NOX

Въпросът за плагиатството в компютърните игри съществува горе-долу оттогава, откогато съществуват и самите игри – винаги са се сипели коментари и обвинения, понякога – основателни, понякога – не, че еди-коя си игра била “клонинг” и не предлагала нищо ново на играчите.
Това стана съвсем модерно напоследък, особено в сравнително наскоро придобилите популярност жанрове на 3D-екшъните и реалновремевите стратегии. При това не само при дребните, нискобюджетни заглавия на азиатските фирмички, които се опитват да пробият на пазара, възползвайки се от популярността на мега-хитовете като Starcraft, а и при някои реномирани и утвърдени на пазара производители на игри. Малко са фирмите, които успяват да покажат нещо наистина ново, свежо и оригинално – каквото беше Dune 2 на Westwood преди доста години (първата RTS). Втората игра от същия жанр беше дебютното заглавие на Blizzard – Warcraft и веднага късогледите критици се хвърлиха да ги обвиняват в интелектуално плагиатство и копиране на чужди идеи. Според мен такива обвинения са най-малкото неоснователни, тъй като новите идеи в Warcraft съвсем не бяха една или две, а и Westwood на свой ред започнаха да заимстват идеи от заглавията на Blizzard (например – възможността за групово управление на единиците, която е съвсем естествена за всички съвременни RTS). В крайна сметка и двете фирми получиха завидна печалба, която им помогна да се превърнат в това, което са днес, а наглите обвинения за плагиатство не им попречиха да издават нови и нови печеливши игри от същия жанр…

Сега ми предстои да представя една игра, за която със сигурност ще чуете подобни обвинения, но този път в другата посока – че Westwood Studios са изплагиатствали идеите на Blizzard Entertainment. Или по-точно, че най-новата им екшън-ролева игра NOX приличала подозрително на мегахита Diablo. Още отсега ще ви кажа твърдо – не им се връзвайте! NOX прилича на Diablo точно толкова, колкото Warcraft приличаше на Dunе 2, с други думи – почти никак. Разбира се, когато двете заглавия са в един и същ жанр винаги е възможно да се направи някакъв паралел, но да се говори за плагиатство е просто абсурдно и хората, които го твърдят, със сигурност не са играли поне едната от двете игри и не могат да направят обективно сравнение. А NOX е една оригинална и приятна игра, които наистина изпъква сред “сушата” на пазара, която традиционно настъпва в началото на годината.

Nox е поредният фентъзи свят, който има нужда от спасител.
И тъй като Памела Андерсън е заета с текущата си пластична операция, в ролята на спасител ще видим Джак – жител на добрата стара Земя, временно пребиваващ в света на Nox. Всякакви паралели с Джак Изкормвача са нежелателни! Тук ще говорим единствено за Джак Боеца, Джак Магьосника и Jack the Conjurer (което значи пак магьосник, но от малко по-различно естество – нещо като фокусник или вълшебник).
Именно това са трите възможни професионални реализации на нашия герой, като играчът може да избере всяка една от тях, според личните си предпочитания. Геймплеят на всяка от алтернативите е тотално различен, а и самата история започва и се развива по алтернативен път, така че е най-вероятно в крайна сметка да изиграете NOX поне три пъти, за да й се насладите напълно. Това е наистина невероятно сполучливо решение на авторите на играта или както обичаше да се изразява един футболен коментатор от недалечното минало – браво, Westwood, браво, Studios!

А сега ще се спра последователно на всеки един от трите класа герои, за да ви помогна да се ориентирате за това кой най-добре подхожда на вашата индивидуална ексцентричност. По традиция започвам с

Боецът – идеален за интелектуално необременените

Или по-точно за онези, които не искат да се тормозят с разни жезли, заклинания, мана, spellbooks и шарени светлинки. Със сигурност ще оцените неговите предимства – сериозно оръжие и тежка броня. Той единствен може да използва метални доспехи, мечове, щитове, брадви, шурикени и др. Освен това играта с него е сравнително най-проста за овладяване и следователно той е особено подходящ избор за всички новаци. Въпреки това си има някои тънкости – когато понатрупа опит, той получава разнообразни специални бойни умения – например крясъкът, който замайва по-слабите противници или способностите да се промъква безшумно и да изстрелва харпуни. Много забавна е и суперстилната “овнешка” атака с главата напред – ако уцелите врага – добре, ако се забиете в стената – много лошо! Всяко от тези специални умения може да бъде използвано неограничен брой пъти, като се изисква единствено да преминат няколко секунди за възстановяване на силата ви. Мисля, че това е всичко, което си струва да кажа за боеца, така че преминавам на

“Конджурджерът” – както го четат неграмотните

Няма да крия, че от трите “превъплъщения” на Джак това ми е любимото. Най-вече защото представлява нещо като хибрид между боец и маг или както биха го казали британците – Jack of all trades (пословицата наистина пасва идеално).

