Myth III: The Wolf Age

Myth без Bungie? Нима това е възможно? Очевидно да. След като хищните Microsoft поглъщат работоспособната фирма, правата върху Myth-игрите попадат директно в ръцете на Take 2. Оттук насетне намазалите издатели започват да се чудят какво да правят с новата си придобивка (преди няколко месеца, те пуснаха Green Berets – игра, която използва енджина на Myth II). Твърдо решени да изкарат трета част на играта, Take 2 обявяват нещо като конкурс, за да намерят фирма, подходяща за разработката на Myth III. От нищото изникват Contraband с прекрасен проект, достоен за продължение. Take 2 харесват идеите в него, но не са съвсем сигурни дали това е правилният избор. И тук се намесват Ritual Entertainment (отговорни за доста готини заглавия, измежду които SiN и Heavy Metal F.A.K.K. 2). Те, заедно с Contraband, сформират напълно нова фирма и я наричат MumboJumbo. Take 2 решават, че това е възможно най-добрата комбинация. И ето че на бял свят се показа Myth III: The Wolf Age. Но дали тази игра е достоен наследник на предишните две невероятни саги? Вижте сами.

ХВЪРЛЕТЕ ЕДИН ПОГЛЕД В СВЕТА НА MYTH…

…където се водят епични битки между доброто и злото, където смели герои загиват в името на човечеството, където тъмни сили бродят и търсят поредната си жертва. Историята в Myth III се развива хиляда години преди събитията в Myth II. Тогава “Падналите” Лордове все още не са се разхождали из света и не са сеели унищожение и смърт. Тогава друг, не по-малко опасен враг, преследвал, тормозил и избивал хората. Това били дяволите, известни повече като Миркидиите. В онези времена останали само две човешки селища – градът Ланкарфан – огромна крепост, чиито стени и кули не били по силите дори и на самите дяволите, и земите Гауър. Последните не успели да се противопоставят на злото и техните градовете един по един били изличавани от лицето на земята. Докато един ден, в битка край тамошния град Юсград, не се родил истински герой. Такъв, който щял да изведе хората от “тъмните години” и да победи кошмарните Миркидии. Дарили го с името Конатх (“освобождение”). Постепенно той станал известен като Убиецът на дяволи. Неговите подвизи се разнесли навсякъде. Това бил дългоочакваният спасител, за чийто легендарен живот разказва Myth III: The Wolf Age …

Сигурно вече ами усещате колко дълбок и необятен е светът на Myth. Без да преувеличавам, мога да ви заявя, че сюжетната линия е достатъчно заплетена и интересна. Тя се нарежда сред любимите ми истории, писани някога за игра. Би било банално, ако кажа, че няма да ви е интересно, ако разкрия напълно образа на Конатх. Но в случай че сте добре запознат с историите в Myth, сигурно знаете какво точно се случва с неговата душа. А аз повече няма да обеля и думичка за това.

При пускането на Myth III: The Wolf Age се забелязва следната

РАДОСТ ЗА ОКОТО

– невероятно готиния енджин. Моето лично мнение е, че, единиците във втория Myth представляваха доста грозна гледка, когато камерата ги приближеше. Сега героите са изцяло триизмерни и много детайлни. Движат се и изглеждат просто прекрасно. Ако се вгледате, по-отблизо можете да зърнете отчетливо всякакви техни атрибути. Например при стрелците – кобур, пълен със стрели, при магьосниците – различни магически руни и окраски по робата им, при войните – гербове и т.н. Външният вид на единиците, за щастие, не е променен, така че няма да имате чувството, че се намирате в някоя друга игра.

Теренът също е пипнат тук и там. В близък план се забелязват малки, зелени стръкчета трева, които се полюшват от полъха на вятъра. И дърветата вече не са грозни 2D-модели, а красиви триизмерни растения. Въобще целият свят на Myth е моделиран в 3D. Това, естествено, предполага и по-високи изисквания към вашата щайга.
Общият брой на

СОЛОВИТЕ МИСИИ

които ни очакват, е двадесет и пет. Както преди, така и сега, има нива, които се развиват в закрити пространства. Влизането в тях обаче не е съпровождано с досаден loading и смяна на мисията. Вътрешните поднива са вече част от външната карта. Ще кръстосвате мечове из пустини, блата, мразовити местности, по време на дъжд и сняг.

Като цяло геймплейът, познат ни от Myth II, не е променен кой знае колко. И това е много добре, защото представете си какво щеше да стане, ако MumboJumbo се бяха отплеснали и бяха решили да въведат коренни промени в правилата на играта. Слава Богу, не им е достигнала смелост за това. Камерата се управлява отново по стария начин. Имам известни съмнения обаче дали трябва да имаме пълна свобода при движението й, но това е друг въпрос, едва ли трябва да намери своя отговор точно в тази статия.

Броят на единиците, които се сражават на бойното поле, надхвърля четиридесет, а повечето типове войска имат по няколко разновидности. Отново почти всички от тях притежават два вида атака – основна и специална. Някои се сражават с обикновени метални оръжия, други – с магии, трети – с експлозиви (спомняте ли си джуджетата-сапьори?). Забавлението е пълно! Дори ще се срещнете и със самият Домас, който в първия Myth се превръща в Soulblighter – най-ужасяващият от “Падналите” Лордове и център на събитията в Myth II.
  
В МУЛТИПЛЕЙЪР

можете да управлявате единици както от светлата, така и от “тъмната страна”. Включени са тринадесет начина на игра, измежду които са Capture the Flag, King of the Hill, Flag Rally, Body Count и др. Ако готовите карти някога ви омръзнат, просто използвайте терените от соловите мисии.    

Като човек, силно привързан към ирландската култура, нямаше начин да не ми допадне музиката, която използва точно такива мотиви. Някои единици дори плямпат с ирландски акцент. Имам известни забележки обаче относно междинните филмчета и интрото. Струва ми се, че времето, което им е било отделено, не е достатъчно. Хората въобще не си отварят устата, а и качеството ми изглежда малко под нивото “хубаво”. Но за сметка на това можем да се любуваме на живописните пейзажи и специалните ефекти вътре в играта.
   
И КАКВО ИЗЛИЗА НАКРАЯ?
 
В заключение бих казал, че Myth III: The Wolf Age определено надминава своите предшественици. Подобрената графика, вманиачаващият геймплей, интересната история и допълнителните единици, които MumboJumbo са въвели, правят играта едно страхотно фентъзи-приключение. То е задължително за всеки фен на стратегиите в реално време, който желае да срита малко зомбясали задници.

Автор: Владимир Тодоров