by PC Mania
Някои хора казват, че глупаците се учат от своите грешки, а мъдреците от грешките на другите. Страх ме е да си помисля в каква мижава категория попадам аз, защото не се уча дори и от своите. Но нека не се задълбавам по темата. До тези размисли ме доведе поредното заглавие, за което имах някакви много високи очаквания и което в крайна сметка се оказа голямо разминаване с действителността.
Поредицата Nancy Drew всъщност стартира през 1930 г. като някакъв неизчерпаем сериал, който явно е доста хитов, за да продължава да съществува на хартия толкова време (първоначално става дума за романи). В нея се разказва за момиче, което в началото е на 16, а към 1940 г. вече според авторите е на 18. Нанси е тийнейджърка-детектив. Момичето живее с баща си (загубила е майка си, когато била на десет). Най-голямата й страст е да разрешава мистерии. Целевата група на книгите, а сега и на играта, е
по-младата аудитория
Уви :-(. За много хора това е много освежаваща разлика в сравнение с други подобни заглавия, където има много кръв и насилие, но не и за мен. Разбира се това, което ми липсва, не е просто кръвта (даааааааа, бе :-)). Играта е твърде детска – просто такава е целта. Уж има две опции за ниво на трудност – старши и младши детектив, но то май е просто за по-умни или умствено изостанали деца :-P. И не ме разбирайте погрешно – в играта има препъни-камъни. Въпросът е, че цялото отношение, ако щете, е като в детската градина.
Още със стартирането добрата кака Нанси ни разказва кое по менюто какво е и как служи. Чувството е все едно сте с проходилка и героинята нежно ви потупва, хвалейки ви колко бързо напредвате. Мисля, че дори и децата не искат да им се натяква, че са такива. Можеше някак малко по-дискретно да се случва цялата тази история с младата аудитория. Иначе като цяло подкрепям идеята – готино е. Дори някои от загадките са специално направени с обучителен характер и доколкото разбрах, дори родителите на разни хлапета се радвали. Въпросът е дали съответните деца ще посрещнат с такъв ентусиазъм заглавието…
Да се върна обаче към очакванията ми. Много отдавна до мен достигаха всякакви екзалтирани коментари за поредицата и сега разбирам, че новата част, до която най-после се добрах и аз, е осемнадесета подред. Направо е ненормално :-). Именно затова мислех, че пропускам много. И все така се случваше, че накрая не пусках нито едно от заглавията и берях ядове, че не съм намерила време…
Фантомът
Италианската полиция се обажда на Нанси и я моли за помощ (силно вероятно е да се случи, нали…). Появил се е голям лошковец, който краде артефакти и други ценни творби, оценявани като изкуство. Никой не може да идентифицира маскирания бандит или да го хване. Заподозрените са много, сред тях попада графиня, художник, журналистка… Всеки един от тях има мотив и възможност да извърши престъпленията. Журналистката – ваша съквартирантка още в началото, подмята, че е силно заинтригувана от случая и дори е дочула какъв е следващият ход на крадеца. Той ще открадне човек…
Така малко по малко се заплита и интригата. Има и интересни моменти в заглавието. За да откриете истинския престъпник, трябва да изучавате един по един възможните заподозрени, като разбирате различни подробности, които помагат те да отпадат от списъка с вероятни извършители.
Венеция
Сред добрите попадения е мястото на действието – Венеция. Много романтично, поетично, красиво и предразполагащо към интриги и маски легендарно свърталище на откачалки. Тук сред красивата архитектура и китни светли пазарчета, придвижвайки с гондола по каналите, почти можете да забравите дали сте на почивка или водите разследване. Ако си платите, дори можете да слушате песни, докато ви разхождат наоколо. Приятно е.
Идилията на моменти малко издиша обаче, защото графиката е неприятно старомодна и скована. Не знам къде са ги видели тези хора, пишещи хвалби из интернет (освен в лъжовния трейлър да е било). Картинките били така добре пипнати, че можеш да ги сбъркаш с реалност или снимка. За мен обаче играта си е даже грозничка.
Неудобен е и интерфейсът. Уж можете да се движите в дадена посока и, вероятно за ваше улеснение, да сменяте гледната си точка директно без кликване, а само с ротация на мишката. Това обаче звучи удобно само на думи.
Друг странен факт е, че имаше много приказки за това, че историята няма да е линейна и че ще се променя динамично в зависимост от вашите действия. С неохота авторите признават, че и това все още не е факт (в 18-тата игра :-/ За къде да бързат наистина… време бол) И все пак има малък намек за това тяхно намерение. При воденето на диалозите има някакво незначително значение какво точно ще кажете, което малко влияе на нещата – най-точно казано влияе на начина, по който можете да използвате информацията, която съответно имате (голям праз, нали…).
Геймплеят – без увъртане
Той е не много сложен и съдържа пъзели от типа да отключиш ключалка, като разкажеш играта на механизма, да си купиш костюм и да се престориш на някой друг, да изтанцуваш нещо смешно на една сцена, воден от звукови подсказки. Съжалявам, но всичко е малко дрън-дрън та пляс. Дори не знам защо наистина играта толкова не ми допадна. Аха-аха да ми хареса и нещо просто й убягва в последния момент. Оригиналност? Или пък конкретна подробност, която да я прави по-различна или интересна.
Освен пъзелите, които към края уж са повече, по-разнообразни и по-интересни.
Основен елемент са диалозите, които въпреки че са много, поне не са скучни. Дори има добро чувство за хумор тук-таме, обаче е толкова малко като количество, че се чудите имаше ли го изобщо или просто сте си въобразили нещо за момент.
Не знам дали усещате, но май вече се боря като прасе с тиква с тази статия. Много искам да ви кажа нещо мило за играта, защото, видяло се е, всички други критици ги радва. Искаше ми се да не изкажа толкова крайно мнение по въпроса, обаче съм много откровена днес и си признавам, че тази игра не ме заинтригува и грам. А може би просто не съм достатъчно детски настроена точно в този момент. Надявам се за вас тя да донесе повече приключения и да прикове вниманието ви. Мен ме отегчи и мисля да подремна.
Автор: Лили Стоилова