Позволено му е да облича по-леките кожени доспехи и освен това има доста богата колекция от магии и трикове, макар и отстъпващи по мощ на тези на “професионалните” магове. Conjurer-ите се специализират най-вече в призоваването и контролирането на различни същества. За тази цел са ви необходими Свитъците на Познанието (Scrolls of Knowledge). Можете да контролирате абсолютно всяко същество, чийто Свитък притежавате – след като му приложите съответната магия то попада под властта ви и е готово да изпълни всяка ваша заповед.
Възможностите са няколко – да му възложите да охранява определен район, да ви ескортира или да го пратите на лов за врагове. Разбира се, когато ви омръзне да си играете с него, можете и да го унищожите. Максималният брой на съществата, които можете да командвате, е ограничен, така че мултиплейър-играта да е балансирана. Когато откриете съответното заклинание (някъде към средата на играта), ще имате възможността и направо да призовавате съществата, които познавате. Conjurer-ът има и още една уникална способност – да създава т.нар. bombers – малки, бързи същества, заредени с магия по ваш избор. Те се втурват към врага и когато го достигнат, се самоунищожават, задействайки всичките магии, които са предварително заложени в тях.
Излишно е да ви споменавам за стратегическите възможности, които предлагат. И най-накрая, но не и по важност, ще се спра на способността на този клас герои да си служат с лък – недостъпно умение както за бойците, така и за магьосниците. Лъкът ще е ваш безценен спътник, особено ако го оборудвате с подходящи стрели (огнени, забавящи враговете, отровни – изборът е наистина богат). За разлика от Diablo тук броят на стрелите е краен и ако не ги пестите, като нищо ще свършат точно в най-неподходящия момент.

Магът – зеленчуци, който не яде

Деца, яжте си редовно краставиците, доматите и спанака! Знам, че са гадни, но ако не заякнете, няма да можете нито да вдигате тежките оръжия, нито да опъвате тетивата на лъка. И какво ви остава – да се захванете с интелектуален труд, което в света на Nox означава да станете маг. А те са хилави, със смешни шапки и всички ги бъзикат (разбира се – само зад гърба им, тъй като иначе като нищо ще се присъединят към щастливото семейство на земноводните). Шегата настрана – да си магьосник си има и своите предимства, но със сигурност е трудно да се научите да боравите бързо и успешно със завидната колекция от магии, която играта ви предоставя. Атакуващи, защитни, лечебни… Общо над 80. Някои от тях използвате върху себе си, други – върху враговете, а има и трети, за които това е опция (например лечебните – можете да лекувате както себе си, така и другите персонажи).

Май тук е мястото да кажа няколко думи за това как да се оправите с магиите. Задължително трябва да свикнете да използвате петте shortcut-клавиша на клавиатурата. Самите магии можете да организирате по петорки, като отделните петорки също е препоръчително да се сменят с клавиш от клавиатурата, а не с мишката. Например – в първата петорка включвате стандартни атакуващи магии, във втората – лечебни, в третата – защитни, в четвъртата – екзотиките и т.н. Звучи ненужно сложно, но като че ли това е единственият начин да играете ефективно с клас Wizard или Conjurer. Магическата енергия (мана) в играта се възстановява с еликсири или бавно се регенерира с времето. Новият елемент в сравнение с Diablo са магическите камъни, разхвърляни из нивата. Когато стоите близо до тях, магическата ви енергия се възстановява много бързо, но енергията на камъка също се изчерпва. Тези камъни правят геймплея много различен и са наистина безценни (но не и за бойците). Иначе магьосниците имат специални, предназначени само за тях наметала и шлемове, които заместват донякъде стандартните доспехи. Специалното им умение е да създават капани с произволно избрани от тях магии.

Както и в другите екшън-ориентирани RPG тук не е наблегнато много силно на показателите на героя ви, екипировката и т.н. Тези елементи са важни, но още по-важно е да имате опит в битките и бърз рефлекс. Героят ви трупа някакви си точки за опит, но в общи линии това не ви засяга особено – просто когато събере достатъчно, той ще качи ниво и ще подобри показателите си автоматично, като играчът няма думата кои показатели точно да се повишат. Дали това е предимство или недостатък трябва да прецените сами.

Инвентарът на героя ви побира учудващо много предмети – явно Джак е бил тежкоатлет или хамалин на Земята. Изчислих, че моят герой може без проблем да носи по джобовете си 45 тежки метални шлема например… И това е клас Conjurer, а представяте ли си колко е як боецът? Е, всичко това хич не е достоверно, но ако търсите реализъм, защо играете на компютърни игри изобщо? Реалността си е реалност, компютърните игри са си съвсем друга реалност, в която е напълно нормално да носиш в себе си 45 шлема и това да не ти се отразява физически 🙂

Westwood основателно се гордеят с “интерактивната среда”, която са създали в Nox. Преведено на български, това означава, че с почти всеки предмет около вас може да се прави нещо – да го счупите, преместите или Бог знае още какво. След като потрошите някой скелет можете да размествате кокаляците му както си искате. Нещо повече – самите предмети влияят на околната среда. Например – с динамично осветление: златото обагря околните предмети в жълто, еликсирите – в съответните цветове… Варелите с вода пък можете да използвате, за да гасите пламъци, с тежките предмети можете да задържате натиснати бутони и пр. И това ако не е интерактивност! С риск да се повторя отново ще кажа – браво Westwood, браво Studios!

