NFS: The Run – впечатления от демото

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 18 окт. 2011

До излизането на Need for Speed: The Run остава точно месец, но демото на играта вече е достъпно за геймърите, затова без да губим повече време подкарваме колата, за да видим дали приключението на Black Box, което ще ни отведе от Сан Франциско до Ню Йорк наистина е толкова вълнуващо.

Всъщност колата е само една – Lamborghini Gallardo – защото може да отключите другото Porsche 911 Carerra S, само ако поканите приятел през прословутата вече Autolog система на поредицата. Избирате едно от четирите предложени нива на трудност и правите първите си стъпки в кожата на Джак Рурк.

Задачата, която получаваме в първата отсечка, носеща името Desert Hills е съвсем в духа на състезанието от бряг до бряг – на този етап просто няма как да се прицелите в някое от челните места, затова просто трябва да изпреварите 10 от вашите непосредствени опоненти. С други думи, целта на демото е да се качите (или слезете, зависи от гледната точка) от 172-ро на 162-ро място в гонката.

Началото на надпреварата е по една от типичните американски магистрали, които изглеждат като асфалтова лента, протегната в безкрая, но много бързо действието напуска шосето и преминава през прашните странични пътища. Напълно в духа на класическите Need for Speed тук-там има по някой шорткът, по който може да свиете, за да получите решаващо предимство пред конкуренцията.

Управлението веднага прави приятно впечатление, защото очевидно съчетава двете основни тенденции в рейсинг жанра. Безспорно то клони към аркадното, но със сигурност не е толкова нереалистично както в по-ранни игри като Most Wanted и Carbon например. Казвам това не като критика – публична тайна е, че Most Wanted е една от най-любимите ми игри въобще – а защото още след първите няколко завоя се усеща, че копчето за спирачката със сигурност ще се използва доста по-често, отколкото някой може да предположи.

Това става особено видно във второто състезание от демото, което ни пренася в Independence високо в снежните планини на щата Колорадо. Този път надпреварата е лице в лице и калник до калник само с един противник. Ако си мислите обаче, че това е по-лесно, острите завои, хлъзгавия път и падащите по склоновете лавини бързо ще ви разубедят. Да, всичко в отсечката е скриптирано и напомня авто сегментите от последната James Bond игра на Bizarre, но когато разполагате само с части от секундата, за да заобиколите изпречило се на пътя ви парче скала, това е повече от достатъчно, за да вдигне адреналина. А за капак на всичко отвсякъде се чуват ексползии, чиито източник така и не можах да установя, но изглежда ставаше въпрос за изстрелвани от някъде и от някого ракети. Защо, не знам, но и това го има в The Run.

В играта е намерила разновидност на популярната напоследък функция за връщане на времето назад, която тук носи името Rewind. За разлика от игри като DiRT 3 и WRC 2 обаче, тук нямате пълен контрол над времето, а функцията работи по следния начин: всяко състезание е разделено на равномерно разположени чекпойнти. Когато решите, че изоставате безнадеждно или пък колата ви бъде сполетяна от инцидент, активирате функцията Rewind и състезанието се рестартира от последния чекпойнт.

Няма съмнение, че NFS: The Run е визуално отлична игра. Силата на Frostbyte 2 личи от всеки един кадър и само в един-единствен случай draw distance-а на енджина изневери, показвайки препятствие буквално миг преди да връхлетите върху него. Извън това играта е безупречно изпипана и стилна.

Ако някой е имал съмнения, че Need for Speed: The Run ще бъде високоскоростно приключение, което можем да изиграем на един дъх, то вече е крайно време да промени това. Лично при мен последните ми капчици недоверие останаха безвъзвратно затрупани под скалните отломки на прохода Independence.

Автор: Иво Цеков