NHL Eastside Hockey Manager

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 08 сеп. 2004

Канада… Mясто хубаво, с хубави горички, полянки, и барове с надпис: “Яжте еленско, 50 000 вълка не може да грешат”. Страна на заснежени склонове, на французи и англичани, живеещи мирно един с друг. Страна на хокея. Игра на истинските мъже. Истинска, първична. В нея да направиш хедшот със стика си в главата на противников играч е не само позволено, но и ще се приеме с възторг от публиката – която, както винаги, е жадна за зрелища. Уви, в България хокеят е като бейзбола, американския футбол и стрийптийз баровете – вегетират, малцина знаят за тях и още по-малко се осмеляват да се опитат да си изкарват прехраната по този начин. Не че няма, но в сравнение с популярността им на Запад от Драгоман, все едно че ги няма.

Доста противоречиво нещо е един мениджър на тема хокей. От една страна, имаме изпълнената с екшън и напрежение спортна дисциплина, от друга – бавна и методична геймка, която е перфектна за прословутите дъждовни и летаргични летни следобеди, за отмора след тежък работен ден и за шахматисти.

NHL Eastside Hockey Manager е продукт на създателите на футболната серия мениджъри Championship Manager, и на моменти… всъщност, нека си го призная –

играта изглежда като мод

за въпросната серия. Просто са сменени имената на първенствата, отборите и играчите. Дори енджинът за проиграване на мачовете е същият, с малки промени, за да се напасне с правилата на хокея. От друга страна, поне аз не бях попадал на друг хокеен мениджър, така че лош или хубав – това е, което имаме за игра.

Ще можете да си изберете отбор от някое от по-известните първенства (съмнявам се, освен ако не сте върл почитател на ледените игри, че познавате друго, освен руското, канадското или американското) и да го прекарате през всички възможни шампионати. В играта няма екшън – най-многото, което можете да видите, е прозорче с тактиката си и коментар какво става по време на мача. Истинските страсти се разразяват не на игрището, а на мениджърско ниво – ще трябва да печелите мачове, за да си осигурявате спонсорство и реклама от големи корпорации. Със запечелените гущерчета пък ще се опитвате да привлечете по-качествени играчи в отбора и да ги изкопчвате изпод носовете на алчните мастити отбори (истинските мениджъри винаги вземат тим от трета глуха и го правят шампион – по-интересно е).
В един хубав миг ще можете

да зарежете стартовото си отборче

и понесен на крилата на репутацията си, да поведете някой от сигурните шампиони в 18-те предлагани лиги. Постоянно ще уреждате и наблюдавате тренировките на питомците си и въз основа на показаното, ще налагате промени в тактиката и състава на отбора. Ще се борите и с медиите, но веднъж привлечете ли ги на своя страна, славата ви може да нарасне неимоверно. И не забравяйте, че там някъде горе винаги има по-голяма рибка, един митичен чичко-паричко, чиито желания също ще трябва да задоволявате, ако желаете кранчето от средства към тима ви да не секне тотално.

Трябва да отбележа също така, че може да се напише книга специално за статистиките на отделните играчи и начините, по които те се променят в зависимост от заплащането, тренировките и средата, как тези промени влияят на играта и т.н. Но, уви, нямам и грам място повече, затова само ще ви кажа: ако играчите са доволни, резултатите са високи и чичко-паричко е хепи. Абе доволност му е майката и това си е.

Въпреки адски неотличаващата се графика (таблици, таблици, таблици и знаете ли какво – още таблици) и звук, играта е един доста добър мениджър, а жанрът винаги си е имал своите верни фенове. Така че: по една виртуална бира и печено от лос за всеки от тях!

Автор: Георги Панайотов