Motoracer 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Преди малко повече от година френската компания Delphine Software изненада приятно геймърите и шокира конкуренцията с играта Motoracer. Тогава това заглавие предизвика истински фурор със своята фантастична за времето си графика, широката поддръжка на всевъзможни 3D-ускорители и умерените системни изисквания. Освен всичко това Motoracer си беше и доста добра екшън-игра и съвсем заслужено се превърна в един от големите хитове на 1997 г. Успехът естествено накара Delphine и Electronic Arts сериозно да се замислят за продължение и ето че точно навреме за коледните празници геймърите получиха Motoracer 2.

ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО САМО В МОТОRACER 2!

Още при първото стартиране на играта става ясно, че една от основните задачи пред авторите е била да се засенчи цялата конкуренция в жанра. В Motoracer 2 са включени

рекордните 32 писти

(в пет различни географски зони), на които можете да се пробвате с общо 16 различни мотоциклета. Освен това програмистите са се погрижили и за огромно количество други опции, които гарантират десетки часове с играта. Вече има различни атмосферни условия (мъгла, дъжд, сняг, слънчево време), а освен това състезанията се провеждат по избор през деня или през нощта. Като стигнахме до състезанията трябва да спомена, че и тук има доста нови неща. Естествено отново ще можете да провеждате опознавателни обиколки по пистата, да се пуснете в една отделна надпревара или цял шампионатен сезон. Истинските нововъдения обаче са при multiplayer-играта. В Motoracer 2 са включени всички стандартни възможности за игра в мрежа (локална или Интернет), а освен това са добавени няколко доста развлекателни отборни състезания. Голямата приятна изненада обаче е за тези геймъри, които нямат достъп до локални мрежи, но въпреки това искат да поиграят срещу приятелите си. Играта предлага добре изпипан split screen режим, при които могат да играят до четирима души на един компютър. Друга изключително интересна добавка е приложеният редактор за писти. С него всеки може да си прави собствени писти и да ги разпространява сред познатите си или да ги предлага в Интернет. При това положение е абсолютно сигурно, че в следващите месеци доста сървъри в Интернет буквално ще бъдат залети със стотици нови писти, което пък от своя страна гарантира, че играта ще остане интересна и след като вече сте спечелили всички включени в стандартното издание трасета.

ARCADE ИЛИ SIMULATION ?

Първият Motoracer откровено си беше насочен повече към любителите на екшъна и едва ли можеше да задоволи претенциите на привържениците на компютърните симулатори. Това в известна степен се отнася и за Motoracer 2, но с уговорката, че Delphine Software действително са се постарали поне частично да отстранят този малък недостатък. В режим Arcade играта плътно се доближава до популярния автомат MantiXX Superbikes. Моторите са лесни за управление и трябва да направите голяма дивотия, за да паднете. Не така стоят нещата в режим Simulation. Тук се изисква много по-прецизно управление на мотоциклета и всяко невнимание веднага води до падане и съответно загуба на ценни секунди.
Както вече казах и тук преобладава екшънът, но поне има нещо като елементи от управлението на истински мотоциклет, които се проявяват с особена сила, ако си изберете някоя по-сложна комбинация от атмосферни условия като например нощно каране в комплект със силен снеговалеж и мъгла. Освен това трябва да се има предвид, че изкуственият интелект на управляваните от компютъра противници също е на добро равнище. На мен поне ми трябваха бая стартове на някои от пистите, за да открия начините да не бъда откъсван от основната група още по средата на първата обиколка. За целта е необходимо почти перфектно каране и всяка дори най-дребна грешка се наказва безмилостно от конкуренцията!

ГРАФИКАТА И ЗВУКЪТ

са на познатото високо равнище. Delphine Software са положили огромни усилия при анимацията на моторите, мотоциклетистите и дизайна на пистите и са постигнали степен на реализъм, с която може да се конкурира само досегашният лидер при екшън-ралитата Need for Speed 3. Включването на атмосферните условия също е много сполучливо от графична гледна точка (а освен това влияе забележимо и върху поведението на мотоциклета върху асфалта) и безспорно допринася в голяма степен за невероятната атмосфера на играта. Същото важи и за звука. През последните месеци наличието на 3D-звук започна да се счита за нещо съвсем обикновено и тук искам само да отбележа, че в това отношение програмистите са си свършили добре работата. Музиката също е приятна и без да блести с особена оригиналност подпомага създаването на настроение за големи състезания.

СИСТЕМНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ

И тук има приятни изненади за геймърите. Първата е, че Motoracer 2 върви и на машини с 32 MB RAM, което започна да става все по-рядко в ерата на Unreal :-). Освен това играта се държи много добре на всеки по-приличен Pentium, а ако имате мощна машина, ви чака истински графичен фойерверк на 1024х768. Също както и в първия Motoracer има доста добра поддръжка на всички по-известни Direct3D карти, така че повечето модерни 3D-ускорители нямат никакви проблеми. Като стигнахме до 3D-ускорителите и тяхната поддръжка трябва да отбележа, че наличието на такава карта е просто задължително. Motoracer 2 има софтуерен режим, но в него ще видите толкова малка част от превъзходните специални ефекти, че играта губи поне 80% от своята зрелищност. В края на 1998 г. това обаче важи за почти всички нови игри, а и при доста ниските цени на 3D-картите през последните месеци просто е грехота човек въобще да мисли да пуска каквато и да е 3D-игра в софтуерен режим.

Motoracer 2 има всички шансове да повтори успеха на своя предшественик и да заеме достойно място сред най-продаваните заглавия през 1998 г. По качество на графиката и разнообразие играта плътно се доближава до досегашния еталон Need for Speed 3, ? предлага и няколко интересни допълнителни екстри като приложения редактор за писти. Резултатът от всичко това е, че Electronic Arts, които са издатели и на двете игри, напълно ще бетонират положението си на безспорен лидер при екшън-ралитата.

Автор: Никола Дърпатов