им и с един удар по приклада да откъснете главите им. Отделно можете да осъществявате специални атаки с хладните оръжия, като просто ги хвърляте по враговете си. Лопатата е в състояние да къса глави, ако използвате снайпера пък можете да преспокойно да отнесете я крак, я ръка на някой фриц.

На кой му трябват оръжия, когато имаме магии?

Истинския купон в играта обаче започва, когато вземате т.нар. Shadow Hand и се превръщате в Shadow Warrior (нищо общо с играта със същото име). Количеството на противниците, а и тяхната разновидност, започват доста да се покачват, а вие ще трябва да съчетавате уменията на ръкавицата с нейните остри нокти, тип Wolverine, и с вампирските оръжия. Ръкавицата има около седем-осем „умения”, или да ги наречем атаки. Вместо муниции ползва вашия адреналин. Когато имате достатъчно адреналин за дадена атака – ръката ви се обгръща в пламъци. Можете да мятате мощни огнени топки, да поразявате враговете си със светлинни колове, да ги замразявате, да ги изстисквате с бодлива тел, дори можете да пускате енергийно заледяващо поле и да съживявате мъртви трупове, превръщайки ги в зомбита, които се бият на ваша страна. Адреналинът се натрупва по няколко начина. Първият е като убивате противници – ако просто ги отстреляте, ще ви даде малко адреналин, но колкото повече комбо атаки навързвате – толкова повече адреналин трупате. Когато убиете някой враг по особено брутален начин от тялото му изпадат черевни и/или жълти призрачни черепчета. Червените възстановяват вашето здраве, а жълтите – вашия адреналин.

Здравето ви се регенерира, но не напълно, и ако искате да го възстановите изцяло ще трябва да използвате или аптечки, или гореспоменатите черепи/камъни. Ако ви вземат твърде много здраве, играта влиза в Last Breath режим, който, в зависимост от вашия адреналин, забавя времето и ви прави неуязвим за атаки. Времето не е много така или иначе. Ако искате обаче, можете да предизвикате сходен ефект (без безсмъртието) в кой да е момент в играта, стига да имате достатъчно адреналин. Към битките трябва да се добави и възможността да управлявате „превозни средства”. Като това е силно казано, защото в единия случай говорим за двукраки, древни Mech-ове, а в другия… Е, другия ще си го премълча, но ще ви кажа, че такова нещо в шутър едва ли сте виждали до този момент, но обръща играта в 360 градуса екшън. Може би тези, които са играли Descent ще ме разберат.

Но какво е шутър без интересни врагове, върху които да изпровате всичките си играчки?

Играта започва с различни фрицове – и като въоръжение, и като дизайн. Репликите им обаче са доста еднообразни, въпреки, че са добре озвучени на немски език. Ще попаднете и на немски зомбита – бавни врагове, които или разчитат на физически контакт или хвърлят камъни по вас. Щом слезете в подземните светове, редиците значително се освежават – появяват се странни човекоподобни паяци с газови маски, както и нови зомбита, чиито тела са обвити с бодлива тел и се отличават с огромна бързина и агресивност на атаките. Ще се сблъскате с няколко вида обсебени вампирски войни, а когато стигнете до редиците на Ада, ще се изправите срещу импове, горгоноподобни същества, които се телепортират, гаргойли и прочее адска сган.

На края на повечето нива ще срещнете и по един бос, макар, че в повечето случаи босовете са обикновени врагове, които по-нататък в играта срещате в по-големи количества. Има си обаче и специални мастити бос битки, като например битката със Зимерман, която направо ми взе здравето, докато я мина на Demon Crusher ниво на трудност (сиреч – най-трудното). Проблемът е, че има само един чекпойнт преди самата битка, а играта на това ниво на трудност не ви позволява произволни сейфове, а само чекпойнти. И доста пъти умрях в края на самия бой, който протича на няколко етапа. Ще имате възможност да премерите сили с Азазел, а след това и със самия Мефисто. Забравих да отбележа, че всички мастити босове в тази игра се отличават с огромни размери.

Минутки за критика

Мултиплейърът на Necrovision, дами и господа, е безобразно копие – почти 1:1 с това на Call of Duty 2. Уви, това е ахилесовата пета на това заглавие. Без значение какъв режим играете, при влизането си в игра, вие избирате първо дали да сте германец или англичанин, след което трябва да изберете основно бойно оръжие, с прилежащия му комплект гранати и прочее, по същия начин по който го избирахте в CoD 2. Освен това, имате само четири игрални режима – Deathmatch, Team Deathmatch, Last Man Standing и Capture the Artifact, който е видоизменен Capture the Flag. Освен това всички отличителни белези на сингъла – бруталността, адреналина, ритниците, хладните оръжия, безбройните комбо атаки, вампирските оръжия и Shadow Hand-a с нейните магии – тук просто отсъстват. Единствената разлика между двата отбора са винтовките, като тази на германците има предимство в презареждането пред тази на англичаните.

Играта се захранва от старичкия, дори за 2009-та година, когато излиза играта, Pain Engine – същият който захранваше и Painkiller. Да, енджинът е променен до неузнаваемост и успява да придаде една собствена, уникална, мрачна визия на цялата игра. И да – доста е неоптимизиран. Имайки предвид, че всичко що стърчи в играта е някаква геометрия, добавете и факта, че дори труповете на противниците ви могат да бъдат ритани до края на нивото, ако пожелаете – смятайте за какво натоварване на машината ви става въпрос. Играта изглежда малко по-добре от F.E.A.R. да речем, и е тежка горе-долу колкото Crysis. На всичкото отгоре, ако имате много ефекти (като например пламъци), в даден момент това може сериозно да забави скоростта. Озвучаването на играта е на ниво – оръжията пълнят душата, а музиката допълва мрачната и потискаща атмосфера. Отличава се откриващото парче – Preliator на Globus.

Финалната присъда

NecroVision е една доста добра игра. В първата й част ще ви споходи едно приятно, топло усещане, сякаш играете продължение на Wolfenstein и в действителност играта доста наподобява Волфа, само дето е някак си по-развита, абе „по” във всяко едно отношение. Уви, изисква хубава машинка, за да върви нормално, което от дистанцията на петте години, които минаха от излизането й, може да звучи леко смешно. Но ако имаше нещо, което тогава дразнеше геймърите, това беше именно въпросното забавяне на цялата игра, в следствие на лошата оптимизация, което оставяше впечатление, че играта е бавна и мудна. И все пак сингълплейъра има доста висок фактор на преиграване – било то за удоволствието да накълцате малко зомбита, да отключите всички предизвикателства или нещо друго. Така че – към окопите!

———————————————————–

За да ни предаде тази статия, през окопите вече премина Георги Кацаров, a.k.a Serious Sam. Това е поредната статия – трета за Sam! – която публикуваме като част от новата PC Mania 2.0.

Искаш да публикуваме и твоята статия? Възможно е! Всички подробности ще намериш в обновените правила тук.

Автор: PCM 2.0