Страшно добро впечатление ми направи и вниманието, с което авторите са изпипали дребните детайли в играта. Бъгове почти няма. Линиите на погледа на героя са представени много реалистично. Денят, нощта и полумракът също са бомба. За разлика от Diablo тук нивата не се генерират случайно, но това едва ли е сериозен недостатък – все пак Nox съдържа в себе си три абсолютно различни игри за всеки от героите. Не съм споменал все още, че в началото на играта можете да редактирате фасадата на Джак – какъв цвят да са дрехите и кожата му, дали да има коса, брада, бакенбарди, мустаци (отново можете да ги оцветите).
Колкото за майтапа можете да си създадете плешив герой с яркозелена кожа, синя брада и лилав мустак. Същата свобода имате и при оцветяването на дрехите на Джак, но той без друго скоро ще се отърве от тях (в Nox има много по-хубави и евтини), така че не се престаравайте.
Историята на играта не е кой знае колко заплетена и все пак е добра. Ако все още не сте се ориентирали в Nox, ще ви кажа, че той ми прилича малко на света от една друга игра на Westwood, наречена Kyrandia. С други думи – фентъзи, ама не прекалено сериозно. Та значи над Nox е надвиснала заплаха и то от женски пол. Това е некромансърката Хекуба, която се е амбицирала да покори света (нищо ново ли не могат да измислят тия злодеи?). За целта тя си създава армия от скелети, зомбита и темподобни рециклирани войни и наритва де що види живо същество с черната си магия. Само герой от друг свят може да я спре – герой, който да вземе Алебардата на Хорендъс, да я присъедини към магическия камък Сърцето на Нокс и всичко това да гарнира със странния звяр, наречен Weirdling, създавайки абсолютното оръжие. Герой като Джак.

Интерфейсът на играта е много новаторски и страшно удобен, след като веднъж му свикнете. Играе се едновременно с мишката и десетина клавиша в лявата половина на клавиатурата. Много ми хареса фактът, че курсорът на мишката се използва максимално, дори без натискане на клавишите й. Например повечето магии, когато са активирани с shortcut от клавиатурата, се изстрелват по посока на текущата позиция на курсора. Самият герой също е обърнат натам, като с левия клавиш атакува, а с десния се придвижва. Колкото по-далеч е курсорът от текущата му позиция, толкова по-бързо ще тича той. Обяснявам всичко това толкова подробно, защото управлението наистина е новаторско и аз поне съм възхитен от него.

Опс! За малко да пропусна графиката и звука

А те също заслужават всевъзможни похвали, особено музиката на играта. Просто трябва да чуете парчетата, за да повярвате – те винаги са разнообразни, никога няма да ви втръснат и най-важното – винаги са в синхрон с обстановката в момента (например когато се движите из гробищата със сигурност няма да чуете веселяшки частушки). Колкото до графиката, тук могат да се отправят една две забележки – най-вече това, че във високите режими всичко става прекалено дребно и играта се затруднява сериозно. Заради това аз играх в 640×480, но както можете да се досетите, тук играта не е чак дотам красива.

Мултиплейърът също си струва – особено с трите коренно различни класа герои и около 200-те магии, заклинания, оръжия и умения, които са на разположение. Играта просто ви предизвиква да мислите творчески и да ги комбинирате по подходящ начин. Например да замразите противника със Stun и после да му стоварите каменен юмрук на главата с Fist of Vengeance или да запалите огън под краката му докато не може да избяга.
Предвидени са и много различни отборни или солови мултиплейър игри, така че да не скучаете. Целта на Capture the Flag е ясна за всеки, който е играл съответния аналог в кой да е 3D-екшън или RTS. Arena пък е аналог на стандартния детмач. Elimination е същото като One Man Standing (всички се избиват, докато остане само един човек/отбор). В King of the Realm трябва да откриете короната и да я задържите максимално дълго. Докато я носите вие и съотборниците ви получавате точки за всяко убийство, а враговете – не. Flag Ball е нещо като спортна игра, в която трябва да уцелите знаменцето на противника с магическата сфера.

Да приключвам, че ще съмне!

В заключение мога да кажа само, че Westwood са си Westwood. Страхотна фирма със страхотни традиции! А Nox е направо гениална игра, която натри носа на Blizzard, които наскоро за пореден път отложиха дългоочакваното Diablo 2 (известно още като Дебило 2). Дали то ще е по-добро?

Автор: Боян Спасов